Парадоксът на живота
преди: 14 часа, 59 мин., прочетена 107 пъти
Колкото по-малко внимание обръщаш на нещо, толкова по-голяма е вероятността да го получиш. Това се касае за всичко - хора, пари, възможности и тн. Например: много жени търсят богати мъже, но не намират. Аз никога не съм търсила богати, грам не ме вълнува колко ще изкарва мъжът до мен, дори предпочитам беден, или със средни доходи. Гледам други качества, външен вид на първо място. Така се е получавало, че почти всички, с които съм излизала, са били от заможни семейства и/или с хубава работа. Аз определено не искам богат, причините са много. Гледам само и единствено моите пари и кариера. Друг пример: всички познаваме някого, който нито е особено умен, нито амбициозен, нито знаещ, нито трудолюбив. Кара си живота на принципа "ден да мине, друг да дойде" и все се оказва на правилното място, с правилните хора, в правилния момент и му върви във всички сфери на живота - любов, пари, здраве, добра социална среда. Трето: колега на работа получава повишение и никой не знае защо. Нито е нещо "уау" като служител, нито талант. Средно, или даже ниско ниво, ама въпреки това е симпатичен на някого. А тези, които са се бъхтили като волове и давали 200% от себе си, твърде често остават неоценени и незабелязани. И на мен се случвало да имам периоди, в които си карам на автопилот и точно в тези моменти са ми се случвали малки чудеса. И обратно: когато най-много се старах, получих най-тежките си разочарования (и не само в работата). Опитвам пак да се върна в това състояние на тотално безразличие, но ми е трудно да пусна контрола, който знам, че всъщност нямам.