Важен извод и съвет към хората, особено по-младите
преди: 15 часа, 9 мин., прочетена 55 пъти
На 28 съм. В последно време си давам сметка, че много съм изтървала от живота заради това, че не съм общителна, дълго време бях тотално затворена и смазана. Всъщност от дете бях така, чак до към 24 годишна. Преди това бях изключително срамежлива, страхлива, тиха, свита и не говорех с никого. Такава ми беше средата. Никога не бях пътувала, не съм имала хобита и интереси, съответно и приятели. На работа (единственото място, където излизах) никой не си говореше с мен, много хора не ме харесваха. Сигурно зарада това затворено излъчване и срам. До днес не знам какво е да имаш приятели, любим човек и да си щастлив. Почти не съм се замисляла за тези неща, не ми е липсвало особено, тъй като никога не съм имала. В редките моменти, когато съм се замисляла по тези теми, смятах, че е късмет да срещнеш някого. Но се оказва, че не е точно така. Ако не излизаш от вкъщи, на тези специални хора ще им е много трудно да ви намерят и попаднат в едно и също време и на едно и също място с вас. Както и да е. Съветът ми към хората е: общувайте, излизайте от вкъщи при всяка малка възможност, пътувайте дори до съседен град, говорете с всеки, това развива социалните умения и вади от черупката. Да имаш познати и приятели е велико. Цял живот трябват връзки. И не говоря за това да ви уреждат някъде просто така, а да ви насочват, съветват, да има кого да питате при нужда. Например, трябва ви добър лекар за нещо сериозно. Питате 2-3-5-10 познати и намирате. Човек без социален кръг няма откъде да се информира по много въпроси. Интернет не знае всичко, а във форумите и сайта като този, виждате какви хора пишат, основно.