Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много самотни. Когато се появиха по модерните телефони, вече не се събирахме да общуваме, а се събирахме да си гледаме телефоните. Ужасно беше! Всички седят и гледат е-кранчета по пейките. А заснетото съдържание по социалните платформи е предимно един вид " реклама на контрацептиви".
Да не говорим за промивката на мозъка. Един разпад в културата и морала на младия човек. То това не може да приказва! Говори и все едно слушам чужд език, някакво нечленоразделно боботене при момчетата, а при момичетата все едно кокошарник примесено с маймунски писъци. Нито може да изговаря, нито да поддържа смислена тема на разговор. Което още повече ти намаля желанието и шансовете да се социализираш. Сам би ти било даже по-добре в такива ситуации.

7.   Чак епидемия не е, но срещано явление да. По-лошото обаче е не че са сами, а че го мислят за нормално. Имам колега не лошо момче на 27, оплака ми се че няма гадже и приятели. Тоест той очяква да си хване жена и около нея приятелски кръг... жалкя история. Не може животът ти да е от работа вкъщи и да киснеш в нета всяка вечер, ако си под 40.

8.   За намирането на партньор на мен лично ми е много трудно, никога не съм имала връзка, а съм на 20. В повечето случаи интересът към мен е да сме само приятели/познати или изобщо няма такъв.

9.   Може би донякъде.
Но ще ти кажа нещо - те хората са го казали, но и аз открих топлата вода.
Над 40 съм, семеен.
Ако се ожени човек, след време ще съжалява, ако остане сам ще съжалява, че не се е оженил и така.
Нама угодия човека.
Като студент и после бях голям купонджия, но после реших, че трябва да имам семейство.
Ожених се, имам дете - първите години беше ок, сега става все по-зле, самото съжителство с някой - който и да е той - износва, изнервя и става гадно
Стоим в различни стаи вече, стоим заедно май само заради детето и така.
Аз завиждам на 2-3 ма приятели ергени, които пият, излизат, свалят мацки и не се занимават с битовизми, които ти изсмукват бавно живеца
Един приятел пък - вика - завиждам ти, че имаш семейство, а аз не.
И така.
Угодия няма човека.

Сега на въпроса ти конкретно- интересни времена идват - до няколко години ще пуснат хуманоидни адроиди с изкуствен интелект - кеф ти приятел, кеф ти секс партньор.
Виртуалната реалност също се развива супер бързо.
Само след 10-15 години толкова ще се промени живота, че на младини сигурно изобщо няма да им се налага да си търсят секс партньори или приятели. Ще имат андроиди и кой знае какви неща още.

10.   Въпрос на избор.
Да ти е самотно с някой е личен избор, често избран с финансова цел. Така че някой избира да е зле в името да не е гладен и да се мъчи да бачка здраво.

Минал съм на младини и през глад, и през немотия, но съм вървял гордо, защото съм имал избор и не съм клекнал да вися на нечий гръб. Да се оправяш сам е сила, само ти и проблемите ти за които трябва да се погрижиш.

11.   Има, да. Гледам, че в християнските среди са някак по-сплотени, задружни. Със сигурност вярата им помага.

12.   Има и то голяма. На 41г. съм женен с дете на 3 години, жена ми е на 25 години. Живеем в западна северна страна и до някъде го отдавам на по-дистанцирания манталитет на местните тука. Тука съм 20 години имах само един истински приятел, но той почина преди 2 години. Беше чернокож на 64 години. Намерихме се покрай наше общо хоби автомобилите. Той имаше сервиз за коли, аз често му помагах там напълно безплатно. И той ми помагаше много и е правил огромни жестове за мен. За което искам да му кажа едно голямо Евала!

Иначе като дете и тинейджър съм имал приятели в България, но после пътищата ни се разделиха. С някои от тях уж сме приятели във фейсбук, но само си лайкваме снимки и до там. Тука нямам никакви приятели, нито жена ми. На работа само интриги, злоба, неблагодарност. До скоро поне ходих там с някакво желание, вече нямам никакво желание и трябва да го правя на сила, което утежнява положението. Като си дойда в България сякаш ми е по-добре. Хората са по-разговорливи и по-човечни. Там все се намира, с кой да изпиеш една бира. Много ми липсва България. Но сега не е момента там за окончателно пребиране, чисто по лични икономически причини. Но работим по въпроса.

13.   Сигурно има, само че не от днеска или вчера. Аз съм на 32, откакто се помня съм имал проблеми с жени и приятели. В гимназията бях с компания, но винаги усещах, че някакси не сме на едно ниво като разсъждения. По скоро всеки правеше компромис с нещо, за да се впише към другите. В университета пак бях с компания, но същото нещо. Една вечер ги чух как ме коментират в другата стая, докато си мислеха, че спя. Бях легнал до едно момиче. Тъпаците даже не говореха тихо, за да не ги чувам. Станах, обух се и си тръгнах и една дума не им казах повече, докато сме в университета. После бях с друга компания, хора от моя град и детските години. Същата работа, никога не съм се чувствал себе си напълно и да имам доверие на хората. Осъзнах, че съм прекалено добър и просто ме използват за внимание и за запълване на липсите, когато няма друг. Та какво остава и да си намериш жена. Аз лично в момента съм се отказал. Не обвинявам другите, но определено никой не цени честността, доверието, добротата.. Всичко това е на изчезване. И малко по малко се промених и аз. Вече нямам доверие на никой. На жените не вярвам изобщо например. И си карам сам от години. Последните 10 години съм празнувал сам нова година и рожденните си дни сигурно 7-8 пъти. Но повече не се натягам на никой, не търся любов и приятели. Ако се появи ок, ако не, здраве. Но ми писна да ме използват от 15 годишен.

14.   То е епидемия, и то каква. Социалните мрежи така са организирани, че да развиват комплексите на човек, което не води до нищо хубаво. Но това е само черешката на тортата.
Още през 2005-та си спомням, че си празнувах веднъж рождения ден, поканих 30 човека и дойдоха 8. Още тогава ми светна че нещата изобщо не вървят на добре. Приятели имам от над 35 години и се изпокарахме всички. Останал съм сам аз. Защо се изпокарахме ли?
Единия си намери гадже и се превърна в долен чехъл. Други двама изчезнаха в чужбина. Единия от тях спря да търси всички, изведнъж. Затвори се в себе си и вече 15 години си кука сам. Обикновено това се случва след като жена се намеси и те съсипе. Трети - нещо много се изнерви от работата си и се скарахме за пари, нещо което никога не съм си мислел че ще стане с него, цял живот сме си делили залъка. Пети отиде да живее в Дубай и от година на година ставаше все по-зле, там се събра с някакви златокопачи и търсачи. Превърна се в някаква меркантилна, разглезена и капризна кукла. Вече си е в България след 8 години, ама се е е променил.

Парите и жените развалят човека. От едното ставаш алчен, от другото си натрисаш комплекси. Най-доброто, което може да ти се случи е да станеш абонат в местната кръчма и да си мислиш че имаш приятели. А те само за маса. Нищо ново под слънцето.