 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как бихте постъпили
преди: 21 дни, 12 часа, прочетена 496 пъти
Писал съм няколко теми за съвети по отглеждането на улично куче, вече в статут на домашен любимец. Докато беше по младо и подвижно, всичко беше търпимо, но вече много остаря (над 20 годишно е) и проблемите започнаха. Все още мърда, едва се влачи, задните му крака почти се влачат. Сляпо е от две години, но надушва храната си и има добър апетит. Проблемът е, че ходи по голяма нужда на циментовата площадка, на която се влачи (движи), и размазва аканото (понеже не вижда), но нали има обоняние, защо го прави? Посъветвах се с ветеринар и той каза да оставя "хайванчето" да си умре от старост, но как да стане това, като то се мъчи, а от това се мъча и аз, а не мога да му помогна. Козината му стана дръглива, вече взе да пада, мъка голяма. Не знам как си надушва водата, но предполагам си я намира, защото пикае много и поне това ме успокоява, че не го мъчи жажда. Не ми е за храната, но не мога да го гледам как се мъчи, а и вече и не чува, безсмислено е да бъда до него. Не чува, не вижда, какво да го правя. Как бихте постъпили на мое място. Ефтаназията отпада, ще си мре от старост, но как да му бъда полезен, освен да го храня и поя?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 21 дни, 10 часа hash: 3ee1360589 |
|
1. Колкото и да е гаден избора- за мен е по- добре евтаназия, да не се мъчи горкото. Ти нищо не можеш да направиш, старостта и проблемите и са необратими.
|
преди: 21 дни, 9 часа hash: ca614534ff |
|
2. Еми щом си против евтаназията остава само да чакаш края.. няма да става по-добре положението. Аз мисля, че е по-хуманно евтаназията, няма смисъл да го мъчиш милото. :(
|
преди: 21 дни, 8 часа hash: baf629d360 |
|
3. Ако видиш, че изпитва непрекъсната агония, жестоко би било да го гледаш как страда и да не го приспиш.
Ако не изпитва болки, а само затруднения с ходенето по нужда, придвижването, зрението и слуха, ами изчакай го да си изтлее.
Бъди до него. Милвай го. Говори му нежно, нищо, че не те чува. Кучетата разчитат основно на носа си, между другото. Затова си намира храната и водата.
Мий му акитата, почиствай му козинката. Изобщо не обичат да са изцапани във фекалии и да им мирише, също като хората. Просто е безпомощно животинчето.
Бъди с него до последния му миг и го изпрати с любов.
Ако почне да се гърчи и да плаче от болка постоянно, по-добре го заведи на ветеринар да го приспят.
|
преди: 21 дни, 7 часа hash: f4aff28cda |
|
4. Не му остава много, ти си му единствената надежда да си отиде поне в безопасност и спокойно. Адмирации, че не си го изоставил, много малко хора биха го направили. Давай му вода и храна, помагай му да се придвижи да се нахрани или да легне, където спи, погали го, на него му е достатъчно, че си до него. То те усеща и надушва, нищо, че е глухо и сляпо.
|
преди: 21 дни, 6 часа hash: 51ad782680 |
|
5. Че не чува не значи, че не те усеща, не е безмислено да си до него. Да го погалиш, почешеш, пък дори да му говориш.
Някаква количка, или колела с тип арнез за под корема и да не си влачи краката би помогнало много. То не иска да си размазва фекалиите, но вече не е способно явно да прескача, се завърта лесно т. н
Тук, където живея (Испания) много ми харесва, че хората си водят старите кучето вкл. в детски колички ако вече съвсем не могат да ходят, да ги рзходят както преди... И животинките са добре, просто старци. Виждала съм как многовъзрастно купе в количка напъва с глава напред като да тича само, изживяват моментите.
Та, стъкми му от две колелца някаква колипка поне за из двора да може да се движи малко по-добре.
|
...
преди: 21 дни, 5 часа hash: be25a21d1e |
|
6. Майка ми имаше куче и след като тя почина двете със сестра ми си поделихме грижите за него. Когато остаря много то се парализира напълно, само лежеше и се изхождаше на същото място, както и да почиствахме миришеше ужасно, за да успее да хапне и пие вода трябваше да му държим главата. Не ми тежеше, но ми се късаше сърцето безкрайно. Не си и помислях да го евтаназирам защото бяхме отраснали с него и си беше част от семейството. Един ден сестра ми извикала ветеринар без да ми каже и му поставили инжекция. Когато се прибрах кучето вече беше приспано. Толкова много й се ядосах, много й виках и се скарахме ужасно, много плаках. Сега от дистанцията на времето знам че е постъпила правилно. И тогава го знаех, просто бях афектирана от ситуацията. Винаги съм имала страхопочитание да се намесвам в делата на природата, тя знаеше това и затова не ми беше казала, защото знаеше че аз няма да имам смелост да го направя.
Ако имаш смелост като сестра ми по-добре го приспи.
Ако си като мен си го гледай и обгрижвай до когато е писано. Но и в двата случая трябва да си с чисто сърце, за да не се обвиняваш после.
За съжаление е така - и при хората и при животните старостта е жестоко нещо.
|
преди: 20 дни, 14 часа hash: c5ec991089 |
|
7. Авторът-благодаря за коментарите, писах вече, че евтаназията отпада, така ме посъветва и ветеринарят, точно така ми каза-остави хайванчето да си умре от старост, той познава кучето, лекувал го е, и аз така ще постъпя. Кучето живее на двора, има си постеля, и до сега никога не е цапало постелята си, винаги ходи далеч от нея, но до скоро, макар и сляпо, ходеше където има земя и акото оставаше неразмазано, а сега е вече друго, сега го размазва на циментовата площадка, върху която основно стои. Това не и чак такъв проблем, топло е и бързо изсъхва, остъргвам го със шпакла и всичко е чисто, апетит има страшен, вода си пие, звук не издава, видимо е спокойно, едва ходи, но не спира по цял ден, понякога прави кръгове дълго време. Като писах почти се влачи, не значи, че не може да стои на задните си лапи, стои но се тътри едва, едва. Когато се храни стои в шпагат, но не е още за количка. Ще ми се да му огранича двора, че да не се блъска в препятствия, но това ще му ограничи разходките, а спрат ли му движенията, по бързо ще си отиде и няма да се мъчи. Не мога да преценя кое е по хуманно от двата варианта, затова се допитвам до форуми, мненията са ми в помощ.
|
преди: 20 дни, 9 часа hash: e8d032ea35 |
|
8. И аз съм против евтаназията. Със сигурност няма да подложа кучето си на това, а го оставям в ръцете на Бог.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|