 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
След загуба
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 290 пъти
Преди 3 години изгубих най-добрата си приятелка, която почина от сърдечна недостатъчност. Бяхме заедно всеки ден. Понякога разговаряхме много и обсъждахме всичко; друг път, особено когато се разхождахме в парка, мълчахме - всяка потънала в собствените си мисли, но заедно, спокойни от присъствието на другата.
Сънувам я често. В началото сънувах че я срещам на улицата, но тя не ме познава, колкото и да викам името й радостна от факта че я виждам жива и опитвайки се да я спра и заговоря тя ме подминава, няма спомен за мен. После дълъг период сънувах че при срещата ни ме отбягва умишлено защото все ми се сърди за нещо. Напоследък сънувам че тя е у дома, разговаря с родителите ми (също покойници), спокойна и блага, поглежда ме мълчаливо и когато срещам очите й ме залива топлина.
Споделям ви това не защото търся утеха или съвет, а само за да мога да "поговоря" поне още веднъж за нея. И благодаря безкрайно на хората които ще прочетат тези редове със съчувствие.
Не искам да отегчавам никого. Но вече не мога да говоря за нея с близките ми. Страдаха с мен първата седмица. Разбираха факта че тя много ми липсва една година. След това обаче се хванаха за удобната за всички фраза "Времето лекува" и негласно започнаха да очакват от мен че мъката ми трябва вече да отшуми. Сега ако спомена името й и искам да разкажа някаква случка с нея всички свеждат поглед в неудобно мълчание, после сменят темата. Никой не иска да я споменава, никой не иска да говорим за нея. Разбирам че хората не искат да мислят за починалите защото сигурно изпитват дискомфорт, сещат се за смъртта по принцип. Но аз имам нужда да я споменавам не само защото е част от живота ми, но най-вече защото когато говоря за нея тя сякаш е по-малко мъртва. Знам че звучи абсурдно... Но когато разказвам някаква весела случка от нашето минало аз я съживявам! И в този момент не се чувствам толкова самотна...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 68dd41c292 |
|
1. Но когато разказвам някаква весела случка от нашето минало аз я съживявам! И в този момент не се чувствам толкова самотна..
Пусни духа на твоята приятелка, като те чета на база това което аз съм прочела, ти не я пускаш, те и даваш покой на душата. Не е това начина, ти трябва да я пуснеш и ти да се освободиш от миналото. Прочети по темата повече.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: b4e68a4db9 |
|
2. Съчувствам на мъката ти. Да намериш истински приятел, с когото да си толкова близък е голямо богатство и голяма рядкост. Аз не съм срещала. Тя няма ли близки, с които да поговориш и да си спомните за нея?
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 509719fe6d |
|
3. Същото се случи и при мен след като съпругът ми почина. За моя изненада единствените хора с които можех да говоря за него бяха неговите колеги. Моите най-близки хора не искаха да говорят за това и избягваха темата. Мисля че го правеха от загриженост към мен, за да не ме връщат към мъката, без да осъзнават че аз всъщност имах огромна нужда да говоря за него и за случилото се. Разбирам те напълно и ти съчувствам.
Фразата "Времето лекува" има своята истина, проблемът обаче е в това че това "време" е различно за всеки. Аз лично почувствах успокоение едва на деветата година.
Бъди силна.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: d9d5da34fb |
|
4. Аз така отблъснах две мои колежки с които исках да съм близка. Когато брат ми почина разбираемо вкъщи беше адски потискащо, майка ми постоянно ревеше, не можех да говоря с нея за това. Видях се с колежките които смятах за приятелки извън работно време на по кафе и аз да излея мъката си пред някого. И двете след това много се отдръпнаха от мен, започнаха да ме избягват и да измислят оправдания когато ги канех навън. Сигурно са си мислели че пак ще им говоря за брат си. Осъзнах че хората искат да се виждат с някого само по хубави поводи, не искат да се натоварват с чуждите проблеми и като цяло не са способни на истинска загриженост и съчувствие.
Затова смятам че в подобни ситуации най-добрият вариант е човек да отиде при психолог. Не че ще му помогне по някакъв начин, но поне ще може да си изкаже всичко което му е на сърцето. Това е и моят съвет към теб - плати си 2-3 посещения при психоаналитик и говори там на воля за приятелката си и вашите отношения. Вижда се че имаш нужда от това.
Много ме трогна писмото ти, очите ми се насълзиха.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 73cc4e29db |
|
5. До номер 4 : Ама чакай сега... "хората искат да се виждат с някого само по хубави поводи, не искат да се натоварват с чуждите проблеми"... Те ако са ти истински приятели ще са загрижени за теб и ще преживяват заедно с теб несгодите. Аз лично така мисля. Колко пъти съм изслушвала моите близки с техните безкрайни проблеми, понякога ме натоварват признавам, но винаги съм до тях и се опитвам да съм в помощ както мога. Тези двете просто изобщо не са гледали на теб като на приятелка и затова така са реагирали. То точно в такива ситуации се разбира кой наистина ти е близък.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
