Харесва ми да гледам как реват за тока
преди: 15 часа, 41 мин., прочетена 40 пъти
Една стара народна мъдрост казва: „Каквото си посееш, това ще жънеш. “ Или както биха казали англичаните “As you make your bed, so you must lie in it” Проста сметка за причините и последствията. Когато години наред търпиш, оправдаваш и преглъщаш, накрая получаваш точно това, което си позволил да се случи.

Гледам как хората в България днес се възмущават от двойните сметки за ток и не съм изобщо изненадан. По-скоро усещането е „дежа вю“. Същите тези хора гласуват или отиват за гъби, после заспиват, после пак се събуждат ядосани, сякаш всичко това е паднало от небето. А не е. То е резултат от поредица избори – активни и пасивни.

През 2013 година Февруари бях там. Тогава народът излезе по улиците именно заради цените на тока и кабинетът Борисов-1 падна. Имаше гняв, имаше енергия, имаше усещане, че „нещо зависи от нас“. Само година по-късно, през октомври 2014-а, същите фигури отново бяха върнати на власт. Не насила, а с избори. ГЕРБ 1во място. Точно тогава ми стана ясно, че проблемът не е само в политиците, а и в късата обществена памет и удобното примирение.

Днес живея в Англия и ми е по-спокойно. Пия си чая от Острова и ми е добре. Направо си щавя небцето от кеф като гледам как гласоподавателите на ГЕРБ, ППДБ, ДПС и тем подобни зулуси, понита и пудели реват. Не мога да изпитвам съчувствие, когато виждам как едни и същи модели се възпроизвеждат отново и отново, а после се търси виновник някъде другаде – в „системата“, в „света“, в „обстоятелствата“.

Истината е проста и неудобна: когато допускаш едни и същи хора и интереси да управляват години наред, те се чувстват напълно оправдани да правят каквото си искат. И го правят. А сметката идва всяка зима – понякога под формата на по-скъп ток, друг път като по-скъп живот изобщо.

„Каквото си посееш, това ще жънеш“ не е злорадство, а национална диагноза - смесица между параноидна шизофрения и Стокхолмски синдром. И докато не бъде приета, жътвата ще става все по-болезнена.