Разказ на един 40 годишен
преди: 12 часа, 19 мин., прочетена 80 пъти
Здравейте, реших да напиша историята си, за да можете да не стигате до тук като мен.
На 40 съм и нямам нищо и никого. От малък още имах проблеми, много бях малтретиран от родителите ми и това ми се отрази на самочувствието и на комуникацията с хората. Бях научен, че не ставам за нищо, че съм гаден, злобен, грозен човек. Ужасно беше, също бяхме много бедни, нямах пари за нищичко. Докато моите съученици излизаха на срещи, дискотеки, гледаха си живота, то аз живот нямах, работех след училище и единствената ми мисъл беше как да изям някоя повече лъжица боб от двамата ми братя. Тия години се минаха се адски паник атаки, станах студент, отново работех, учех и пращах пари на родителите и братята ми. Закъсах много със здравето си и трябваше да хвърля куп пари за него, после двамата ми братя катастрофираха, останаха без крака и трябваше да ги гледам аз. Майка ми откачи при това, а баща ми се пропи още повече. Нямах пари за нищо, а работех много, ден и нощ, висококвалифицирана работа. Усмихна ми се съдбата и отидох в фирма, която ми плаща много и бях много добър там, помагах на всички, но ме уволниха, завиждаха, че си върша работата. Оттам само надолу тръгнаха нещата във всякакъв план. Срещнах едно момиче, бяхме заедно 2 месеца, но каза, че съм женкар и ме заеба. Аз я обичах и после 6 години си изплаках очите за нея. Друга не намерих нямах нито време, нито пари. Накрая проклех всичко и се пропих. Бях на дъното, 3 пъти пробвах да се самоубия. Сега не ме интересува нищо, искам да умра някой ден и да се свършва, моя живот беше провал....