Притеснение, неувереност
преди: 1 месец, 18 дни, прочетена 352 пъти
Лично аз, като видя такъв човек веднага ми става ясно, че е преживял някакви неща. Които са му нанесли травми, било то унижение, срам, потъпкване на достойнството. Вярно е, че много се прикриваме, защото така е редно. Всеизвестно изказване е "Не ми пука", "Пет пари не давам за мнението на хората". Че чак хората сами се заблуждават. Но истината е друга едва 5% от хората наистина не им пука, какво ще си помислят другите за тях. И не ми се влиза в спорове и оборване на нечие мнения и виждания. Истината е, че искам да разбера има ли оправия.

Защото аз самия съм такъв, аз съм неуверен, притеснителен. Не го искам, мразя го искам да не съм така. Това ми пречи с жените, в работата -навсякъде. Хората го усещат, не можеш да го прекриеш. А в моментите, когато си напълно спокоен. Се намира някой да ти припомни " Не се притеснявай" в момент, в който изобщо не се притеснявам. Което ме навежда на мисълта, че всички през цялото време са осъзнавали. Че аз се чувствам некомфортно, че в дадения момент аз съм се измъчвал. Но точно тогава те са ме натискали дори още повече. Само и само за да ме накарат да се чувствам така. Или може би за да си напомпят тяхното его. И тук говоря за всички колеги, шефове (най-вече) и жени. Особено пък жените обожоват да се подиграват на такива мъже. Само, че дето аз се правя на луд и ги игнорирам. Но усещам всичко, отвътре горя, но не мога да си кажа. Защото ще ме изкарат мен виновен за начина по, който се чувствам. А те първоначално са го предизвикали. Те са ме накарали да се чувствам така.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 17 дни hash: ff9c55f89d

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Така мислиш, защото живееш с мисълта че си жертва. Като по млад много държах да съм отракан, да знам яко квартални лафове, да съм интересен, както казваш мацките да се лепят и те се лепяха, център на вниманието в компаниите. Така доста години, докато не осъзнах че някъде греша. А грешах защото може да съм бил с много готини мацки, обаче не съм имал това, което някой друг е имал само с една. Осъзнах че идеята че имам много приятели се оказа лъжа, а се оказа че имам много познати. Излишно е да казвам че всичкото това се случи след период на лична криза. Сега съм свит, адски възпитан и знам че отстрани това изглежда като неувереност. Ако някой реши че съм неуверен, не му показвам противното, не държа да изглеждам някак. Ако някой реши да ми се подиграва или злорадства се правя че не виждам и чувам, като респективно избягвам въпросните индивиди след това. Научих се че няма никакво значение как ще ме възприемат хората. Научих се че с два въпроса ще разбера много повече от колкото с 1000 обяснения и че няма никакво значение дали днес се чувстваш страхотно защото си вкарал в леглото някаква уникална мацка, ако утре тя те натоварва или се опитва да ти играе номера. Четейки те виждам че имаш много повече проблеми с това как те възприемат околните, от колкото със себе си. Личната неудовлетвореност няма да дойде от хорското признание, а от лични постижения и изграден характер.

 

...

преди: 1 месец, 17 дни hash: 5aadddf5b4

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Ох, не мога да понасям вечните жертви. Такива психари...

 

...

преди: 1 месец, 17 дни hash: 7a6be0930c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Измислят неща.... не се вързвай, могат да станат реалност. Не слушай номер 1, говоря ти чистата истина. Аз вече не мога не само да вървя, да излизам от пределите на квартала, но и трудно говоря. Внимавай да не психиясаш. Намали социалните мрежи първо. Говори със случайни хора - да се отпуснеш. Не доближава циганки. Значи, за което ти казват да не се притесняваш, почваш да го мислиш и наистина се притесняваш - препоръчвам съвсем лека умствена дейност. За да не се сбъднат пророчествата.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 17 дни hash: f83c648116

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Приятели не ти трябват - всички са използвачи! Когато си горе - приятели много, когато паднеш на земята - ще бъдеш сам и подиграван от същите тези, на които си помагал!!!

 

...

преди: 1 месец, 17 дни hash: fe79587c96

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   И аз съм била така като теб почти цял живот, и все още се боря за да го преодолея напълно, въпреки и да съм не малко по-добре от преди, но надявам се да помогна с каквото мога като човек който знае какво е. Още от тийнеджърка, даже и от дете имам този проблем. Като тийнеджърка бях започнала да се интересувам от темата за да си помогна разбира се, правех упражнения, четох книги по психология за самоувереност... Но те едва ми помагаха, може и проблема и в мен да е бил ако проблемът е бил голям, но бях осъзнала как постепенно започнах да се чувствам все по-добре от всякога след като си намерих приятел с който наистина се харесваме и обичаме разбира се, та мисълта ми е как правилните хора ти помагат дори и вие да не отделяте някакво специално внимание за такива теми, само заради доброто отношение и държание, уважават те, ценят и те обичат, но безусловно и със самите ти комплекси, което това е истинската любов. Любов която човек трябва и към самия себе си да си дава. Иначе като става дума за това като си между хора, в обществото, където не всеки ти е близък. Главния проблем е че не осъзнаваме, че всъщност далеч ние нямаме такава вина, такава която подсъзнателно почваме да се виним и да търсим вината в нас, да се питаме какво ни е, какво не ни е наред, защо сме толкова слаби... Тези чувства идват по принцип от другите хора които ни карат да се чувстваме така със себе си (което накрая е като вид манипулация, да търсим вината и проблемът в нас, а най-често може да е от завист или инстинктивно чувство за приемане на сила или власт над човек в който се усеща някаква слабост, слаба енергия), дори и нищо да не ти казват ти го усещаш в енергията им нали разбира се, или е травмиращ безпокоен отговор заради минали вече преживени ситуации, а то такива травмиращи отговори най-вече са само в мислите на човек най-често и е опасно защото дори почва да си въобразя от тревожност. Истината е, че първо на първо няма нещо такова като да си самоуверен или не, онзи мит с етикетирането на хората на самоуверени или не. Никой не е 100% уверен или 100% несамоуверен. Всеки, дори и най-несамоуверения има моменти на самоуверие в различни ситуации и най-самоуверения има моменти на несамоуверие. Нещо нормално е и човек да се чувства слаб пред нещо, но ключът е той как реагира над това, ще се плаши ли, ще се подтиска ли или ще се изправи дори и да се чувства слаб. Изобщо трябва да забравиш това с етикета на несамоуверен който си си поставил, колкото повече си го поставяш толкова повече и реално човек се държи несамоуверено, свиква и започва да го приема за негова природа. Трябва човек да се научи да се изправя и да е силен, дори и това да е горчивата истина, но няма сладък трик с който човек вълшебно ще постигне увереност, няма лесен, по-кратък път, точно е излизане извън комфортната зона, дори и треперещ и всякак да предпиемаш крачка. А това човек да се притеснява не е слабост, слабост е притеснението или всякакви чувства да го спират. Аз от преди година и повече някъде започнах да се интересувам от православното християнство (казвам православно защото има разлика от другите деноминации). Не знам дали вие сте вярващ или не, не е и за да рекламирам, но най-много ми помогна християнското учение да разбера истините зад този проблем и съм виждала че най-добре тълкува този проблем, оттам идват и съветите които давам. В началото като започнах да се интересувам, първото нещо което търсех е да разбера какво казва за самоувереността и ето че дори в християнството не пише никъде за самоуверие и то реално защото си е така, както вече обясних. Всичко е до решителност, мотивация, вяра, надежда, сила... А това да си мислиш или оставяш на несамоуверие е по-скоро липсва на вяра, не говоря за вяра в самия Господ само, а и самата вяра която изпълва самия човек че може с дадено нещо и че всичко ще бъде наред по един или друг начин. А и понякога това неусамоуверие и чувство за слабост се получава и от гордост, колкото и странно да звучи. Първо, че далеч значението на гордостта не е просто положителен, да се чувстваш велик или силен, но може да идва и в обратния смисъл. Когато човек почва да проследява и да се самоанализира в различни такива ситуации, вижда, че всъщност и под съзнателно такива отговори идват в него и заради наранена гордост също, и точно и след като не търпи това чувство почва да се отчайва, да се самосъжалява, нервира и идват тези токсични и мрачни чувства в него, той усеща че това чувства сякаш го поваля на земята и е непоносимо за него, което си е гордост и от това идват и мрачните чувства. А човек трябва да се поуспокой малко, аз след като осъзнах това ми е помагало да разбера повече подсъзнателните си чувства и мисли, и също, че и за да спра пък тези токсични чувства означава да изтърпя наранената гордост с мъдрост и разум, което също не е лесна задача, но пък те освобожда от токсичния цикъл с мисли и емоции който ще последва и постепенно и от този отговор. Друго което бих препоръчала е човек да си обръща повече внимание на себе си, но най-вече на вътрешното, душевно състояние като остави телефончето или всякакви там комфортни глезотии. Като имам предвид човек да се занимава с хобита или всякакви неща които има чувства че го зареждат вътрешно, не само, но го и изграждат повече като човек и се учи. Също и да открие и разбира слабостите си за да знае как да ги държи под някакъв контрол поне, а когато усети, че нещо го укрепва когато изпадне в типичните несамоуверените токсични ситуации за него, е хубаво и да се замисли в какви ситуации е, за какво се е говорило, това е и като огледало и за вътрешните комплекси на човек. Не е нещо лесно за преодоляване... Особено като е силно научен навик, човек трябва постепенно, с търпение и постоянтво да го разрушава, но не е нещо неизлечимо, а и както казах, всичко е до научените реакции на човек и най-вече да не е твърде свиквателен и токсичен към себе си, да очаква перфектност и винаги власт над всякаква ситуация, защото далеч нямаме тази власт, но може да изберем как ние реагираме над ситуациите. Пожелавам успех!

 

...