Патриотизмът е за наивници
преди: 23 часа, 19 мин., прочетена 28 пъти
Патриотизмът като илюзия и инструмент за контрол

Патриотизмът често се представя като висша добродетел – любов към Родината, дълг към нацията, морална отговорност към „своите“. В действителност обаче той много по-често функционира като удобна илюзия, предназначена за наивниците, и като ефективен инструмент за контрол в ръцете на властимащите.
Зад красивите думи за чест, дълг и саможертва се крие сурова прагматика: подчинение, манипулация и лични облаги за малцина за сметка на мнозинството.

Още от ранно детство хората биват „хранени“ с този blue pill. В училище, в учебниците по история, в празничните речи и знамената им се внушава, че държавата е нещо свято, че лоялността към нея е безусловна и че добрият гражданин не задава неудобни въпроси. Посланието е просто: учи, работи, плащай си данъците, спазвай правилата и вярвай, че някой горе знае по-добре. Така се изграждат послушни хора, които приемат системата не като избор, а като неизбежност. Но в действителност системата е направена и действа точно както е замислена - да те държи в подчинение.

Когато интересите на властта и на обикновения човек се разминават, а това се случва често, патриотизмът се активира като последен коз.
Ако икономиката се срива, ако корупцията е повсеместна, ако решенията се взимат в полза на олигарси и геополитически играчи, вината никога не е „вътре“. Винаги има външен враг, заплаха за Родината и националната сигурност, кауза, която изисква единство жертви. А когато избухне война заради чужди интереси, на обикновения човек му се казва, че е негов дълг да защитава Родината си – дори с цената на собствения си живот.

Истинският red pill идва в момента, в който човек осъзнае, че държавата не е морален субект, а административна конструкция. Тя не обича, не е лоялна и не дължи нищо по дефиниция. Лоялността към нея е едностранна сделка, в която гражданинът почти винаги губи.

Свободата започва тогава, когато човек спре да възприема мястото си на раждане като съдба и започне да го вижда като избор.
“ Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай само за година власт какви търбуси правят”

Няма нищо „предателско“ в това да откажеш да се привързваш безусловно към държава, която не ти предлага условия за достоен живот. Ако правилата вече не работят в твоя полза, ако системата те използва, вместо да ти служи, най-рационалният ход не е саможертва, а промяна. Стягаш багажа и заминаваш. Без извинения, без оправдания, без драми. Не от омраза, а от самоуважение.

В свят на отворени граници, мобилност и информация, патриотизмът като сляпа лоялност изглежда все по-анахроничен. Свободният човек не принадлежи на държави – той избира къде и как да живее.

Съветът ми е да се сдобиете с поне още един паспорт на държава, която позволява двойно гражданство и не изисква да плащате данъци, където и да сте по света. За предпочитане да е извън ЕС. Това дава избор. Ще ми благодарите по-късно.