Вярвате ли в обичта отвъд смъртта
преди: 1 ден, 15 часа, прочетена 67 пъти
Здравейте, мили хора!

Предварително искам да кажа, че не искам никого да натъжавам или да оплаквам близък. С най-голямото си уважение създавам тази тема.

Тук съм за да разбера какво мислите за онази силна и истинска обич, която остава след като наш близък си отиде.

След дълги години на лутане и размисли, осъзнавам, че Бог е обич и за него няма граници. И стига да го допускаме в сърцата си, стига да обичаме ние притежаваме връзка с нашите любими хора където и да се намират те и в каквато и да е форма.

Осъзнавам това след като започнах да усещам мой любим и много ценен човек, който много млад и много неочаквано си отиде. След много тъмнина и самота, напоследък започнах да го усещам сякаш идва при мен и сякаш съм обгърната в неговото присъствие, сякаш нещо се запълва малко по малко. Сякаш пак ми казва “Обичана си. ” и е дори по-истинско от човешката любов и страст. И в това състояние заедно с него усещам само спокойствие и много увереност, че всичко е наред, каквото и да се случва. Сякаш с всяка стъпка ставам по-добър човек и се доближавам до пространството и времето, където е той.
Усещам дори, че не ме вини, за това че вече имам семейство с друг човек. Той просто е там някъде в небето, където е успял да пречисти себе си и вече се усмихва, вече е разперил ръце към мен и само трябва да отворя сърцето си за да го усетя. Така се чувствам, напоследък все по-често. Сякаш онова, заради което преди бях готова да се откажа от живота сега ме кара да разцъфтя и да обърна гръб на тежестта, тъгата и онова горчиво чувство на липса, заради което всеки от нас плаче като малко дете.

“Здравият” ми разум естествено започва да се чуди, да гледа логически на нещата и му изглеждат някак налудничаво. Но чувствата казват друго.

А вие замисляли ли сте се, че нещо подобно може да съществува и дали вярвате в тази обич и взаимна мечта, която дори и да не се е осъществила в света на живите може да пребъде оттатък?

Аз не искам моята история да бъде тъжна, не искам да изливам реки от сълзи, защото вече го направих. Искам моята история да не е красива, а реална…или поне силно се надявам да бъде така.

Според вас съществува ли обич като тази - между тези тук и онези оттатък? И ако това е така, това не означава ли че животът е много по-прекрасен от колкото си го представяме?

Споделете и своята история. Нека си дадем светлина взаимно.

:)