Заблуда или не
преди: 4 часа, 45 мин., прочетена 83 пъти
Здравейте, искам по-скоро това, което ще напиша да е като изповед, тъй като за момента няма на кого да споделя. Най-сериозното нещо според мен е, че все още не съм си избрала какво ще кандидатствам след като завърша, а вече съм 12 клас и времето ме притиска (роднини, приятели също). Пробвала съм доста неща и някак единственото по-интригуващо нещо ми е Психологията, но от много хора бях разубедена, че е безперспективна професия и няма хляб в нея, а сметки е ясно, че ще имам и не мога да очаквам приятеля ми или в бъдеще мъща ми да ми покрива всички нужди, и да завидя от него. Друго нещо е, че последните 3/4 месеца постоянно се карам н родителите ми поради някакви неща, които аз мисля, че за годините ми са нормални. Опитвам се да съчетавам училище, проекти, домашни, разходки на кучето ми, прекарване на време със семейството, с приятели, и още доста неща. Постоянно ми се карат, че не се прибирам, а действително излизам 3/4 дни за не много време и винаги си спазвам вечерния час (22, 30) дори и вече да имам 18. Говорила съм с тях не малко пъти за тези неща и честно казано баща ми е по-големия проблем, а дори не живея с него. Имам приятел от 11 месеца, с когото също имах известни проблеми и се бяхме разделили за кратко, през това време излизаш с друга компания и едно момче конкретно, но не бяха надеждни хора и се радвам, че прекъснах контакт с тях и се оправих с моя си човек. Друг проблем е, че доста хора в моя живот не харесват приятеля ми и това също ме притиска. Вече не знам какво да правя и как да съчетавам нещата, а вече и нямам ниакво желание за нищо знам, че трябва да съм силна и да правя нещата, които ми носят щастие, но е трудно като толкова хора очакват от мен много неща. Ще бъда благодарна, ако някой сподели нещо от себе си или пък ме съветва нещо.