Споделена история от Други |
Неприятно и странно
преди: 3 дни, 19 мин., прочетена 270 пъти
Преди години ходих в чужбина. И както си гледам сергиите, един от продавачите ме извика. Не беше българин. Говореше български, но развалено. Беше около 50 годишен, аз бях на 20. Той ми каза Сигурно си българка, много си красива. Мислих, че така ми говори, за да купя нещо от него. Игнорирах го. Обаче след секунда той застана пред мен с думите Искам да те прегърна. Дръпнах се. Казах му Не искам. Той дойде по-близо, настояваше да ме прегърне. Каза Повече няма да те видя никога, не мога само да ме гледам, искам да те усетя до себе си. Тръгнах настрани, а той веднага след мен. Накрая дори не молеше. Достраша ме и за да ме остави намира му казах Айде давай. Изобщо не ми беше приятно да ме прегръща, обаче нямаше друг начин. Мислих си, че продължи кратко, но той ме държа около минута и дори ме стискаше.
През цялото време си мислих, че всичко това е измама, за да ме обере. След прегръдката си проверих джобовете, дали всичко си ми е на място. Нищо не ми беше взел. След като ме пусна нищо не искаше, остави ме намира, само ме гледаше докато си тръгнах с групата. Той беше усмихнат до уши и развълнуван.
Ясно е, че не е нормално, но все не си обяснявам защо този непознат човек, чак толкова настояваше да ме прегърне. Какво ли си е мислил в този момент?
Исках от самото начало да избягам далеч, но така щях да се отделя от групата, и да се изгубя. Те бяха наблизо, но обърнати с гръб, гледаха си техни работи и нищо не видяха. И по-хубаво, че не видяха, срам ме е от случилото се.
|
