 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Времето не лекува
преди: 1 месец, 24 дни, прочетена 451 пъти
Някога чувствали ли сте болка толкова силна, че все едно стомахът вие е пълен с плъхове, отчаяно опитващи се да излязат. Болка толкова непрестанна все едно някой ви удря с бейзболна бухалка, влагайки във всеки удар всичко от себе си, цялата си сила, злоба и омраза. Болка толкова натрапчива все едно безкраен влак минава през вас и колкото и да се опитвате не можете, нито да се изправите, нито да съберете себе си отново. Всеки орган, всяка кост и всяка капка кръв, всяко чувство и всяка мисъл, истина или лъжа, изречена или премълчана.
Това е болката, която усещам всеки ден през изминалите месеци. Толкова изтощаваща, устремена и неуморна, целяща да ме съсипе напълно, като хиена впила зъби в разлагаща се плът. Боли да спя, да ходя, да говоря, болка е дори да дишам. Болката се превърна в най-верният ми спътник в онзи ден, и до днес все още не ме е разочаровала, пропускайки дори момент.
В друг добър приятел се превърна разкаянието. Разкайвам се, че не казах това което исках когато все още имах шанс, че не направих това което трябваше докато имах възможност, че излъгах когато исках да кажа истината, че не ми пукаше когато трябваше.
Когато не знаят какво да кажат, хората ти казват, че времето лекува всичко, но колко дълго ли ще трябва да чакам. С времето осъзнавам случилото се все по-добре и по-добре, а това не ми носи нищо друго освен по-силно страдание.
По време на учебната година училището служеше като странично занимание, което малко или много ми помагаше да се разсеям, но с настъпването на лятната ваканция умът ми е окупиран от мисли за него. Мисли за това, което беше, това което е и можеше да бъде и това бавно ме убива. Усещам как всеки ден без него светлинка в мен угасва, как бавно потъвам в миналото, неспособна да видя бъдеще пред себе си. Това чувствам всяка минута през която съм будна и това сънувам докато спя.
Всеки ден приятелите ми правят всичко възможно да ме разведрят, но нямам силата да им кажа че надали ще помогне.
Беше станало обяд и както всеки друг ден от лятната ваканция аз си стоях вкъщи потънала в мисли и в очакване на сестра ми, която минаваше да ме види всеки ден без пропуск, макар и да бе безкрайно заета с работа. Точно когато си помислих, че този път може и да закъснее чух вратата да се отваря и звука на женски глас се разнесе из апартамента.
- Надявам се не си яла защото донесох пица!
- Казах ти че не е нужно да идваш всеки ден. Имаш достатъчно работа и времето, което прекарваш с мен няма да ти е излишно. Освен това, аз съм добре, така че се успокой и не ме мисли.
- Добре си така ли? Днес да си излизала? Да си говорила с някоя от приятелките си? Дори яла ли си нещо? !
- Не съм гладна.
- Не си огладнявала от шест месеца.
- Мислех, че каза, че няма да говорим за това докато аз не съм готова.
- Знам какво съм казала, но не мога да чакам повече. Зная колко много значеше той за теб и, че болката която изпитваш е огромна, но не можеш да продължаваш така!
- Там е въпроса! Не знаеш колко много той значеше за мен и не знаеш нищичко за болката която изпитвам от загубата му. Никога не съм обичала някого толкова колкото обичам него. Този човек вече го няма, но любовта към него остава и няма просто да изчезне! Не мога просто да забравя всичко и да продължа живота си сякаш нищо от това не е било!
- Не искам от теб да го забравиш и знам, че това е невъзможно, но не мога да стоя и да гледам как се предаваш и постепенно се превръщаш в развалина!
Думите й ме нараняваха, защото знаех, че са истина, но отказвах да ги приема. Мисълта да продължа без него бе немислима.
- …Изяж си пицата. Утре ще мина да донеса китайска храна. - след като каза това се обърна и излезе от стаята.
Обичах го толкова много, но знаех, че не бива да се поддавам на болката, но това бе толкова трудно. Не знаех как да го направя. Как да продължа живота си, изпитвайки болка, която е способна да ме убие.
Задавала съм си този въпрос хиляди пъти. Как да продължа без него? Чудила съм се с часове, дни, месеци и друг отговор на този въпрос не намерих освен с подкрепата на хора, които ги е грижа за мен и помощта на времето. Никога няма да го забравя или да спра да го обичам, но ще се опитам да продължа да живея без него, макар и да ми се струва невъзможно. Само времето ще покаже.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 24 дни hash: 8030c300d1 |
|
1. Времето лекува, но ти не му позволяваш, заради прекалено голямо его. Никой и нищо не може да ти причинява болка, ти сама си го причиняваш. Потърси психологична помощ, това твоето е ненормално.
|
| преди: 1 месец, 23 дни hash: 955c265bdc |
|
| преди: 1 месец, 23 дни hash: f4ee6610c9 |
|
3. Разбирам те и ти съчувствам. Не знам дали времето лекува, но любовта го прави. Това не е единственият човек на света, който заслужава любов. Обичай други хора и ще ти стане по-леко. Не е нужно да се влюбваш в тях, но когато помогнеш на някого, погрижиш се за някого, направиш нещо мило за някого - тоест, покажеш обич по този начин, болката утихва поне за известно време. Ще опиташ ли?
Също така си постави някаква цел, която искаш да постигнеш, най-добре: нещо благородно, което може да послужи на другите хора. Съсредоточи се върху нея. Отново болката ще намалее, а накрая ще помогнеш и на някого, а така - само седиш и плачеш - какъв е смисълът да пропиляваш време?
Всички правим грешки, но разкаем ли се, съжалим ли за тях, решим ли да не ги повтаряме, пътят на лечението е започнат. Всичко ще се оправи. Опитай да влезеш от режим "депресия" в режим "действие" и виж как ще се подобрят нещата.
(Ако е станало нещо сериозно - освен раздялата - ти препоръчвам същевременно - и дори на първо място - да се запознаеш с християнската вяра, която разглежда въпросите за живота и смъртта, за обичта към Бог и към другите, за вината, разкаянието и прошката, за надеждата, която следва, когато се покаем. Някой път ни се пращат страдания, за да се "събудим" от нехайството, което ни е обхванало, за да осъзнаем грешките си и да разберем кои са важните неща в живота. Наистина горещо ти препоръчвам да прочетеш какво казва християнството по въпроса, защото болката, която изпитваш, са я изпитвали много хора и Библията дава отговор на това, как да се справим с нея. Щом ти е пратено това изпитание, бъди сигурна, че не е случайно, защото Бог знае всичко, което се случва и понякога допуска лоши неща да се случват, за да ни промени към по-добро. Господ Иисус Христос те обича и може и иска да те спаси, което е и най-важното нещо, което можеш да си поставиш за цел в живота. Повярвай, че Той умря поради греховете ти (и моите, и на всички, които вярват в Него) и след това възкръсна, с което оправда надеждата за вечен живот на Своите.
Тъжно ми е, че минаваш през това, но страданието е процес на очистване, но не трябва да се отчайваш, защото унинието е грях. А повярвай, че дори да не виждаш смисъл в скръбта, тя ти е пратена с някаква цел - може би: да станеш по-добър човек, да действаш по-правилно следващите пъти. Бог може и иска да ти прости, Той вижда всяка твоя сълза; дори хората да не те разбират, ти не си сама, защото Бог не презира съкрушеното и разкаяно сърце (цитат от Псалмите). )
Не можеш да промениш миналото, но не живей в него, защото животът е пред теб и все още можеш да направиш толкова много за другите.
|
| преди: 1 месец, 23 дни hash: cb01890f73 |
|
4. Прегръщам те. Най-големият ми страх в мочента е да не би да не събера смелост да кажа всичко, което чувствам. И след това да е късно... А думите не излизат. Мълча от страх да не го загубя, а в моя случай има доста голям процент вероятност след няколко години да не е жив... Защо мълча? Защо чакам да стане късно?
|
| преди: 1 месец, 23 дни hash: f5122d7ee2 |
|
5. Ако човекът е починал, наистина много съжалявам. Ако обаче те е оставил, недей да страдаш за него и да се опропастяваш. Аз така бях изпаднала в тежка депресия и крайно отчаяние заради един задник, в който се бях влюбила болезнено. За мен той беше специален, неповторим и различен от всички. Преобърна целия ми вътрешен свят и нарани душата ми жестоко. Както казах- задник, който дори не заслужава да знам, че съществува. Аз се осъзнах навреме и успях да го превъзмогна, особено след изцепките му, за които научих. Сега си е намерил точно това, което заслужава! Дори, ако случайно го срещна някъде, бих го поздравила най- чистосърдечно за невероятната жена, която си е избрал. Иначе буквално ми се повдига от този идиот. Така че- стягай се, главата горе и ти обещавам. , че ще срещнеш мъж, който ще ти върне вярата в любовта. Успех.
ж34
|
...
| преди: 1 месец, 23 дни hash: d7eefc64da |
|
6. Да. Наистина е така. Времето не излекува нито детските ми травми, нито мъката ми по една вече отдавна изгубена любов.
|
| преди: 1 месец, 21 дни hash: 2f6d34d125 |
|
7. Мило момиче, мисля си за теб цял ден и с нетърпение чаках да се освободя от работа и да ти пиша, защото ме връщаш толкова много време назад! И аз преминах през този ад преди 7 години.
Прекрасно момиче, ще ми повярваш ли ако ти кажа че косите ми побеляха на 19 и че спях по пейките нощем, защото се задушавах вътре. Всичко се случи точно месец преди бала ми и само аз си знам каква психика ми трябваше за този парад на суетата, защото никой не разбираше. Чаках само момента да се прибера, да си изтрия грима и да плача до сутринта…
Лятото, разбира се, е най-неприятно…животът, горещината се пука, а ти? Гледаш в една точка и гориш дори по-силно от слънцето!
Никой не го познаваше, той беше като един друг свят, несъвместим с моя, превърнал се само в спомен. Никой не ме разбираше, дори и да искаше да чуе за него и колкото и съвети да ми даваше, нищо не можеше да притъпи болката и огорчението.
Затова в един момент замълчах и си отиде нуждата да бъда чута.
И аз като теб прекарах повече от половин година като отшелник, отказвайки храна…и толкова бях заприличала на призрак, че дори един бездомник или просто много беден непознат ми даде едно парченце месо…И ме попита “Хубаво ли е? ”, тогава за първи път се усмихнах и му казах “Да. ”
На хората им беше жал за мен, всички ме гледаха със снизхождение и нищо не можех да направя, защото беше по-силно от мен. И така поне година, докато не започнах да уча и не преминах през много стриктно обучение в една академия…някак си запознанството с нови хора и ангажиментът към нещо позволи на психиката ми да се съгради наново и да си създаде една нова личност. Това ме спаси и ми позволи да функционирам в това общество…да бъда някаква личност, зад някакво име. Да имам материални блага и да разполагам с бъдещето на тази личност.
Моят съвет към теб е засега да плачеш ако ти се плаче, да чупиш ако ти се чупи, да викаш ако ти се вика. Но и да разбереш, че нищо не може да го замени и че тази болка и тази обич е само и единствено между вас. Там не може да се намеси никой жив.
Тази обич, която той ти е дал и белегът, горчивата болка, които са останали от отсъствието му, те няма да си отидат каквото и да правиш, приеми ги като част от теб и нещо, което е ключ към неговия свят и присъствие. Някой ден, когато се събудиш от този сън, наречен живот, няма да има име или лице, което да разпознаеш. Ще има само онова, което държиш в душата си, тази обич, която той ти е дал. Така той ще те разпознае и ти него.
Не мисли за нищо друго, приеми тази болка и обич като ключ, който не можеш да използваш засега. Ако ги няма и го срещнеш отново на онзи свят ще го подминеш като непознат. Не искаш това, нали?
Срещнах веднъж много възрастна жена, преживяла същото. Тъкмо готова да отдаде цялата си обич, и имайки много какво да му каже - той си отишъл от нея ненадейно и много неочаквано. Така осъзнах, че не сме единствени, но сами трябва да се преборим с тъмнината. Сами трябва да бъдем светлина.
И моето момче имаше да ми каже нещо, но го пазеше за един специален момент, когато щяхме да избягаме само аз и той след бала ми, по детски, невинно. И каквото и да правя, докато съм в тази кутийка и тази личност - няма да разбера, какво е имало в мислите му. Няма да разбера и защо си отиде…може би защото и аз като теб много неща не му казах, може би защото не бях достатъчно мъдра…знам ли…още се самообвинявам, че не бях искрена когато трябваше, че дори не осъзнавах много неща, а сега ги виждам толкова ясно…и се моля за 5 минутки с него, но дори и в съня ми не идва.
Но както и да е…имам нещо последно, което да ти кажа. Щом си жива трябва да оцелееш в този свят. Колкото и тъмно да изглежда всичко, Бог е до теб, зад теб и във теб. Потърси го искрено и отвори сърцето си за него…Той само може да те насочи в тази тъмнина.
Може да имаш още 100 човешки любови, но знай, че има една висша и истинска обич, която чака да открехнеш вратичката на сърцето си и да я поемеш.
Недей да говориш на никого, и ако се появи момче/мъж в живота ти пак нищо не му говори за случилото се. Няма да те разбере. Нека да мисли, че е единствен и притежава всяко кътче на твоето сърце, но това няма да бъде така. Ти винаги ще се връщаш отново и отново към твоята първа и истинска любов, която продължава да расте в теб. Раздавай я, тя няма да свърши…ще усетиш момента, когато сама ще пожелаеш да се усмихваш на хората, да правиш добро за тях и с усмивка ще прошепваш името му, защото всичко ще бъде в негова чест.
Имам още безброй куп неща да ти споделя, но може би не е писано…такива като нас обикновено са изолирани една от друга. Обикновено самотата е част от изпитанието.
Прегръщам те много, много силно. Ако бях сега до теб, щях да се радвам да ми разкажеш за него, да си спомним всяка негова красива черта и всяко негово несъвършенство. Щяхме да се смеем и да плачем. Но нищо! И така съм до теб, в тишината и самотата ни.
:)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
