Крачка назад
преди: 1 месец, 15 дни, прочетена 341 пъти
Здравейте!
3 години живея на място, на което не се чувствам добре с човек, с когото не се разбирам. Съжителството ни е мъчение през последната година и за двама ни. Излишно е да казвам, че в началото не е било така. Всичките ми близки и приятели твърдят, че съм мазохист да търпя. Истината е, че последно време усещам, че привиквам с нередното. Не мисля, че трябва да живея живота си по този начин, а съм на 29. Осъзнавам, че ми е рано да се примирявам с това. За него важи същото. Той също не заслужава. Намерих си работа и ми предстои да се върна обратно, от където дойдох. Тук идва момента, в който чувствам облекчение, но и страх. Все едно правя крачка назад, защото не дойдох, за да си тръгна. Дойдох за семейство, а не се получи и ме боли. Мислите ли, че изглежда като отказване, бягане и тази неприятна крачка назад? Трудно ми е. Мислите ли, че ми е късно от тук нататък за семейство? Почти нямам приятели, които не са се задомили, а това е моя огромна мечта. От страни изглежда, че на тях им се получава като по вода, а аз нямам късмет. Знам, че не всичко е цветя и рози, просто в момента ми е трудно да разсъждавам правилно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 15 дни hash: 407c4998f9

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Не ти е късно и изобщо не е крачка назад. Имаш нужда от тази промяна. Направи я! Ако се разколебаеш, ще загубиш повече време, а няма никакъв смисъл. Но не е задължително да се връщаш там, откъдето си тръгнала. Ако става дума за друг град, можеш да останеш да работиш там и да срещнеш правилния човек, с когото да създадеш семччейство.

 

...

преди: 1 месец, 14 дни hash: 766e5c4504

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Хахаха. Страшна дилема. Дошла си Еди къде си, да се намърдаш на готово при някой, и наричаш това “крачка напред”, а сама определяш това което правиш като “крачка назад”. Фактически негласно си неспособна да градиш, но мрънкаш за чуждите грешки. Няма да се научите че трябва сами да градите. Мислиш ли че ако те прибера в големия ми апартамент, ако ти дам нова кола да се возиш, ти ще удовлетвориш моите изисквания, като нищо не си направила до сега? Или очакваш че един мъж ще изкарва, ще те обгрижва, ще ти прави страхотни жестове и подаръци, а от теб само ще се иска да изпадаш в истерии и да родиш евентуално? И питам не случайно, защото са много като теб. После ревете че сте очаквали друго, Шото фантазиите са ви розови. Изобщо не ви бръсне че някой да изкарва, значи се смазва от работа и за да ви дава, вие трябва да поемете много друга отговорност, което реално прави някакви отношения семейни. А не да разтягаш локуми, с да се вижда че си неспособна да правиш нищо, ама и мрънкаш срещу някой, който си има свое. И за семейство говориш.

 

...

преди: 1 месец, 14 дни hash: c8325f8bf0

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Бил съм в същата ситуация, разбирам те напълно, знам какво преминаваш и сигурно ще ти е трудно да повярваш, но нещата се нареждат! С бившата ми приятелка живеехме заедно на квартира около 3 г., но не се разбирахме, връзката ни беше мъка. Тя седеше с мен, само за да не е сама, а аз бях с нея, защото алтернативата ми беше да се върна при нашите. Бях се изнесъл на 21 г. и в мислите ми беше, че ако се върна там - то тогава съм се провалил. Тя започна да се вижда с неин колега, уж тайно от мен, но пропусна факта, че работехме в съседни офис сгради и всичко ми се изясни за отрицателно време. Тогава вече се отървах от натрапчивите мисли за провал, исках да запазя достойнството си, събрах си багажа и се изнесох, за да може господинът да се нанесе там десетина дни по-късно :) И така, маминото детенце потърси подслон в бащино огнище. Също като теб, и аз бях тръгнал за семейство, но се върнах с празна кошница. Само че няколко седмици по-късно, случайно се засякох с колежка от университета, не се бяхме виждали отдавна, поканих я на кафе и излязохме. Днес, тя е моя съпруга и ме е дарила с две прекрасни дечица. Направих не една, а няколко крачки назад, но явно това беше засилката преди да направя лъвския скок :) Животът е твърде кратък, за да го прекарваме с неподходящи хора. Няма добри и лоши, има такива, които не си пасват. Желая ти от сърце да си намериш твоя човек, с когото да бъдете щастливи!

 

...

горе^

преди: 1 месец, 14 дни hash: 85a302e9e9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Защо изобщо си стояла без работа и друг да те издържа? Ако имате дете е обяснимо, но иначе е много странно. Ако имате дете, гледай да запазиш връзката, ако може да е запази. Не сравнявай с каквото е било преди. Ако започнем така, дай да се върнем в безгрижното си детство. Като сме били деца сме се чувствали най-щастливи. Все гледате към миналото, вместо да живеете в настоящето и да гледате напред. Все пак, ако нямате дете, не ти е късно да започнеш отначало. Но този път избирай по-добре и гледай по-реалистично на съвместния живот. Не всичко е толкова розово, колкото изглежда при товите приятели. И те си имат проблеми, но ги премълчават.

 

...

преди: 1 месец, 14 дни hash: 3e51b3452f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Крачка напред е, не крачка назад. Карай полека. Премести се първо. После ще се оглеждаш за гадже. Няма нужда да го мислиш отсега. Остави се нещата да се случат, те винаги се случват точно такива, каквито трябва. По- малко мисли, повече действай. Успех!

 

...