Споделена история от Други |
Взаимоотношения, контакти, приятелства, роднини
преди: 2 часа, 59 мин., прочетена 36 пъти
Днес гледах някакво видео по повод мюсюлманските празници в момента, 1980 г. много хора, различни поколения, топлота, забавление, после 90 и някоя година на половината и днес двама възрастни сами... абстрахирам се от религията в случая, а се замислям за отношенията. Срещи масово само навън, вкъщи гости вече не се канят сякаш, все по-хладни отношетия, всеки зяпа терефона. Леля ми е на 55 и е като зомбирана цъка телефона само, за какво да се виждаме, младите хора без коментар. Приятелствата и те абсурдни стават, сякаш всеки се е затворил, тези телефони сякаш изпиха на всички мозъците. Аз много обичам да канят гости, подготовката ми е супер бързо, като почти всичко приготвям сама, включително и десерта и виждам каква драма е все по-масово за жените да сготвят, сервират сякаш е някаква тегоба страшна да поканиш гости, оправданието време, но за ресторант няма проблем. Затова все у вас идва някой, със съседите редовно се събираме и приготвяме заедно вечерята, приказки, смях. Имам роднини в които след като са в нови жилища, никога не ни поканиха, но вкъщи идват и в основата е, че не им се занимава. Наскоро бях в мол-а и до нас сядат млади хора с родителите си да се запознаят и да уговарят сватба, потрес виждат се за първи път, беше събота адски шумно, надвикват се и се замислих къде са традициите и нормалността? Опасявам се, че тази асоциалност, дистанция и да не искаш да поканиш сестра ти на едно кафе вкъщи ще се задълбочава. И причината не е време, а липса на желание, традиции и навици. Вече има апартаменти биз кухни, само с микровълнова, кафе машина и това е достатъчно.
|