Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз след университета работих една година и видях че не излиза математиката с тези заплати и заминах за чужбина. Няколко години само работих без никаква почивка. Купих си апартамент и се прибрах. Сега пак работя подобна работа с не висока заплата но като нямам ипотека или наем ми стигат.

7.   Ами аз на 25 съм си купил собствен апартамент с мои си изкарани пари.

8.   Аз купих с кредит първия апартамент, после построих със собствени сили и средства вила, на празен терен, който бях закупил преди това. След това наследих няколко жилища, като изплатих дългове и на някой от тях откупих дялове от роднини.

9.   На мен ми купиха два тристайни в София и един в по-малък областен град. Аз също не съм си ги купила, работя си работа за 2000 лв, но са ми само за храна и ежедневни разходи, други задължения нямам. Гледам поне постоянно да се образовам на тема финанси, за да не похабя усилията на нашите един ден.

Ж. 30

10.   "Хайде да видим колко ще кажат истината. "

Баце, ти истината няма как да разбереш колко ще я кажат и колко не... Защо приказваш глупости? Само държавата и ти си знаете истината.

Просто те чеши Ганьовщината да се оплакваш и да смяташ, че след като ти не си успял, и другите не са. Абсолютно безсмилено начинание

Факт е че не всеки успява. Така е в капиталистическа система - има неравенство. Но хората са неравни спрямо в какви условия са се родили и какви качества имат. Стига това неравенство да не е голямо, капитализмът работи. Днес за съжаление е голямо. Само дето ти не за това говориш. Не пускаш тема как някои си купиват палати за стотици милиони, и то по няколко. А как ти не си успял, и Вуте дето си купил апартаментче 70 квадрата трябва да лъже мошенника... Това е най-гадното в характера на българина. Той не се заяжда с "големците", той се заяжда със сънародниците му които живият подобен живот, но са успели малко повече от него. Това него го изяжда отвътре...

Много фантазии се разиграват какво било на запад, но там хората наистина са различни в това отношение. Те гледат че някой е постигнал повече от тях, и те си казват - и аз значи мога да го постигна, и аз нещо мога да науча. Българинът се е окопал със злорадство.

11.   Без помощ трудна работа

12.   Аз купих преди 8 години. Но благодарение на това, че не живях по квартири и успях да спестя доста пари. Иначе абсурд, да имах финансова възможност, да купя.

13.   Стандартното - купен с ипотечен кредит, изплатен от моята заплата.

Никой не ми е помагал, давал пари, или каквото и да е.

14.   На 39 години, купихме 3 апаратамента.

15.   Тук всеки е милионер, не схвана ли?

16.   Аз лично с мои пари и кредити съм закупил 2 апартамента, двустаен и тристаен в София, макар и панелни, и две вили в дълбоката провинция. Нещо ми малее, с оглед някои възможности, които съм имал, но това е положението.

17.   "Хайде да видим колко ще кажат истината".
Авторе, истината е, че повечето в този сайт са супер кадърни, работят за минимум десет хилки на месец, всичко са постигнали абсЕлютно сами, без никаква помощ, ама никаква. Те са имали трудно детство, но са са учили и работили здраво и на на 25 – 30 год. довчерашните бездомници, които са се подмятали по квартири, днес имат апартаменти, къщи, сараи, при това само в баровски квартали.

18.   Не виждам как млад човек на 18 със стандартно образование и стандартна работа може да си позволи жилище, освен ако не е някоя схема. Под жилище визирам 3 стаи, двустайките не ги броя за истински имот. То са разходи, сметки, храна, нужди, живот и накрая едни 200-300 лева спестявания.

Авторе, и аз съм като теб. Имам подарен тристаен имот от дядо ми на топ локация и ако го продам мога да взема 200 евро и да си взема многостаен в по-страничен квартал/зона. Взимам 2400 и ми стигат за абсолютно всичко, но аз нямам никакви разходи. Ток, вода и телеком са ми 200 лева в краен случай 250. Храна към 600 лева всичко си готвя, 200 лева за гориво и някакви платени абонаменти и останалите 1400 са ми в джобчето, освен ако не реша да си купя нещо. 80% от моите набори не са като мен и имам огромно предимство. Ако бях като тях щях да давам половината за ипотека на двустайка, сметки и всичко по-горе и накрая на месеца едни смешни пари биха ми останали... Трудно е.

И още нещо - като си на ипотека нищо не си купил, това не е твое. Много хора не могат да го асимилират нещо. Твое става, когато го изплатиш до последната стотинка, а дотогава си с единия крак навън.

19.   В някои коментари силно се съмнявам да са истина. На 25-27 купили със заплати по 1-2 апартамента. Освен ако не са талантливи спортисти или нещо подобно, не виждам как ше стане.

На мен родителите ми ми дадоха пари като студент да замина на бригада в Англия. Там спестих някой лев, после като завърших и почнах постоянна работа, спестих още. С тия пари направихме сватба с жена ми и получените пари от нея от роднини ги използвахме за първоначална вноска, а родителите ми ми помогнаха за ремонта и обзавеждането. Апартамента е двустаен панелка в един от най-евтините квартали на областен град. А и го купихме точно в най-голямата криза 2011, когато бяха евтини. Не е кой знае какво, но върши работа, а и сме си го направили що-годе добре. Преди около 2 г. си изплатихме изцяло кредита. Но сега в момента на тия цени е много трудно да се купи, освен ако не е някоя стара панелка. Дори и тогава не е лесно.

20.   Със съпруга ми купихме с ипотека още първата година на брака ни. Имаме наемател и го изплащаме.

21.   Аз нищо не съм купил, баща ми приписа имот в Дружба на мое име, отдавам го под наем за 650лв на една фирма, работя за 4200лв чисто в София и наема добре ми идва. Плащам 850лв наем в Изток

Истината е че без помощ от родители за първоначална вноска по ипотека, ако не взимаш поне 5-6хил лв, няма как да стане. 4200 за София е топ 10% по доходи, и както виждате, ипотечен няма да стане с този доход. Бачкали здраво, в чужбина, ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. Тук всеки се изкарва милионер.

22.   Почти на минимална бачках 10 години. Възползвах се обаче от всички програми на университета - бакалавър дълъг магистър- и обиколих света. Спестявах почти всичко... Това всичко се оказаха 30 хил. лева, което за сега изглежда жалко, но за 2016 си бяха пари. Предостатъчни бяха за първоначалната вноска.

Днес обаче така няма да стане. В момента имам спестени 300 хил., а за толкова няма панелна двустайка в добро състояние.

23.   Ние нямаме собствен имот. Живеем в апартамент на родителите на мъжа ми, дори не е наша собственост. Общо доходите ни са около 3000 лева, няма как да си позволим друго в момента. Мечта ни е да имаме свой имот - поне една къщичка някъде на село, и спестяваме за самоучастие, но няма добри изгледи това да се случи в близките 5-10 години, особено с постоянно нарастващите цени.

24.   Аз купих първата в България, когато бяха студент в чужбина. Ама тогава разликата в заплатите беше... отвратителна, ако трябва да съм честен.

Говорим 10-20 пъти по-високи заплати, спрямо българските, а и аз търсих жилище в малък град. И преди да кажате "да, ама стандарта", тогава търсех информация и се оказа, че покупвателната способност от една средна ронда заплата беше 22-23% спрямо средното в Европа. Блъскал съм на двойни смени, когато имаше възможност. Имах уйкенди, дето от петък до неделя (реално понеделник сутринта) правих 6 смени, но ми плащаха за 9, защото там, за разлика в Бългаиря, правилата се спазваха.
За един уйкенд спестявах повече, отколкото някой хора в България изкараваха за година и нещо.

Номер 17, не знам дали се шегува или не, но това, което казва е факт, поне за мен и предполагам други хора. Защо? Ами защото то толкова блъскане, учене, затваряне, притеснения, доста от нас са леееееко социално отритнати и идваме тук, да си споделяме емоциите и преживяванията, че я нямаме много приятели, я ни е малко трудно, да говорим за това на живо.

25.   Аз го направих през 2020. 110 квадрата, Лозенец топ локация. 300к Евро с ремонта и обзавеждането. В момента струва 450к-500к според днешните офертни за района.

Нито стотинка кредит, парите изцяло спестени след 7 години работа в Германия и в БГ след това на добра заплата. М42

26.   Наследих малък апартамент от родителите ми, едва когато наближавах 50-така, който го продадох и парите си разделихме със сестра ми и семейството ѝ. До тогава и двамата с нея вече си имахме самостоятелни жилища, купени и изплатени всеки със семейството си.
В момента съм взел една гарсониерка за едното от децата и я изплащам, освен че ги издържаме по време на ученето зад граница.
Предвидил съм преди пенсионирането, всичките изплащания да приключат. И даже ще имам по нещичко заделено.

27.   Аз си купих 2 апартамента в Пловдив, откъдето съм си. Първият беше 2016 години, когато цените бяха сравнително нормални. Втория тази година април за да си заключа спестяванията за да не ги яде инфлацията особено преди и с приемането на еврото. Дори помогнах на жена ми с пари за да си закупи и тя едно студио по същата причина. Нямаме кредити, без помощ от родители сме ги купили. Аз съм на 37, тя на 34 години. Истината е, че не си ли с много високи доходи плюс скромен живот години наред и лишаване от глезотийки е много трудно, почти невъзможно да се закупи особено в голям областен град.

28.   Като чета кометарите тук, и наистина май в този сайт е пълно с милионери от заплати, както отбеляза номер 15. Само че извън интернет е пълно предимно с мрънкачи, на които заплатата все не им стига. Все се оплакват, как с тази заплата едва си плащали сметките и не можели да отидат на почивка. А тук споделят, как от заплата са успели за няколко години да спестят стотици хиляди евро.

БГработодател

29.   Мъж на 37 години съм. Живея в Пловдив и притежавам апартамент и къща – макар че за къщата все още имам да изплащам около 200 хиляди евро ипотека. Родителите ми никога не са имали възможност да ми помагат финансово. Не им се сърдя – дори напротив, благодарен съм, че никога не са били „тежест“ за мен. Всичко, което имам, съм постигнал със собствен труд.

Работя като web програмист и вече тринадесет години развивам собствена фирма, работейки основно с клиенти от Франция. Съпругата ми – поне на документи все още – не работи от момента, в който ни се родиха близнаците. Записана е във фирмата ми, за да тече стаж и осигуровки, но реално се занимаваше основно с децата.

Първият ми по-голям успех дойде през 2013 година, когато взех тристаен апартамент с 100% банково кредитиране и 35-годишна ипотека. Тогава годишната ми печалба беше около 20–25 хиляди, но се реших. Пет години по-късно, благодарение на сериозно повишения обем работа и по-добрите доходи, успях да изплатя апартамента предсрочно.

2021 година беше пикът – бях събрал около 200 хиляди лева спестявания, а работата вървеше по-добре от всякога. Тогава с жена ми решихме да сбъднем дългогодишната си мечта: къща в града. Взех ипотека отново със 100% финансиране, този път за 20 години. Смятах, че спестяванията ще стигнат за ремонтите и обзавеждането, но се оказа, че сме далеч от истината. Наложи се да изтегля още един кредит, само за да можем да довършим къщата.

До миналата година всичко изглеждаше под контрол. Работех много, да – понякога и през уикендите – но вярвах, че го правя за семейството. Оказа се обаче, че съпругата ми възприемала това по друг начин. Вместо да говорим за проблемите, тя си намерила… „компания“.

Новината ме удари като стена. Месеци наред не бях на себе си. Работата започна да страда, изгубих и няколко клиенти. Тежък период, в който трябваше да се събирам част по част.

Сега се опитвам да си стъпя отново на краката. Да продължа напред – и професионално, и чисто човешки. Пътят не е лесен, но е мой.

Успех на всички.

30.   Н 28 (бг работодател) в моя случай поне успях именно защото не разчита на бг работодател въпреки, че работех на заплата :)))) имах и странични приходи.
Зависещите от Бг работодател няма да могат, , да прав си!
Затова и никой вече не ще да работи за българи. А аз лично дори не искам да работя СЪС българи в проекти, работя за себе си и току се появи някой българин да иска да се включи, но не, не допускам.
Скъсала съм си задника от работа, недоспиване, стрес за да създам реноме, хигиена в работни отношения с клиенти, няма да допусна да се появи на кой бг и да осере буквално.
Преди около 3-4 г бг "работодател" се натиска да правим общ проект в страната, в която живея- за да използва моята "светлина" тук, авторитет, портфейл с клиенти- няма да стане даже на майтап.
Други бг ми пишат да правим обща виртуална галерия, в която да изложим всички услуги т. н едва ли не като общи, разбира се базата е моята работа и постигнато с много труд име :))))))))
Такива сте си...


Н 5

31.   29, жената чисто биологично не може да е само с един мъж. На нея и трябват един плащач и един ебач. Ти си бил плащача. Не че е лошо, повечето мъже са плащачи, защото чисто генетично не са на нивото на ебачите. Така работи живота батко.

33.   " Бачкали здраво, в чужбина, ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. Тук всеки се изкарва милионер"

Не са глупости! Явно не знаеш, какви бяха разликите в заплатите в чуждите страни. 2008-ма в БЪглария, средната нямаше и 300 евро, а в Германия беше 3000, докато в Дания беше 5000 евро (да, говоря с Евро, че да не си играем, на конвертиране на валути), а покупвателната способност беше 4-5 пъти по-висока.
Т. е цените в Германия бяха по две за повечето неща, но заплатата ти беше по десет, така че, заплатата ти стигаше за далеч повече неща и беше много по-лесно, да се спести от нея.
В същото време в Бългаиря, всичко беше далеч по-евтино.

Ще ти го кажа така - представи си, че днес можеш да работиш в чужбина, като шофьор на градския, да си платиш всички смекти и разходи и да спестиш едно 10 000 до 15 000 лева, днешни пари. Не е трудно да се сетиш, че ако се хванеш на някоя по-лека работа след смените и през уйкенда, ще можеш, да спестиш още повече и си заслужава усилието, ако искаш да си купиш имот в Бъглария.

34.   До 33 от 25. Точно така. При 4000 Евро нетни в Германия пестях около 2500 на месец. Тогава имаше и поносимо добри лихви по депозитите (тогава пестях за апартамент и инвестирането в акции не беше на първа линия, трябваше сигурност). По този начин 300к Евро се пестяха за 7-8 години.
В БГ почнах на заплата над 10к лева чисти, пестенето стана още по-лесно, тъй като живеех в жилището на родителите ми и имах буквално разходи под 1500 лева месечно. Един среден апарт се купува така буквално за 3-4 години без да се занимаваш с банки.

Та идеята ми беше, че всичко е възможно. Стига да имаш акъл, да си учил и да си се развивал. Тези с по 2-3к заплати, които навремето са се напивали в Студентски град вместо да учат и да работят, сега берат плодовете от това и всичко им изглежда невъзможно, но не е.