От възрастта ли е
преди: 17 часа, 47 мин., прочетена 88 пъти
Има нещо, което ме тревожи и не мога да си го обясня. Все по-често ми се случва да чувам възрастни хора - баби, дядовци, съседи, роднини да говорят неща, които не просто нямат смисъл, а са откровени лъжи, обиди или дори злобни нападки. И не става дума за леко преувеличаване или разказване на стари истории с малко украса. Говоря за откровени измислици, които се представят като истина. За обвинения, които нямат нищо общо с реалността. За думи, които нараняват, но се изричат с такава лекота, сякаш са нещо съвсем нормално. Понякога си мисля, че това е някакъв защитен механизъм, може би начин да се почувстват значими, да привлекат внимание, да не се чувстват забравени. Друг път ми се струва, че просто вече не ги интересува - казват каквото им мине през ума, без да се замислят дали е вярно, дали е нужно, дали е човешко, дали не бъркат. А най-лошото е, че често тези думи се приемат с едно „ами, той е стар човек, не му обръщай внимание, уморен е“. Но това не променя факта, че думите оставят следа. Особено когато идват от близки хора. Случвало ли ви се е да чуете възрастен човек да разпространява лъжи за някого от семейството, да обижда без причина, да говори неща, които звучат като пълни глупости, но с такава увереност, че другите започват да се съмняват в себе си? И какво правим тогава? Мълчим и си траем? Или опитваме се да обясним, че това не е вярно, въпреки че това е все едно да говориш със стената.

Предполагам че това е нещо, което идва с възрастта. Но ми е тъжно, когато виждам как хора, които би трябвало да бъдат източник на мъдрост и опора, се превръщат в източник на болка и объркване. И още по-тъжно е, че често никой не смее да им каже нищо, защото „не било редно да се караш с възрастен човек“.