Хора, които решихте да нямате деца, съжалихте ли после
преди: 1 ден, 5 часа, прочетена 222 пъти
Жена на 30 съм. Поне по документи, макар, че мнозина оценяват психо-емоционалното ми състояние като на 12-годишно. Никога през съзнателния си живот не съм искала деца. Никога не изпитах прословутия "майчински инстинкт", и дори с единствения мъж, с когото спах реално и се опитахме да живеем заедно, ни събра идеята, че не искаме да се възпроизведем - запозна ни онлайн група за "антинатализъм" (той е учител по философия, и постовете и преводите ми на чужди трудове го впечатлиха) - този термин би ви обяснил всичко. Винаги съм изпитвала изключителна ненавист към живота и към начина, по който са ме отгледали и травматизирали, и омраза към баща ми и към живота. Не съм искала да възпроизвеждам гените си. И чак сега на 30 покрай един известен случай се замислих, какво ли дете бих родила аз. Какво би било моето дете. Казвали са ми, че имам хубави гени, и че "Децата ми ще приличат на фотомодели" и че "Умните жени раждат хубави синове". Аз продължавам да не искам да имам дете, и да мисля, че само ще го обрека на хилядите мъки, съпровождащи този живот и света ни, но и си мисля, какво ли дете може да имам. Ами ако лишавам света от уникално красиво и умно същество? !? Ако то ще ми даде смисъл, понеже напоследък не виждам никакъв. Винаги съм гледала на размножаващите се като на животни, които мислят само за себе си, но ето, че сега и аз имам такива мисли. Ако лишавам света от нещо уникално? !? От друга страна, и да искам дете, първо трябва да намеря мъж с добър ген. Всичко много се усложнява. Защо не изпитах тези страсти, когато бях на 20, вместо чак сега, когато съм на 30???