Съдбата ми прати изпитание, но това укрепи вярата ми
преди: 1 месец, 19 дни, прочетена 360 пъти
Дъщеря ми е джудже и имам страх да не я отвърлят и дискриминират. Никой не вярва, че подобно нещо ще се случи на него, но ето случи се на мен. Но и знам, че Бог неслучайно така е пожелал и си има замисъл. И знам, че любовта ни към нея ще я направи силна и успешна. Знам също, че това, че е джудже ще изгради в нея сила и кретивност. Като видя ниски хора на услицата, хем изпитвам болка, защото ми напомня за нея, хем си казвам, че щом са оцелели бог им е дал някакъв път и препитание, нещо в което все пакса добри в някаква степен

Аз не вярвам вече в нищо освен бог, защото никой лекар, учител или каквото и да е може да ми помогне. Просто знам, че бог така е пожелал и знам, че това не е случайно. Вярата ми в него се затвърди, не се чувствам сърдит на него и не го чувствам като наказание. Даже го обикнах повече. Защото шума се елиминира в съзнанието ми и се концентрирах върху неговата висша воля и изпитвам още по-голям респект към него. И знам, че само той и нищо друго няма значение.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 19 дни hash: 2e5e08967a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   В България има много джуджета и дори не знаят, че са такива. Всички под 150 см са хипофизни джуджета (проблем с хипофизата). Имах съученичка хипофизно джудже. Сприятелихме се почти веднага като дойде в нашето училище. И аз не съм от високите, но стандартна за нашите ширини- 160 см, ноооо съм тип "момичето на тате" и много бойна. Като дойде въпросната съученичка, някои се хванаха веднага за нея-да я тормозят, обиждат, да си избиват каквото са научили в домовете си. Бях тази, която я защити физически тогава--скубах коси, извива пръсти почти до счупване и един съученик прогледа през една табла. Аз вече имах опита на дребосъчка, която мислеха, че мога да тормозят, но и те си знаеха, че с мен не минават тези. Та бързо я оставиха на мира, а после и се сприятелиха с нея доста от тях. Като възрастни вече се виждахме за кафе и да си разменим актуални клюки. Тя след дълга връзка се омъжи за висок симпатяга, много добро момче. Не съм я виждала отдавна защото съм в чужбина, но знам, че е реализирана в което искаше тя и има щастливо семейство. Забележи обаче най-важното: Познавам отблизо и семейството и. Никога нито родителите и, нито баба и са се отнасяли с нея като с джудже, на което трябва да се обръща специално внимание, да и се помага повече, да се глези повече т. н От нея се очакваше всичко, което от всички нормални деца: от учене и дом. задължения до игри т. н Идвала е вкъщи с преспиване и също никой не се е отнасял с нея като с различна. Татко ни учеше на някои боксьор ски трикове за самозащита хахахаха. Тя си порасна като съвсем нормално момиче и си е, де. Даже по между ни се наричаме една друга "фъстък" :))) Като по-големи тя казваше за себе си "джобен формат гадже съм". Не я слагайте в подобни ваши си страхове, ще и внушите, че е различна в негативен смисъл. От вас най-вече зависи детето ви да си расте с нормални за себе си възприятие, самоуважение и самочувствие. Социализирайте детето си от малко! Нека е сред деца и възрастни, да играе и прави всичко, което и други деца. По-малко на ръст не значи по-малко мозък! Трябва и да има същите задължения освен права когато е по-голямо--да си прибира играчките, да си подрежда стаята, да си мие чинията със столче пред мивката ако трябва. Имате дете, не сте болногледачи на инвалид... просто е с по-малък ръст, което не отнема нищо освен височина. Успех и любов в семейството!

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: ef1c88c44d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Естествено, че никоя болест не е наказание. Изпитание е. Съжалявам, че няма адекватна помощ. Вие си я обичате - това е много важно за нея. За развитието й - да се научи да живее с този проблем. Недейте да Ви е страх, че ще я дискриминират. Ако се впише добре в обществото (за което трябва реална помощ, по-важни от това какви оценки изкарва и дали ще влезе непременно или веднага в уни), е добре. Както казва моят баща и се опитва да ни приучава все още (епи), важна е адекватността. А майка ми - социалното вписване. Понеже без адекватност, няма и социално вписване (според мен), да, Лятото на 2020 пред една скромна църквичка видях баща с тийн, който явно имаше проблеми (умствени, не физически). Забелязах, че игрите бяха специални (не ги помня). На колко е детето? По думите Ви изглежда не е почнала училище. Разбирам страха Ви. Срещала съм много хора с подобни проблеми, които се събират. Наблюдавала съм ги. Отстрани човек би ги избягнал, но не трябва така. За жалост не съм ги питала дали са дискриминирани. Но знаете ли... За единия имам информация и то много добра. Замина да живее в Германия при баща си (явно тук е живял с майка си) и това, до колкото разбрах години по-късно, е успял да се впише и даже работи. Разбира се, всеки случай е индивидуален. Но Ви давам положителен пример. Сега, ще дам отрицателен, надявам се да не се разстроите - побой над хора с епи по време на гърч в училище е бил пребиван. Наблюдавала съм и човек с МС (който не познах, защото за малко се беше оправил) и той бе пребит на улицата... от човек с епи. Друг... гигантизъм (обратното на джудже). Участваше в баскетболен отбор. Значи, вписал се е дори извън училище!!! Той пък беше и не знам... сигурно все още е сладкар. Тоя с епито май и той се вкара в релси. За случая с МС - дълго време говорихме. Не помня. След две години май.. го видях и не го познах. И се виждахме. Той ни каза кой е. Казвам си, как е възможно? Ама след побой човекът вече май е на умирачка. 1. Вашата морална подкрепа 2. Обучение как да оцелява 3. Не се вързвайте на всяка хрумка 4. Мисля, че не е удачно да ходи на фитнес за "подобрение". Те латентно болни се разболяват така. 5. Много е важно да се облича добре, да прави неща като другите деца (но само според възможностите на организма!!! ). Мисля, че това ще е от помощ. Не съм спец по социологизация.... вече съм бита карта, както се казва, защото съм възрастна. Направо се възхищавам на това как сте описали ситуацията. Аз бих го възприела така, ако имах възможност да родя. Аз се чувствам наказана, въпреки подкрепата на родителите ми. Да, покажете й, че тя не е "различна" по извинете, ама и аз си ги говоря за себе си... "недъг". Аз също бих възприела моите кото специални. Ако имам... може би след доста години.... казаха "необикновени. ". В началото се стреснах, разбира се.. Но да необикновени. Мислех, че явно аутисти... Но може да се падне и като при Вас. Щом ще са необикновени... думата е точна. Различни... по своему. Всички сме хора.... Но да Вашият въпрос. Не да Ви плаша.... ама в училищата не е много сигурно място. Може би, където и да отиде, се поговори първо.. да речем в училище, с класната. Тя да обясни на децата. Защото има жестоки деца и от детската градина. Само сега някой да не почне с табула раса - че човек се раждал като дъска и после се развива. Индуистите, например, смятат точно обратното. Двата крайни полюса. Джудже... това не я спира и да намери половинка след време. Потърсете в интернет за двойки, при които единият има здравословен проблем. Най-обикновено семейство. Но кой за ничии пари не се е оженил/омъжил. Ще има хора, които ще я подкрепят - не се съмнявайте. Намерете и групи за хора с такъв проблем. Вашата дъщеря е дар... Вие го чувствате така, значи е така!!!

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: 8571ad6fd5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Зад всяка болест се крие духовна причина и мисъл, непорасналото джудже може би го обсебваш с много ангажименти и изисквания и то не е готово и не иска да порасне и от там болестта, това се случи с мои познати и това, че детето беше с силно от ранна възраст от курсове, уроци, го нямаше детство и впоследствие този проблем. Аз също съм много ниска и с времето когато започнах да чета и да прозрявам много неща осъзнах, че и зад това има причина, а именно, че живеех постоянно в страх, че нямам какно да облекла, особено един кратък период 3-8 ми клас страх, че обличам нещо и е малко и нямам друго и после спрях с растежа на височина.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 19 дни hash: 0b79b1a1e7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Когато човек пада разбира колко много го обича Бог. Когато човек се издига разбира колко много обича Бога. Живота е твърде преходен

 

...

преди: 1 месец, 19 дни hash: 8501af4a18

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Не виждам нищо лошо в това. Нали е здрава, няма някаква липса по самото й тяло и съзнание. Всичко е наред. Ще си намери пътя в живота и не го мисли. Ще бъде добре. М34

 

...