Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз пък ходя да работя на две места и общо взето на работа съм по около 13 часа, и въпреки аз си чистя, пера, и си приготвям храната, пазарувам, поправям дребни неща вкъщи. Помагам и на родителите си.
Така, че тези неща, които ти вършиш ги правим повечето осъзнати хора! Само готованците чакат другите да им свършат тяхната работа.

7.   Аз те разбирам напълно. И при мен нямам страх от самата работа, а от колектива. И тук важи не само за работната среда, ами се започва още от училище. Слава Богу аз самата в училище не съм била обект на тормоз, но съм гледала как тероризират мои съученици. Имаше едно момче в моя клас, който не беше много добре психически и всички го подиграваха, караха го да се съблича гол, рисуваха му някакви глупости по лице, изобщо извратена работа. Колкото и да се оплаквахме на класната от отношението към това момче, никой не взе адекватни мерки. Тия злобни душици от училище после ги срещаш в работната среда под формата на шефове, колеги и какви ли не гадини, готови с удоволствие да ти отровят живота. Достатъчно е да имаш един кофти колега и това може да ти съсипе психическото здраве задълго време. И да не ме обясняват как да съм си намерила друга работа. Значи първо самият процес на търсене е труден- интервюта, СВ-та и т. н, ако нямаш връзки, обучение. Ти ще преминеш през това, ще започнеш да навлизаш в работата и ще ми е появи някоя долна, садистична душица и аз трябва да напускам, да живея в несигурност и да минавам през този процес отново. И така може до безкрай, защото те задължават да седиш по цял ден с хора(колеги), с които иначе никога не би общувал в живота си. После те затрупват с купища работа, а пък ако си по-съвестен и си изпълнаваш стриктно задълженията, както съм аз, това не се цени, а просто те затрупват с още повече работа. Оттам огромен стрес, бързане, чудене как винаги да си свършиш работата. Аз самата огромен стрес не мога да търпя, защото по начало съм по чувствителна и притеснителна и когато ми се изсипят още гадости вече не мога да контролирам напрежението и ми се е случвало да влизам в болница от това. Но не, тук никой не го интересува, важно е да им служиш, пък ако ще да пукнеш, бързо ще те заменят. А най-гадното от цялата тази история е, как изнудват хората да ходят на работа, защото им трябва пари. Който я е измислил тая система го мразя от дън душа. Да те карат да правиш неща, които не искаш само защото ти трябват пари, за да оцелееш. Това е най-голята експоатация и против човешките права. Да, никой не те задължава насила да работиш, но тъй като ти трябват пари, си индиректно принуден. Да не говорим, че дори да искаш да развиеш собствен бизнес, също не е много лесно. Изобщо вариантите ти за оцеляване са толкова ограничени, че искаш не искаш си длъжен да работиш. И да, не ме интересува вече какво ще кажат за мен, отвратена съм от цялата тая история свързана с работа. На който му харесва да си ходи, но не и да обвинява хора, които всеки ден ходят със страх на тази работа и това им съсипва целият живот. Автора е абсолюно прав за фобиите, никой не те кара да скачаш от високо, ако имаш такава фобия, но с работата всеки те осъжда, ако не искаш да ходиш.

8.   Всеки трябва да си намери начин да се справя. Ако не можеш търсиш твоята работа. Всеки си има някакви страхове и притеснения, но всичко се преодолява.

9.   Ако има кой да дава пари и да плаща, няма лошо да не се работи. Но ако има деца, а мъжа не взима много, няма как, жената ще търси начин за някакви доходи. Ако искаш да си купиш чорапи, а мъжа ти не дава пари, какво ще правиш? Живота не е лесен.

10.   Изкривяваш реалността през собствената си призма и се държиш като жертва. Никой не те задължава да работиш. Казвам ти го като човек със социална тревожност, която ми пречи да извършвам почти каквато и да е работа. Получавам тремори в цялото тяло, гласа ми трепери, мозъка ми блокира и не мога да го контролирам, дори хапчета не ми помагат. Въпреки това не се жалвам колко ми е трудно и колко е гаден света, а си търся позиции, в които средата е по-благоприятна за състоянието ми и знам, че ще мога да се справя, въпреки че тревожността и там я има, но макар и под стрес поне мога да си върша работата.
Има пенсии за инвалидност, никой не задължава хората, които са възпрепятствани да работят да го правят. Но твоята фобия не е заболяване. Има различни терапии и хората с фобии ходят точно при психотерапевти и психолози ако фобията или страховете им пречат на качеството им на живот. Ти не искаш да работиш върху проблема, защото ти е по-лесно така и го ползваш за оправдание.
Нямаш право да се сърдиш, че хората изкарват парите си чрез работа, а на теб никой не иска да ти дава пари даром, защото имаш някаква си фобия. Това е твой личностен проблем, с който трябва да се справиш. За да получаваш трябва и да даваш. Ако не изкарваш пари от "проектите" ти това отново си е лично твой проблем - или не си достатъчно постоянен, или не си достатъчно добър, или не влагаш достатъчно време и усилия, за да изкарваш пари от това, с което се занимаваш, каквото и да е то.
Знам, че е трудно да приемеш и да признаеш пред себе си, че проблемът е в теб, но се налага да го направиш, защото в противен случай цял живот ще си паразит.

11.   Аз исках да работя.... Не става. Гонят ме. Сега тук - трябва старание. Ами аз се старая уж... или така си въобразявам. Поне влагам максимум енергия и внимание. И все нещо не правя като хората. Моите фобии са над 100-тици. Някои отшумяват. После се появяват. Или нови. Аз имам страх от улици, определени места в къщата. И т. н. Не описвам, защото не мога да ги изрека. За това и имам амнезия. Частична вече. По едно време беше почти пълна. Кошмар!

13.   Авторе, разбирам те.
Не се ядосвай или натъжавай от укоряващите коментари. Първосигнално е при много хора(особено в България) да обвиняват в мързел безработните хора. Особено ако в техните очи те са "млади, здрави, прави". Някои гледат и от собствената си камбанария и понеже имат силна воля, силна психика, надъхани са, самоуверени, самонадеяни, повярвали са си или по други причини и не могат да те разберат.
При мен пък има неувереност в собствената физическа издържливост, до известна степен претенции за работата, има малко като предразсъдък/притеснение по отношение на взаимоотношения с колеги. Има и доза индивидуализъм, поради което по-скоро бих работил нещо индивидуално. Има и известни притеснения за определени длъжности, доколко оправдани, доколко-не, но свързани с един физически недъг. Мързел, ако изобщо има в мен, мисля, че е в най-малък процент. Сигурно има отпуснатост, отвикване. Аз си търся и неквалифицирана работа(говоря за физически и ръчен труд) за по 2 ч. в началото, уж гледам да укрепна физически.
А преди повече от 10 г. се случи, че работих общо на 3 места - на 2 места почасово/или с редуване и по малко от вкъщи.
Трябва някак си да изкарваме доходи...
Ако си вярващ, се моли на Господ да отвори врати за подходяща работа за теб, да ти дава сили и да те подкрепя в работата. И да те освободи от фобията.

14.   Добре си казал/а, че няма да те разберат. Аз имам сходен проблем и те разбирам. И не става дума да те мързи да си вдигнеш гъза и да свършиш нещо, а самата атмосфера ако е отровна, хората ако не са ок, абе вкарва те в ужас. Аз успях да се пооправя с годините, понякога изпадам в състояния, но като цяло опитвам да мисля така. Преживялвал съм го много пъти, не съм умрял от това до момента. Всяка работа изглежда по-трудна преди да започнеш да я вършиш или преди да си я свършил. Затова вместо да го мислиш толкова, действай и нещата ще се случат. Също, никой не те държи на сила, не си роб. Работа бол, границите отворени, ако искаш съвсем различно нещо на съвсем различно място може да пробваш. Ей тези мисли малко ме успокояват. И никой не те гони. Ако някой бърза, да седне сам да си свърши работата. Хващащ, действаш нормално и това е.

15.   Абе номер 4 като не те интересуват драмите на другите, какво правиш в сайт в който хората споделят драмите си и искат съвет? Можеш ли да обясниш какво правиш тук и вместо да помогнеш със съвет, още повече сдухваш човека помолил за помощ. Като не те интересува отивай там където те интересува. Или идваш тайничко да четеш и да злорадстваш, че другите са по-зле от теб и да ги досмажеш допълнително като им натякваш, че никой не се интересува от тях. Е да те светна, че и никой не се интересува и от теб и ненужното ти мнение.

16.   Благодаря за всички подкрепящи коментари ^^
На останалите мога да кажа, че си личи, че (повечето) не са дочели до край темата ми и бързат да дрънкат. Значи крайно ги е ДОМЪРЗЯЛО да дочетат, а на мен викат мързелив. На бас, че повечето са спрели да четат до частта, където обяснявам значението на думата "ергофобия". Изглежда е вярно твърдението, че каквото не харесваме у другите, всъщност не го харесваме у себе си :D, та затова решихте да ме упрекнете. Самият факт, че отказвате да ме разберете, говори за липса на каквато и да е емпатия и емоционална интелигентност и ви пожелавам от и на вас да ви се наложи да се сблъскате с вашите страхове и фобии, за да видите какво е и поне да има баланс в случая и щом ще се страда- поне всички да са в кюпа, а не да има масово привилегировани в това отношение!

1- Защо ли!? Защото е логично да мразим и да се страхуваме от неприятни неща, а не такива, които ни карат да се чувстваме добре. Що за въпрос, въобще???

2- Ти пък от къде знаеш, че сме един и същ човек!? :)
И тебе лично те питам- с кристална топка ли гледаш, че знаеш кой-кой е? И толкова ли ти е трудно да повярваш, че и други хора имат такъв проблем и споделят? Аз самият още в темата признах, че и преди съм споделял, но няма да задълбавам в излишни препратки, кое съм писал аз и кое- не, защото изобщо не става дума за мен и тази фобия, а за двойните стандарти спрямо различните фобии попринцип!!! Съвсем друго засягам в момента. Освен това, още в самата тема споменах, че и на други хора съм чел теми и коментари със същата фобия и изобщо не разбирам как си решаваш, че само един единствен човек има даден недостатък, качество, проблем и т. н. Верно, че всеки е уникален по свой си начин, но това не означава, че няма и сходства в някои отношения:D
Много ми е интересно, за какво ги слагаш тия усмивки? Да дразниш ли, да злорадстваш ли- много ми е интересно. А що се отнася до съвета ти, откъде знаеш, че вече нямам такава и всичко ми е наред, но от чиста емпатия и състрадание спрямо другите като мен не споделям възгледиде си, просто защото виждам нередност?
Мисля, че достатъчно изчерпателно ти отговорих. Минавам на следващия.

3- Личи си, че изобщо не си дочел до края и бързаш да бълваш безсмислените си празнословия. И тебе много те е ДОМЪРЗЯЛО да дочетеш докрай! Отделно, твоят коментар само потвърждава наличието на явна дискриминация, приравнявайки ме с такъв човек! Въпросният е някакъв измамник, неблагодарник и използвач и такива хора се срещат доста често, дори и сред работещите, да не кажа- предимно сред тях!!! Мнозина свръх-амбициозни и кариеристи са готови и през трупове да минат, за да стигнат до върха и точно такива са една от причините мнозина да страдат от фобията, която споменах, понеже имат по-високи морални ценности и не желаят да се сблъскат с такива или да им се налага да стават такива, понеже работната среда често принуждава хората да прибягват до крайности. Изключително жалко и грозно е сравнението ти, но поне си давам сметка, че явно като такива чудовища ни виждате, повечето от вас. Съжалявам за изключително-неприятната ситуация, но мнозина изобщо нямаме общо с въпросния и не е редно да ни слагате под общ знаменател и всички да плащаме за подобни грешки и да оставаме неразбрани и наказвани, заради състоянието си, което просто не желаете да разберете.

5- Ето още един, който чел-недочел и недоразбрал. Казах, че се чудя на онези, които имат възможност изобщо да не работят и всичко да им е наред и въпреки това- доброволно да го правя, а не на принудените. Разликата е ОГРОМНА!!!

6- Благодаря, че си прочел докрай и си разбрал замисъла ми! Поздравявам те за това, което си споделил, ни според теб няма ли да е по-лесно, когато се върнеш от работа, някой друг да е свършил домакинската част и да не ти се налага, както си изморен, те първа да готвиш и всичко останало? И от къде намираш време да си готвиш постоянно, щом 13 часа работиш. Едно ядене на фурна отнема няколко часа, в някои случаи. Следователно, предполагам, че прибягваш до по-бързи, но и вредни и некачествени храни. Или ще са полуготови в микровълнова, или предимно пържени. Само че в дългосрочен план, това не е много полезно и препоръчително. А за да намираш време да готвиш през два дни КАЧЕСТВЕНА домашна храна и да переш, да чистиш и т. н., това означава да се лишаваш от сън. Дори и да приемам, че почивните дни са за чистене и поддържане на дома, то в крайна сметка, животът ти минава само в работа и никакви време за удоволствие, а това вече е съществуване и обезсмисля самия живот. А ако има кой да поеме домакинската част, взаимно ще допринесете един за друг и ще имате повече свободно време за почивка и развлечения.

17.   7- Благодаря ти безкрайно за коментара! Абсолютно точно и правилно си обяснила, каквото мисля и аз и те поздравявам за което! Радвам се, че има и други будни и осъзнати хора. Мисля абсолютно същото, като дори и примерът с училището ме докосна, тъй като отношението ми спрямо него беше и Е същото! Беше истински кошмар и до известна степен и то има принос за моята фобия; като допълненителна нанесена травма, още от детството ми. В абсолютно всички аспекти беше същински ужас за мен, като дори и всекидневните разправии със съучениците не ми бяха спестени. И спрямо мен имаше тормоз, но предимно психически. Не се е стигало чак до такива крайности, но се бунтувах, колкото можех и си търсих правата. Обаче всичките тези нерви, както и тревоги, свързани с изпити и всичко останало... Въобще начинът, по който беше нагласено всичко, грам не ми допадна и въобще не съм далеч от мисълта, че до известна степен отлагам работа, за да не мина отново през някоя от гадостите, които преживях в училище. ЕДВА изтърпях, като накрая се преместих в едно доста по-леко и мина много добре; изкарах последните няколко години там. Но така и не можах да свикна на целия този дискомфорт. Обикновено се свиквало с времето, но не и при мен. Не мога пак да мина през същото...

10- Благодаря за разбирането и споделеното. Съжалявам за това, през което преминаваш. Да, признавам, че донякъде трябва да се полагат усилия и да се борим със собствените си ограничения. Обаче ме дразни фактът, че не всеки е принуден да го прави или няма свободата сам да реши дали, как и кога да го направи, а това са двойни стандарти. Знам, че има психолози и могат да помогнат, но просто не е справедливо ние да се принуждаваме на всяка цена да преборим страховете, фобиите и състоянията си, в името на оцеляването ни, само защото ни притискат и иначе ще бъдем ощетени и наказани от това, докато други могат пре-спокойно да бягат от своите си страхове цял живот. Просто е изключително гадно, как спрямо едни има безкрайно разбиране, докато спрямо други- обратното! Колкото и аргументи и обяснения да им предоставиш- те най-инатливо и демонстративно продължават да отказват да ни разберат. Дори не се и опитват! Отхвърлят ни и ни осъждат първосигнално. Дори не се опитват да вникнат в обяснението, както виждаме в случая. Аз им обясних какъв е проблемът и защо това НЕ е мързел, но те пак си знаят тяхното и дори не са и прочели докрай. Не бих имал против да положа някакви усилия и да се справя с този си страх, но поне да беше равностойно всичко и другите също да бяха длъжни да го правят. Да, хубаво работят и допринасят за обществото, но самата дейност не им носи такъв ужас и дискомфорт, че да се превърне във фобия и не е същото... Друго щеше да е, ако и на тях им се налагаше да се сблъскат очи в очи с някоя тяхна фобия и да разберат, че това не са капризи, а нещо наистина сериозно. А сега, заради тях, ние сме принудени да преминем през огромен ужас и паника, заради това че ни притискат и ако не го направим, ще платим огромна цена за това...

11- Съжалявам за това, през което преминаваш:( Съчувствам ти. И да, на работа са винаги недоволни и претенциозни... Просто ужас! Пожелавам ти от сърце всичко да се нареди и да е наред.

13 и 14- Благодаря ви от сърце за разбирането, подкрепата и куража ^^ И аз се моля от време на време и се надявам с цялото си сърце всичко да бъде идеално както за мен, така и за всички. Стискам ви палци да се оправят нещата и при вас! И наистина, изключително съм щастлив, че има и разбиращи, емпатични и високоинтелигентни хора, които няма да осъдят, а ще влязат в положение^^

18.   Автора е прав. Не до работата, а има много боклуци в колективите, които са или шефчета, или някой техен сол ташак, и ако им нариташ торбите си аут. Да не говорим, че на работа в повечето пъти те управляват някакви парашутисти много по-прости от теб. На моята работа бригадира беше голям пич, обаче той се отказа в последствие от тая позиция, защото това са на всякъде най-псуваните хора, принуждават го от горе да мачка хората и чиляка си има принципи и се отказа. Сега дойде едно леке, няма акъл на две магарета сламата да раздели, обаче парашутисче, че и си е повярвал. Да не говорим, че има на всякъде двойно стандарти. Автора, го упрекват, че е наглец, а какво да кажим за тия уж работят, а постоянно се пускат болнични, и другите съвестните трябва да ги издържат? Аз живея на запад и има социал, който ти позволява цял живот да не бачкаш. Държавата ти позволява. И не е инвалидна пенсия, а просто кинти от държавата, с които да не станеш клошар, ако не бачкаш. Не са много, но можеш да оцеляваш с тях. Знаете ли колко хора, без фобии висят на тия социали цял живот. И трябва да ги издържаме ние работещите. А какво да кажем за затворите и престъпниците, които са на издръжка пак на обикновения работещ човек. Значи, някой ти утрепе жената, и ти трябва да даваш пари тоя човек да лежи 20 години по гръб. Защо затворите не минат на самоиздръжка? И аз не виждам смисъл да бъда роб на някой, ама за сега съм принуден. И работя по-въпроса да изляза от матрицата и да си живучкаме с жената. Да си обикаляме с джипката из Европата, а на който му става рано сутрин да ходи да блъска да си го прави.

19.   От номер 6 до автора.
Напротив остава ми време, на едната работа имам много отпуска, почти два месеца, на другата работя по около 3 часа дневно, 9 часа на едната 3 часа на другата, 12часа, ако съм ангажиран с двете места едновременно, 12-13 часа, имам и ходене, оправяне и т. н. броя ги още 1 час. Остават ми цели 11 часа, не готвя всеки ден, няма и смисъл всеки ден да си готвя и да хвърлчм храна, или пък всеки ден да готвя за една две чиний. Чистенето, кой чисти всеки ден? Два пъти седмично, и вкъщи е чисто, нямам деца за да се налага през ден да чистя, даже и не ползвам прахосмукачка робот, а за 10-на минути минавам 3 стай с прахосмукачката, още 5 минути с мопа и съм готов. А за прането, тя пералнята сама пере, какво сложно има, за 1-2 минути слагаш прането и праха, простирането за 2-3-4 минути. Храня се със всякаква храна, както и по здравословна, така и не чак толкова. Събота ходя само на едната ми работа за около 3-4 часа, и съм изцяло свободен, както и Неделя. Така, че имам много свободно време. 12 часа работа, 1 час траспорт и т. н., 13, 7 часа спане, толкова са ми небходими и се чувствам добре, и ми остават по 4 часа свободни, това си е доста време. А пред съботата и Неделята, само махам 3-4 часа, имам над 30 часа свободно време, мога да изчистя вкъщи за около 1 час, да си сготвя за 1-2 часа... Мисля още 1-2 години максимум да съм така, и спирам, продължавам само с едната работа, имам още малко неща да дооправя в личен план.

Това, че те натоварва дадена работа, не означава, че трябва да се откажеш и никога повече да не работиш. Освен това може да превърнеш това, което правиш и сега в работа. Почистване на домове, не се изкарват лоши пари за почистване на домове.
Или входове, в малък град вече едно, еднократно почистване на вход е станало 15-20 лева. А едно почистване на дома, под, прозорци, баня е над 100 лева... Даже за първоначално почистване взимат двойно и тройно, за да не се окаже, че те викат за един път. По едно време се замислих за такава професия, и не ме бърка, че съм вишист, даже ще изкарвам от почистване повече от доста вишисти. Така сам ще си шеф на себе си, отиваш, дават ти парите, вършиш си работата качествено, и за едни 45 яаса се прибираш с едни 100-150 лева.

20.   Авторе, номер 10 съм. Бях по-нападателна към теб може би, защото съм така и към себе си, аз самата се чувствам като безполезен паразит много често заради състоянието си. Истината е, че нашите състояния наистина не се водят заболяване и просто няма друг вариант освен да стиснем зъби и да се изправим пред страховете си. За тези години с моя проблем съм стигнала до този извод, че колкото повече бягаш от страха си, толкова по-зле става. Знам какво е да се чувстваш като затворник на работа, да си под стрес, че не може да разполагаш с времето си както искаш и да правиш нещо, което те прави нещастен. Наистина ако се занимаваш с нещо наблегни повече, положи повече усилия и ще можеш поне така да си изкарваш някакви пари. Не знам по какво работиш, но можеш да правиш нещо по поръчка или freelance, но да не оставаш без никакъв доход заради фобията, защото така вместо работата да контролира живота ти, фобията го контролира, което не е по-добре.

21.   Taка е, тарикатите са опасни и хитри. Иначе, авторе, разбирам те, това си е фобия. И аз имам същият страх. То е страх от хора, от колектив.

Вешицата.

22.   Авторе, не е само до токсичната среда. Много зависи какъв смисъл се влага в самата работа. И дали ти допада вътрешно, дали си открил твоето. Истината е, че повечето хора гледат много повърхностно. Системата насърчава материалната производителност, консумацията. Голяма част от хората, не умеят и не се нуждаят да анализират в дълбочина. Те реагират на ''успеха'' в рамките на общо приетото, не излизат от културните, социалните рамки. Това ги прави лесно контролирани, удобни. Други хора им допадат социалните контакти в работата, имат положителни възприятия, но това дали води до реален прогрес - не е сигурно. Например точно работохолиците прикриват вътрешни комплекси с работата. Така че при тях е друг тип фобия. Въпросът е, че се опитват да заглушат празнината или проблема с това. Въпреки всичко човек не може да живее в изолация и за да се справи с проблем, трябва да се изправи срещу него, което е трудно. А пасивността и оправданието са лесни. Така че авторе - трябва да излизаш от зоната си на комфорт, за да преодоляваш недостатъците си и да се развиваш. Естествено на теория всички го знаем. Но на практика дори нещо малко може да изглежда невъзможно. Защото малкото нещо, например страх от нещо е станало от навик, та чак част от твоето лично усещане за АЗ.