Притеснение, неувереност
преди: 7 часа, 43 мин., прочетена 46 пъти
Лично аз, като видя такъв човек веднага ми става ясно, че е преживял някакви неща. Които са му нанесли травми, било то унижение, срам, потъпкване на достойнството. Вярно е, че много се прикриваме, защото така е редно. Всеизвестно изказване е "Не ми пука", "Пет пари не давам за мнението на хората". Че чак хората сами се заблуждават. Но истината е друга едва 5% от хората наистина не им пука, какво ще си помислят другите за тях. И не ми се влиза в спорове и оборване на нечие мнения и виждания. Истината е, че искам да разбера има ли оправия.

Защото аз самия съм такъв, аз съм неуверен, притеснителен. Не го искам, мразя го искам да не съм така. Това ми пречи с жените, в работата -навсякъде. Хората го усещат, не можеш да го прекриеш. А в моментите, когато си напълно спокоен. Се намира някой да ти припомни " Не се притеснявай" в момент, в който изобщо не се притеснявам. Което ме навежда на мисълта, че всички през цялото време са осъзнавали. Че аз се чувствам некомфортно, че в дадения момент аз съм се измъчвал. Но точно тогава те са ме натискали дори още повече. Само и само за да ме накарат да се чувствам така. Или може би за да си напомпят тяхното его. И тук говоря за всички колеги, шефове (най-вече) и жени. Особено пък жените обожоват да се подиграват на такива мъже. Само, че дето аз се правя на луд и ги игнорирам. Но усещам всичко, отвътре горя, но не мога да си кажа. Защото ще ме изкарат мен виновен за начина по, който се чувствам. А те първоначално са го предизвикали. Те са ме накарали да се чувствам така.