Полезно ли е да бъдеш себе си
преди: 23 часа, 42 мин., прочетена 61 пъти
Напоследък стигнах до разни изводи, от които се родиха разни въпроси, които все по - често ангажират мислите ми.

- Защо става така, че колкото повече си себе си, толкова повече отблъскваш хората около теб?

- Защо всеки държи (привидно) на истината от човекът отсреща, но когато се наложи същият този, изискващият, да бъде искрен, лека полека се отмята от тези свои принципи и идеали, които уж следва? Или те важат само за отсрещната страна?

- Защо привидно всеки иска да си добре, но всъщност никой не иска да си по - добре от него?

- Какво ще рече изразът : "Не се привързвай"?

И не на последно място :

- Защо ставаме гузни, чак когато всичко вече е свършило и " на финала" вече, сме разбрали, че сме прекалили или сгрешили? Но дори и тогава нямаме доблестта да си го признаем поне пред себе си, какво остава за този, който сме наранили...

В крайна сметка, наистина, трябва ли да си себе си пред уж най - близките ти, или трябва да бъдеш това, което очакват от теб, защото, друго по една или друга причина не са в състояние да понесат?

Тоест, когато ти се плаче, когато си тъжен, когато имаш нужда да поговориш с някого - плачи си в къщи, тъгувай пред телевизора или друг неодушевен предмет, говори си със себе си, НО не натоварвай ближните си?

Това е, когато става въпрос за ТЕБ. Но когато става въпрос за този срещу теб, нещата стоят точно обратно.
Даже накрая е много вероятно и да бъдеш нахокан, че нищо не разбираш.