Споделена история от Други |
Хора, които говорят само за себе си
преди: 29 дни, 10 часа, прочетена 324 пъти
Здравейте!
Отварям една леко досадна тема - за хората, които говорят само за себе си. За годините си не успях да се науча как да общувам с такива хора и всеки път след дълъг разговор се чувствам меко казано ограбена от към нерви и енергия.
Може би бихте казали - “Просто не общуваш с тях и готово. ”, но това не е вариант, защото обикновено това може да са и близки роднини, родители, както е в моя случай. Може би бихте казали - “Просто им казваш да се променят. ”, но съм го пробвала и не е решение, защото или се сърдят, или го приемат и се опитват да се променят, но не успяват.
И освен, че говорят само за себе си, доста от тях споделят основно проблемите си и когато като нормален човек, който обича диалозите им предложиш решение на техния проблем - те неглижират това, което си казал, и продължават да обясняват, колко дълбок е техния проблем.
Токсично е. Някак си човек се чувства като просто една фигура, която е там да слуша, да кима, да съпреживява…
Как се справяте вие с такива хора? Тези дни опитах друг подход към моя приятелка, на която личните проблеми винаги са били най-разискваната тема в нашето приятелство - нейните страхове, нейните радости, нейните проблеми…Обикновено се случва да не си пишем един-два дни и тя от нищото без “Здравей, как си? ” ми пуска гласово обяснявайки нещо, което й се случва и преживява, а това за мен не е нормално.
Обикновено аз отговарям на това, което споделя, давам съвет и продължаваме разговора, но вчера направих обратното - вместо да й отговоря, и аз пуснах гласово от нищото обяснявайки моите вълнения и тя само ми “сийна”. Вечерта след дълъг ден пак й пуснах и й разказах за моя ден, по моя си начин, но тя дори не отрази, написа ми нещо откъслечно и така…
Аз разбирам, че тя е в труден период в момента и преживява разни неща, ще й правят операция след 20 дена и не й е до мен, но вече толкова много дискутирахме нейния страх от болници…Че не знам какво повече да кажа. И естествено ще съм до нея когато дойде момента за операцията, но сякаш това държание от нейна страна към мен е постоянно през годините.
Вчера отново видях как нея не я интересувам, как когато споделя аз нещо - то се неглижира. Никога не се случва да споделя нещо и да ме разпита някакви неща. Или искрено да се зарадва, когато ми се случи нещо хубаво.
Всъщност стигам и до друг проблем - хората въобще не се интересуват едни от други…Много често се случва, аз да се интересувам, да задавам въпроси за нещата, които ги вълнуват, но от другата страна не го правят. Дори и непознати, с които ме среща животът - споделят много за себе си, но не те питат обратно ти какво мислиш, ти какви интереси имаш, ти какъв човек си въобще…
Та това е въпросът ми, как при положение че много от хората са такива - как комуникирате с тях? Естествено, около мен има и други хора, които истински общуват и градят приятелствата си на основата на взаимното споделяне. Те за мен са глътка свеж въздух и съм благодарна, че ги има.
Но какво да правя с онези, които толкова обичам, но са толкова егоцентрични?
:)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 29 дни, 4 часа hash: 0ffe1f2ff8 |
|
2. И какво да говорят? За теб ли?
Какво, всъщност, имаш против егоцентричните хора? Иначе няма да оцелеят. И аз бях преди като теб. Сега съм болна. И аз станах егоцентрична. Няма как. В хищнически свят живеем. Опичай си акъла. И аз ненавиждам егоцентирици, психопати и нарциси, но всички са такива. Просто не общувай с психопати и социопати.
Аман от" емпати".
|
| преди: 28 дни, 21 часа hash: a50c01c88d |
|
3. Здравей, Авторке! Разбирам какво имаш предвид и за какъв тип хора говориш. Обаче аз имам обратните впечатления. Моите познати пък са любопитни. Особено жените. Аз също съм жена, но да питат за най-малките подробности за мен ми идва нахално. Разпитват за всичко. За мен това не е никак ок. За мен са клюкари и клюкарки. Те са два вида. Едните говорят зад гърба ти (което е по-лошият вариант), а другите просто събират информация, която някой ден да им послужи за нещо си. Като цяло и двете крайности не са много приятни. Моят съвет е, когато говорят за себе си, не ги изслушвай, ами ги прекъсвай с нещо, което няма нищо общо с тях и темата им. Или им казвай, че нямаш време. Така ще си търсят друг слушател
|
| преди: 28 дни, 9 часа hash: 880212afff |
|
4. Не ти и приятелка, а те използва за ресурс. Да си и слушателка даже и психоложка. Психолозите взимат на час пари, а ти не взимаш нищо. Приятелството трябва да е двупосочна улица. Тя е егоист и ти точи енергията. На края най - вероятно се чувстваш изцедена и раздразнена. Мойто мнение е да я зарежеш щом не се променя, няма смисъл само ще те изтощава все едно си кошче. Тамън няма да ти тъжи толко щом вече си и дала шанс и си и казала, че не ти е приятно. Другия вариант е и ти да не я отразяваш като ти споделяш.
|
| преди: 28 дни, 8 часа hash: a951ae732e |
|
5. 2 е типична психопатка, съжалявам, но предпочитам да казвам истината. Не е нормално човек да няма емпатия.
|
|
