Нереална прилика
преди: 17 часа, 10 мин., прочетена 64 пъти
Здравейте, пише ви жена на 26 години.

Преди 8 години изгубих моето много, много обичано момче. Чисто душевно той ми беше като огледало…с всичките си красиви страни и недостатъци. По-късно когато той си замина все по-често започнах да забелязвам частици от неговото лице в моето, когато се погледнех в огледалото. Пак бях аз, но имаше някои физиономии които просто осъзнах колко много напомнят за него.

Една година след загубата му срещнах едно момче (и бих казала - мъжът на моя живот), което ми даде повторен шанс в живота, прие ме с всеки мой плюс и недостатък, показа ми толкова много за живота, което не знаех. И никога не си тръгна, не ме пусна нито веднъж, когато съм искала да избягам от лудост и мъка по миналото.

Това момче наистина много прилича на моят първи любим. Ако аз нося просто усещането за него при някои мимики, то той сякаш му е брат - външно лицата им са много, много подобни. Чисто като структура - форма на чело, на нос, начина по който се присвиват очите. Телосложението, окосмяването. Формата на ръцете им, начина по който стои часовника. И имайки предвид колко разнообразен е българския етнос и че един от тях има и чужд произход, ми показва че може да има нещо друго и по-дълбоко. Как ще се влюбя така в тях, как ще си приличат толкова много, имайки предвид че черти като техните не съм виждала в други хора? Просто не доумявам…

Като характер нямат нищо общо, но сякаш жената, която щях да бъда с единия напълно пасва с другия.

И с двамата лично аз имам едни специфични физически прилики, които поне според мен са доста редки - например с първото ми момче имахме като прилика че и двамата сме с дясно мързеливо око, без изкривяване, просто невиждащо. С второто - непоносимост към домати. Гади ни се, буквално не ядем никакви домати.

Интересно ми е, някой от вас дали е наблюдавал нещо подобно в живота си и знак на какво е?

Някаква обща енергия? Като започна да мисля и да вадя факти изскачат все повече интересни неща и съвпадения в събития и случки, имена.

И двамата нямат абсолютно нищо общо. Различни животи, различни обстоятелства, но такава прилика и такава дълбока връзка да имам и с двамата. Странно е…

Всеки човек е уникален, но има едни знаци, които просто човек забелязва и не може да подмине, усеща че има някаква предопределеност.

Просто е очевадна от моя страна. Чудя се как да си я обясня? А може би не е нужно. Може би трябва да живея сякаш нищо не подозирам? Да го приема като подарък от съдбата и просто да се радвам на изобилието и обичта?

То няма какво да направя че да си докажа каквото и да било. Всеки момент от живота води до следващ, който разкрива причините. Може би само живеейки и може би умирайки ще си дам отговор на много въпроси. Но нека да поровя от любопитство…ще си пусна темата, споделете и вие мнение, случки, интересни съвпадения в света на живите.