Споделена история от Други |
Професия клошар
преди: 3 часа, 5 мин., прочетена 48 пъти
Въпросът е че се докарах до там, че съм напълно отчаяна. Без приятели, без връзки, без статус в обществото, болна, сама и на прага на суицид. Трудно се задържам на работа, едвам си плащам сметките. Струва ми се, че скоро ще стана клошарка.
Какво да предприема, за да това да не се случи? Ужасно ме е страх. Като клошарка няма да се справя. Не съм силен човек.
Гледам бездомниците по улицата, и честно да си призная, сърцето ми се свива, но нищо не мога да сторя за тях. Като си представя, че един ден ще бъда на тяхно място, и ми прилошава.
|