Досадни приятели
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 333 пъти
Знаете, че с годините, щото съм чел в сайта теми, приятелството искаш, не искаш се променя. Вече съм към 30, деца нямам още, но жена имам, имаме напрегнати професии, свързани с пътувания, самите ние често не се виждаме със седмици, месец. Не се оплаквам. Но забелязах колко приятелства, тоест те не си променят визията и се държат същото както на 15-20, после се сърдят, че "нямаш време".

Един пример, имаше мъж, мой набор, печен приятел, с който по-рано ни е било много весело, по заведения, домашни партита, компании. Тоя приятел в един момент като заживях сам нонстоп искаше да остава, да си викаме мацки и други приятели за купони, а сещате ли се, това беше моят дом, моите съседи не допускат такива неща (както е и редно), защо трябва да включва мен пък и на моя територия. Отказвах всеки път и накрая викам "брат, ако искаш да организараш нещо, давай, ама на твоя или неутрална територия" и той ме сметна за скучен, но пак продължаваше да се бута на мен и гаджето ми, която по-късно ми стана жена де. Опитваше се да ме обвинява, че съм хванал гадже и зарязал приятели. Явно имаме различна визия за приятелство, щото имам приятели мъже на място в чужбина и през нощта ще стана за тях и те за мен за нещо ВАЖНО, ама от него не видях да си правим нещо услуга или да се подкрепим, а забавление, да харча като не знам какво, да съм му клоун. Той се оплаква, че работи тъпа работа и не взима достатъчно пари, ама седи на нея точно щото може да цъка игри и да пише на жени без да го прекъсва никой, няма хъс, виждам, че не го вълнува и нещо различно от забавление и гъза му. Аз ли съм скучен, че не искам всеки петък гости, безсъници и прочие?

Другото е, жените те в други отношения повече не се усещат. Имам съседка, някога още като живеех сам, се бяхме сприятелили и имаше някаква химия, но не се стигна до секс, но си останахме много добри приятели. Просто имаше дребни детайли в нея, че е много леплива и макар че беше много хубава, аз не направих крачка, защото с ревниви и много закачени хора трудно мога аз да живея. Тя в един момент много зачиташе границите, не знам какво й стана напоследък много говори, звъни едни дребни неща се въртят с малки детайли (не проблеми, но явно е самотна, а има приятел). Не смятам, че иска това от мен заради интерес вече, то беше когато беше, защото и на жена ми се пробва, но някак си тя реже по-мощно "заета съм", тя на собствени приятелки е склонна да каже "не ме занимавай с простотии, нямам време". И аз режа, но човек като е мил и внимателен, в случая и жена, не мога просто така.

Имаше и много други примери през годините. Добре, аз ли греша или не е ОК дори ти на 30 да се държиш като на 20, да очакваш от хората да не си променят мисленето, графика? Приятелството виждане, забавление и говорене често ли е, щото за мен това не е... доказателство, от гимназията и университета нямам нито един близък, а с тези хора съм бил часове наред в години период, почти всеки ден. Мен не ме дразни, че някой ще ме заебе, а че не се усеща.

Някои познати станаха родители. Някои заминаха в други градове или чужбина. Животът се промени. Не може да очакваш, че някой има работа, лека като твоята или ти ако нямаш (или имаш деца пък да занимаваш с тях) и другите хора са така. Истината за мен е, че приятелството се променя. На 30 нямам и мерака да играя някаква игра или да обсъждам някакви комикси, имам други хобита вече просто, а много точно това правят още. Вие имате ли такива познати/приятели и схващат ли това, ако се е стигнало до разговор?

Също така, нямаме "компания" дето да излизаме, събирали сме се хора, но да кажем приятели с жените и мъжете им, но пак жена ми няма да хареса едни, аз други хора... тоест не можем да се обвързваме със събиране всяка седмица компания определени хора, предпочитам индивидуални приятелства, но от тях има много пиавици. Закачат се за човек и мислят, че щом те имат свободно време, значи всичко са като тях. Ще прозвуча грозно, но от тогава аз не се сприятелявам с безработни хора (да прави нещо, дали артист, дали на договор, дали собствен малък бизнес). Много от тях точно по избор са, имат пари от семейство и много време и грам не се усещат, че нямаш свободното време, което имат те, а и често им е скучно (но пак не хващат работа).

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 16 дни hash: 340292dd50

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

1.   Ако приятелият ти е истински и 5 години да не се чувате и 10 години да не се виждате, ще ти остане приятел. Хубаво е и ти да му се обаждаш от време на време де. Поне 1 път в годината. :) И аз така спрех да се обаждам на някой приятели, не че нещо са ме засегнали, ами просто години на ред нямах време за техните неща. Техният живот си е като преди, но не се вписва в ноявият ми живот на семеен и работещ човек с деца. Някой май се обидиха. Но истинските приятели не се обиждат и не са досадни. Разбират, че моят живот вече е по-различен от техния и просто поддържаме отношения, но няма да е както преди сме били.

 

...

преди: 1 месец, 15 дни hash: ed2e535e8a

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

2.   Имам един приятел в момента с който не знам какво да го правя. Историята е дълга, но се запознахме чрез общи приятели. Първоначално не комуникирахме, но случайно коментирах някаква смешка в една социалка и той реагира и почнахме да пишем. Установих, че и двамата имаме сходни нива на чувство за хумор и през следващите няколко седмици си писахме, понеже не сме от един град. Всичко беше добре, докато на втората седмица не започна да иска да ми звъни за да говорим. И тогава се започна - звънене по няколко пъти на ден, за по минимум един дори два часа разговори. Когато не ми е до разговори просто му затварям или му пиша, да се чуем на следващия ден, но той беше значително настоятелен. Научих историята на живота му заедно с цялата драматургия за предателства от приятели, раздели с гаджета или текущи връзки. Добре, няма лошо. Но постепенно забелязах, че при всеки един нов разговор той започва да върти едни и същи плочи и да ми разказва едни и същи истории по няколко пъти. Опитах да огранича времето на разговорите ни - той започна да звъни по-настоятелно по 5 до 10 пъти на ден. Разговаряме един път и ми казва, че ако може да се чуем след един час. Но какво толкова ще имаме да кажем след един час? Нищо съществено. При някой мой опит да разкажа нещо за мен, той ме прекъсваше и започваше неговите си истории. В един момент го приех все едно аз съм му психотерапевт и колкото и да е смешно почти си се представих в тази роля. Изслушвах го и отговарях едносрично с "разбиране", без много дори да опитвам да вникна в детайлите... Спрях постепенно да му споделям нещо или да правя опити да му разказвам нещо от живота си, защото в един момент започнах да си чувам приказките от близки приятели в т. ч. са ми показвали принтове от наши по-предишни писаници. Аз съм изключително търпелив, не мога да отрежа просто някой така и да разваля някакво приятелство с лека ръка, но аз имам нужда от почивка, от лично време, което непрекъснато беше нарушавано, каквито и граници да се опитвах да поставям. Пишеше ми при всяка възможност по всяко време на деня и нощта. Ако не реагирам на някоя смешка питаше какво ми става, че не му отговарям! Звънеше от сутрин до много късна вечер! Непрекъснато! Той не признаваше граници и съответно в един момент просто започнах да го игнорирам тотално, когато в един момент си зададох въпроса, нас какво изобщо общо ни свързва? Що за приятелство е това? Но той не се усещаше, че преминава граници, че става досаден, че ако имам още двама приятели като него, трябва да се гръмна, ако на всеки отделям по един час за разговори. С много усилия успях да го игнорирам и той изглежда се разсърди, спря да пише, спря да звъни. Все още сме приятели онлайн, но на практика той така и не разбра, че всичко трябва да е с някаква доза. Така, от известно време съвсем спряхме всякаква комуникация и съдейки по скорошните му публикации той вероятно си мисли, че съм го предал, използвал, изоставил и пр. което е глупаво и незряло. Но това не можеше да продължава по този начин.

 

...

преди: 1 месец, 15 дни hash: ed2e535e8a

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Имам един приятел в момента с който не знам какво да го правя. Историята е дълга, но се запознахме чрез общи приятели. Първоначално не комуникирахме, но случайно коментирах някаква смешка в една социалка и той реагира и почнахме да пишем. Установих, че и двамата имаме сходни нива на чувство за хумор и през следващите няколко седмици си писахме, понеже не сме от един град. Всичко беше добре, докато на втората седмица не започна да иска да ми звъни за да говорим. И тогава се започна - звънене по няколко пъти на ден, за по минимум един дори два часа разговори. Когато не ми е до разговори просто му затварям или му пиша, да се чуем на следващия ден, но той беше значително настоятелен. Научих историята на живота му заедно с цялата драматургия за предателства от приятели, раздели с гаджета или текущи връзки. Добре, няма лошо. Но постепенно забелязах, че при всеки един нов разговор той започва да върти едни и същи плочи и да ми разказва едни и същи истории по няколко пъти. Опитах да огранича времето на разговорите ни - той започна да звъни по-настоятелно по 5 до 10 пъти на ден. Разговаряме един път и ми казва, че ако може да се чуем след един час. Но какво толкова ще имаме да кажем след един час? Нищо съществено. При някой мой опит да разкажа нещо за мен, той ме прекъсваше и започваше неговите си истории. В един момент го приех все едно аз съм му психотерапевт и колкото и да е смешно почти си се представих в тази роля. Изслушвах го и отговарях едносрично с "разбиране", без много дори да опитвам да вникна в детайлите... Спрях постепенно да му споделям нещо или да правя опити да му разказвам нещо от живота си, защото в един момент започнах да си чувам приказките от близки приятели в т. ч. са ми показвали принтове от наши по-предишни писаници. Аз съм изключително търпелив, не мога да отрежа просто някой така и да разваля някакво приятелство с лека ръка, но аз имам нужда от почивка, от лично време, което непрекъснато беше нарушавано, каквито и граници да се опитвах да поставям. Пишеше ми при всяка възможност по всяко време на деня и нощта. Ако не реагирам на някоя смешка питаше какво ми става, че не му отговарям! Звънеше от сутрин до много късна вечер! Непрекъснато! Той не признаваше граници и съответно в един момент просто започнах да го игнорирам тотално, когато в един момент си зададох въпроса, нас какво изобщо общо ни свързва? Що за приятелство е това? Но той не се усещаше, че преминава граници, че става досаден, че ако имам още двама приятели като него, трябва да се гръмна, ако на всеки отделям по един час за разговори. С много усилия успях да го игнорирам и той изглежда се разсърди, спря да пише, спря да звъни. Все още сме приятели онлайн, но на практика той така и не разбра, че всичко трябва да е с някаква доза. Така, от известно време съвсем спряхме всякаква комуникация и съдейки по скорошните му публикации той вероятно си мисли, че съм го предал, използвал, изоставил и пр. което е глупаво и незряло. Но това не можеше да продължава по този начин.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 15 дни hash: 3dce877b04

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

4.   Ами променят се хората, а и всеки е различен. Аз съм малко от другата страна, на 48 съм с жена и дете и изискваща професия, от която изкарвам добри пари. Преместих се в София преди години само и само да има повече заведения за излизане. За мене приятелството е - да се съберем, да обикаляме бар след бар, да се смеем и говорим глупости. Чисто забавление да има. Повечето ми приятели - големи купонджии, остаряха пред очите ми, говорят скучни неща, за работа, за политика, за проблеми. Да ти кажа - в началото се дразнех, после взех да ги избягвам Сега излизам с разни по-млади приятели - на 30-35. Така, че хората са различни. Като не ти харесват настоящите приятели - намери нови.

 

...

преди: 1 месец, 15 дни hash: fc2629fbb4

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Всички се променят, няма какхда си с някой нон стоп, някакво идеалистично приятелство и жертви. Като ми разяже някой някоя възвишена такава история и само чакай момента на истината, как са се скарали. Това е живота. Хора влизат и излизат от живота ни. Кой му е скучно, кой не масово поведение. Ако не ходят на работа не знам какво ще правят. Ти си на 30, след 10 години почти никой няма да е около теб и бая от приятелите ти ще са отпаднали. Първо започна иначе възпитанието, а масата го няма за елементарни неща, тъпи въпроси за заплата, колко струва, , лични въпроси, държат се сякаш си длъжен, звънят в неходходящ час, говорят си по телефона и си длъжен да слушаш,

 

...