Крачка назад
преди: 9 часа, 25 мин., прочетена 28 пъти
Здравейте!
3 години живея на място, на което не се чувствам добре с човек, с когото не се разбирам. Съжителството ни е мъчение през последната година и за двама ни. Излишно е да казвам, че в началото не е било така. Всичките ми близки и приятели твърдят, че съм мазохист да търпя. Истината е, че последно време усещам, че привиквам с нередното. Не мисля, че трябва да живея живота си по този начин, а съм на 29. Осъзнавам, че ми е рано да се примирявам с това. За него важи същото. Той също не заслужава. Намерих си работа и ми предстои да се върна обратно, от където дойдох. Тук идва момента, в който чувствам облекчение, но и страх. Все едно правя крачка назад, защото не дойдох, за да си тръгна. Дойдох за семейство, а не се получи и ме боли. Мислите ли, че изглежда като отказване, бягане и тази неприятна крачка назад? Трудно ми е. Мислите ли, че ми е късно от тук нататък за семейство? Почти нямам приятели, които не са се задомили, а това е моя огромна мечта. От страни изглежда, че на тях им се получава като по вода, а аз нямам късмет. Знам, че не всичко е цветя и рози, просто в момента ми е трудно да разсъждавам правилно.