Съдбата ми прати изпитание, но това укрепи вярата ми
преди: 7 часа, 35 мин., прочетена 26 пъти
Дъщеря ми е джудже и имам страх да не я отвърлят и дискриминират. Никой не вярва, че подобно нещо ще се случи на него, но ето случи се на мен. Но и знам, че Бог неслучайно така е пожелал и си има замисъл. И знам, че любовта ни към нея ще я направи силна и успешна. Знам също, че това, че е джудже ще изгради в нея сила и кретивност. Като видя ниски хора на услицата, хем изпитвам болка, защото ми напомня за нея, хем си казвам, че щом са оцелели бог им е дал някакъв път и препитание, нещо в което все пакса добри в някаква степен

Аз не вярвам вече в нищо освен бог, защото никой лекар, учител или каквото и да е може да ми помогне. Просто знам, че бог така е пожелал и знам, че това не е случайно. Вярата ми в него се затвърди, не се чувствам сърдит на него и не го чувствам като наказание. Даже го обикнах повече. Защото шума се елиминира в съзнанието ми и се концентрирах върху неговата висша воля и изпитвам още по-голям респект към него. И знам, че само той и нищо друго няма значение.