 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как пускате някой обичан да си отиде? Как приемате вечната раздяла
преди: 2 дни, 11 часа, прочетена 331 пъти
Здравейте, читатели. Имам един въпрос, един казус, който не мога да разреша в ума си с години. Как човек продължава напред след като някой много любим за него си отива или вече го няма?
Губила съм приятели в тежки инциденти, роднини от старост, а сега си отива и моето любимо куче, с което прекарах детството си и толкова много обичам.
Вече не живея при нея (женска е), защото се преместих, гледат я мои роднини, защото е много голяма и й е по-добре на двора. Но пак си е моето куче…
Докато си бях някога вкъщи много я разхождах, все като нещо си преживявах и я хващах да вървим нанякъде. Тя много ме обичаше и все страдаше, когато ме нямаше. Много плачеше до последно, че ме няма.
Посрещахме толкова много изгреви заедно, докато не си отидох, докато не избягах от вкъщи и един ден просто не се прибрах (поради безброй причини). Започнах нов живот, но тя си остана там и винаги ми се радваше, когато се връщах.
От няколко месеца й се появи едно образувание, което в последствие с нарастването му изследвахме и днес вече разбрахме, че е нелечим и голям тумор, който не може да се оперира. Остава й много малко живот въпреки че още си има от старата жизненост…и осъзнаването на този факт ме изяжда отвътре…
Много, много ме боли и въпреки, че съм губила хора в живота си, ей така от нищото са се превръщали в прах, аз пак страдам, пак плача, пак ме боли, защото обичта, която си имаме взаимно с някого е уникална и само между нас!
Чувствам се сякаш след всички загуби аз не продължавам напред, сякаш тежестта стои в мен и не мога да я премахна. Продължавам да си живея живота, да бъда уж силна, да израствам, да създавам…но просто в мен остават едни празнини, които са си само мои и вечерно време просто напомнят и тежат.
Кажете ми как намирате сили да се усмихвате когато вътрешно страдате, как стоите на едно място като искате просто да избягате и да бъдете свободни?
Аз знам, че ни боли и страдаме заради самите нас. Мъртвите са си добре, даже по-добре от нас, но ние страдаме заради липсата им и защото НИЕ повече никога няма да ги видим. Знам, че всичко е преходно и животът е толкова крехък и кратък. Знам го на теория, но ми е толкова трудно това знание да го приложа на практика…
Кажете ми как пускате някой обичан да си отиде…Боли ме безкрайно много от всяка една загуба. Знам, че всички мои близки ще умрат, знам че още повече ще има такива моменти в живота. Знам, и че и аз ще си отида и това малко ме успокоява…
Но как да живея докато и аз съм тук? Гледам все към живите да бъда добра, защото знам колко ценен е всеки един момент заедно тук на тази земя, но това не ме лекува. Не лекува по никакъв начин липсата на тези, които са си отишли…
Тези дни ще ходя вкъщи при моето куче, ще си я разходя както преди, ще повървим с часове или колкото може, ще я прегръщам, колкото и кална и мръсна да е и няма да я пусна. Просто не искам да я пусна.
Кажете ми как пускате някой обичан да бъде свободен? Как да го направя и аз че да бъда свободна?
Знам, че много силни думи изписах и много трудни въпроси зададох, но те идват директно от сърцето ми.
Знам че повечето хора ги вълнуват други неща и че най-често четените теми в сайта са по-различни от тази, но тази тема е специално за различните и искрените хора, които имат какво да споделят и имат истински съвет, който да дадат.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 дни, 10 часа hash: 2750f9bf90 |
|
1. Куче да е човек при теб.... И с мъжете ли е така?
|
| преди: 2 дни, 9 часа hash: cb96d6908e |
|
2. Не ми се пише дълго, защото съм уморен, затова накратко:
Това е естествен кръговрат на живота, но повечето хора не си правят правилните изводи от тези събития. Аз лично при смъртта на най-обичания от мен човек, страдах много силно, но си направих правилния извод, че всичко земно е преходно и е суета. И започнах да търся непреходното, вечното и достигнах и намерих Бога. И постепенно повярвах в него от цялата си душа и сърце, и се въцъркових в православната църква. И животът, ми се измени изцяло: вече знам какъв е смисълът, имам душевен мир, духовна радост и благодат! Слава на Бога за всичко!
|
| преди: 2 дни, 4 часа hash: ef4b430699 |
|
3. Аз никога не съм губил някого, когото обичам, но предполагам, че реално става дума за нещо като пристрастяване и може да помогне да се гледа на преодоляването на загубата като на преодоляване на вредно пристрастяване, а това е нещо в което съм доста добър.
Мисля че първата стъпка е решението, че не искаме да сме нещасни ненужно. Не искам да прозвучи безчовечно или като осквернение, но все пак целта трябва да е да продължим да живеем щастливо въпреки загубата, защото живота е толкова невероятно кратък. Аз, например, преди няколко дена завърших гимназия и някак си дойдох да живея в Америка и извенъж минаха 26 години и децата ми скоро ще живеят годините, които помня толкова добре. За това не е редно да се губи безценно време в състояние на нещастност.
Втората стъпка след взетото решение е осъзнаването и преодоляването. Това което ми помогна да отказвам вредни навици беше осъзнаването как мозъка ми е свързал нещо хубаво с нещо, което после съм решил че е вредно и че не го искам. Например един ден реших че не искам да пия алкохол повече. Не исках да съм лош пример за децата ми и е вредно за всяка клетка на тялото освен гадния махмурлук и разходите и потенциалната загуба на уважение от хора поради глупаво пияно държание и пиян поглед. Но как да се разделя с това нещо, като толкова много години съм позволил мозъка ми да свърже администрацията на този химикал тровещ мозъка ми със социализация с приятели? Осъзнах, че съм като кучето на Павлов. Свързало е храненето с някаква лампа, която няма нищо общо със стомаха, но като види лампата и огладнява. Като започне човек да си изследва мозъка и вижда какво реално се случва. Да, чувставаш се некомфортно че не пиеш, чувставаш че трябва да пиеш, за да се развеселиш и отпуснеш и тези чувства са истински, но запознах да отчуждавам тези чувства, защото те бяха изкуствено сложени в мен от мен поради средата, в която се намирах, но не исках да съм слуга на тия вредни невронни връзки завинаги. Ден след ден, месец след месец и година след година се борих с тях и те изчезнаха и отдавна нямам желание да пия алкохол и не се чувставам по какъвто и да е било начин. Грозно ми е да видя замаян от алкохол поглен в близък. Да, загубата е нещо по-различно, но е базирана на същия принцип в мозъка. Реално е един навик. Свързала си кучето с хубави моменти, но ти можеше да имаш хубави моменти и без кучето. И по някое време не-отчуждаването на тези чувства става вредно. Има разлика с това какво ще си кажеш на подсъзнанието. Аз изпитвах презрение към алкохола. Ти, разбира се, няма да изпитваш презренение, но можеш да си измислиш свои емоции, които да ти помогнат да поемеш контрол върху мозъка си, за да го използваш за добри цели, които ти служат добре, а не за страдание. Всичко това е базирано на идеята, че моето тяло и моя разум и моите емоции са мои служители. Аз не съм техен служител. Те ми помагат и аз се грижа за тях и ги слушам, но решенията взимам Аз.
Стискам палци да преодолееш бързо, защото наистина няма време. Скоро ще сме пенсионери. Имаме броени дни да свършим всичко.
|
| преди: 2 дни, 24 мин. hash: d37f80ba7e |
|
4. Разплаках се докато четях думите ти още когато се е наложило да я оставиш. Още тогава е започнало началото на раздялата. За съжаление всички ние губим любими и близки същества и това е най-мъчителната болка, най-голямото страдание, чувство за безнадежност и безпомощност да променим нещата. Само времето лекува болката и скръбта или поне ги притъпява. След време ние се научаваме и привикваме да живеем сами, без любимите ни. Съветвам те ако имаш възможност, вземи си друго животно.
|
| преди: 1 ден, 23 часа hash: 57247df815 |
|
5. Ами такъв е животът, приеми неизбежното. Кучетата живеят много по-малко от хората и умират. Какво значи как да я пуснеш? Нямаш избор освен да го приемеш и да продължиш напред. След време може да дадеш любов и на друго куче.
|
...
| преди: 1 ден, 21 часа hash: 210d94f009 |
|
6. Ти си човек, страдаш, това е. Никой не е казал, че животът трябва да е лесен или справедлив. Хубави са емоциите, които изпитваш, защото те показват, че си добър човек. Щом отказваш да продължиш, ти чувстваш някакъв дълг към тези същества. Трудно е, знам. Знаем го всички. Някои го преглъщат по-лесно и са хладнокръвни, други са си направо използвачи и когато някой не е удобен го заменят с друг.
Затова казах, че си добра, защото ти не искаш друг или нещо повече, ти си вярна на своите и искаш единствено тях.
Животът не само е кратък, за някои е щастлив, друго с нетърпение чакат смъртта. Впрочем, никой не знае дали там - отвъд - е по-добре. Можем само да гадаем. Не разбираме много от нещата за живота, за смъртта също.
Хората ги движи страхът от неизвестното. Затова сме измислили най-различни теории за това или онова, колкото по-лесно да преглътнем залъка на съществуването. Емоционалната болка може да е по-силна от всяка една физическа такава. Затова обичаме да вярваме в доброто и щастливият край. Искаме да избегнем неудобните мисли и въпроси. Вярвай ми, животът може да е много по-тежък от това, което е сега. Благодари се на насъщното и се радвай докато е с теб. После ще ти бъде отнето, така или иначе. Пусни го да си ходи, всяко нещо има своя път. Трудно е, защото не искаме да го проумеем, но не всичко зависи пт нас. Научи се да се пуснеш по течението на живота, а не да живееш в опозиция. Никой не е казал, че е лесно.
Човек не забравя загубите, не ги и превъзмогва, прошката и тя е до време. Важна е перспективата на мисълта и това да приемеш, че нещата не траят вечно. Затова им се наслаждавай докато са тук.
Недей да плачеш и да гушкаш кучето все по-силно, знаейки, че то си отива. Прегръщай го, защото още е с теб. Болката не отминава, учим се да живеем с нея. И... може би звучи егоистично по този начин казано, затова ще го перифразирам. Болката е твърде силна енергия за да стои в нас, затова се учим да я преобразуваме в нещо друго. Гледай то да е красиво!
Защо мислиш, че творим, рисуваме, свирим, пишем литература? Това да не е от скука? Всяко едно изкуство в дълбините си започва от изблик на болка, много болка.
Дори аз в момента се замислям над нещо много интересно... Дали всъщност изкуството не е абстрактен език, чрез който се опитваме да съобщим на "боговете" какво ни е? Сякаш крещим с пълно гърло в тъмната бездна, надявайки се някой да ни чуе. Сякаш сме толкова загубени в този свят, че се молим някой извън тези измерения да чуе страданието ни и да ни измъкне някак от тази болка. Сякаш осъзнаваме, че дори човек с човек не можем да разберем нашите чувства. А може би се тестваме един друг с изкуството, какво е искал да каже авторът?
|
| преди: 1 ден, 11 часа hash: 3e4e2596f1 |
|
7. Мислех си че ще кажеш нещо за човек, а то за куче... Обичам кучетата, не ме разбирай погрешно, но явно си твърде емоционална и КОГАТО загубиш родител (майка или баща ) не знам как ще го преодолееш. Защото за теб болката ще е огромна.
---
Майка ми е в реанимация докато го пиша това (рак на гърдата с метастази в черния дроб и бъбреците ) вече трети ден. Всеки ден ходим, аз, брат ми и баща ми да получим вест дали изобщо все още диша. Последно когато я видях беше с жълти очи на смъртно легло. Преди три дни.
Простихме си. Целунах я по челото и й държах ръцете през цялото време. Можеше все още да говори. Но сега ми е мъчно много, защото лежи в една стая и вече трети ден вижда само един таван. Няма кой да й държи ръката. Няма кой да й говори. Изобщо системата в България е ужасна. Следват някакви протоколи за да удължат живота на човека с дни, като го измъчват в сетния му час.. А тя от толкова отдавна ми е казвала как иска да умре на леглото на майка си, у дома.
Всеки ден след консултацията с лекаря се прибирам в една празна къща. Хващам гъбичка, да мия чинии, която те е държала преди няколко дни. Почвам да готвя и виждам подправките надписани с нейния почерк. Искам да се изкъпя и се сещам за халата, който тя ми е подарила като юноша. Често се прибирам от чужбина и все я сварвах на лелогото да лежи, а сега леглото е празно. Влизам в банята и се сещам как ме къпеше като бях 7 годишен. Минавам по еди коя си улица и се сещам как повръщах от слънчев удар а тя притеснена търчи до лекаря с мене.
Преди малко й оправих леглото и се сетих как ме преби един път от бой, като бях малък, защото не съм си оправил моето легло. После отидох на училище с отбелязана плесница на бузата и всички ми се смеееха училище. Стоя с минути и часове на едно място, дори и прав, на средата на стаята и хиляди спомени ми изплуват от две стаи само... Не спирам да плача вече 5 дни...
Тези, които са със семейства и деца минават по-лесно през това. Като брат ми. Прибират се вкъщи виждат едно усмихнато дете и забравят. А аз съм сам. Имам само баща си вече, а и той е болен от рак. Него поне го вкарахме в ремисия.
И знаеш ли? От 7 до 14 годишна възраст майка ми ме прибваше от бой постоянно Мразех я цял живот. Чудех се наистина дали не ми е мащеха даже... Не съм се оженил даже заради това , а съм на 45. Бях намразил жените...
Обаче докато беше в съзнание в болницата хапна 3 лъжички мляко с ориз, усмихна се. Каза че много хубаво съм го сготвил и след това каза да не й сърдя и че много, много ме обича. Поиска ми прошка. Разплака се и тя, въпреки че има обезводняване... целунах я по челото. Тогава се видяхме за последен път.
Снощи проведох един сериозен разговор с баща ми и разбрах защото цял живот майка ми с е е държала така. Самия той й е натрисал комплекси. Майка й също. Баща й (дядо ) е изневерявал на баба. Вуйчо (брат й) е изневерявал на вуйна. Тя ревнуваше баща ми постоянно, просто защото е имала предразсъдъци, че всички мъже са еднакви, че изневеряват, и се комплескираше че с баща ми не са перфектната двойка, защото баба й е говорила цял живот против баща ми. Тя на кой да си го изкара - на децата си...
Жените са толкова красиви и чисти души. Като дистилирана вода. Обаче можеш да налееш помия и да стане блато, можеш и да налееш аромат и да стане парфюм.
Тогава, него ден в болницата видях безпомощноста на майка ми... и в нея й видях душата..
Когато човек види душата на друг не може да спре да го обича.
До живот.
А когато го изгубим този човек.. болката е толкова силна, че осъзнаваме колко е непреходен живота. Всичко ти се струва безсмислено. Засичат те келеши с БМВта до степен да те утрепят... даже нямаш сили да коментираш. Хора се отнасят с теб пренебрежително, даже не обръщаш внимание... Някакви се кълчат полуголи по телевизора, а ти гледаш през него. Хората говорят за някакво евро че нямали да връщат в магазина за памперси за възрастни , а ти изобщо даже не се замисляш какво се случва в държавата. Всичко ти се струва сиво
Това е от най великите уроци, които човек може да научи в живота си. Боли, ужасно но така човек се учи да обича. Уви, страданието е наш учител и без него няма как да израстнем.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: 2 бр |
| ... |
|
|
|
|
