Споделена история от Други |
Разсъждения за комунизма
преди: 13 часа, 51 мин., прочетена 117 пъти
Нито една командно-административна икономика в комунистическите държави не успя – всички те се провалиха.
Причината е, че те не се ръководят от пазарните механизми на търсене и предлагане, а от централно планиране, управлявано от лоялни шуробаджанаци. Когато политическата вярност и семейните връзки заменят икономическата логика, резултатът винаги е дефицит и разруха.
Единствената система, която „успява“, е тази, която спира да бъде чисто комунистическа.
В момента, в който режимът позволи на хората да печелят и да притежават – макар и под зоркото око на партията – икономиката тръгва нагоре.
Тези, които днес наричаме „успешни“, всъщност са хибридни модели, които запазват комунистическата партия на власт, но прилагат капиталистически икономически принципи.
Китай е най-яркият пример. След 1978 г. страната изостави маоисткия модел и въведе пазарни реформи под ръководството на Дън Сяопин – така Китай стана втората най-голяма икономика в света.
Държавата държи контрола над стратегическите сектори: банки, енергетика, но позволява на частния сектор да генерира богатство, което партията след това канализира.
Подобно на Китай, Виетнам започна реформи през 1986 г., преминавайки от централно планиране към „пазарно ориентирана социалистическа икономика“.
Резултатът бе изключителен ръст на БВП и масово изваждане на населението от бедността – от 70% през 80-те до под 19% през 2007 г.
Страната се превърна в глобален производствен център, привличайки огромни чуждестранни инвестиции. И двете страни следват един и същ прагматичен принцип: „Няма значение дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки“ – крилатата фраза на Дън Сяопин.
„Успешният“ комунизъм всъщност е държавен капитализъм, при който партията действа като управителен съвет на огромна корпорация. Когато се премахне илюзията за „безплатния рай“ и се върне отговорността на индивида, системата започва да функционира, но тя вече не е комунизъм. И точно „китайският“ и „виетнамският“ парадокс е, че те не са доказателство за успеха на комунизма, а за неговата капитулация пред пазарната логика в името на оцеляването на властта.
Тези, които се дерат, че няма по-хубаво от комунизма, са два типа: колосално тъпи хора и изключително хитри, които искат да се облагодетелстват лесно.
Носталгиците по сигурността изпитват ужас от личната отговорност. Те не искат свобода, а предсказуемост. Искат някой друг да решава вместо тях, да им гарантира хляба и салама, дори и да са мизерни. Те не разбират причинно-следствените връзки – че „безплатното“ здравеопазване всъщност е платено с мизерията и липсата на бъдеще за децата им. За тях „редът“ е по-важен от развитието.
Хитрите са паразитите на върха. Те знаят много добре, че комунизмът не работи, но го продават като идея, за да концентрират цялата власт и ресурс в ръцете си.
При комунизма няма конкуренция, а само разпределение. Социализмът е „справедливо“ разпределение на мизерията. Ако си близо до „казана“, гребеш с черпака, докато останалите чакат на опашки. Тези хора използват идеологията като параван за обикновен грабеж и феодално управление.
Тази симбиоза между страха на едните и алчността на другите е съвършеният механизъм за поддържане на диктатура. И понеже винаги става въпрос за икономика, рано или късно мизерията става толкова голяма, че дори и тези, които се задоволяват с много малко, но сигурно, започват да гладуват – Куба, Северна Корея, Венецуела. Мизерията е естественият завършек на модела „контрол и облага“.
Хитрите на върха винаги се спасяват – те имат частни генератори, вносна храна и валута. Тъпите, които са вярвали в „сигурността“, накрая разбират, че са били просто гориво за системата.
Когато казанът се изпразни, остава само чистият, неприкрит глад за тъй наречените „перфектни полезни идиоти“.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 часа, 37 мин. hash: df0510268b |
|
1. Много се лъжеш, имаш много да учиш, но нямам силите в момента да ти обяснвам
|
| преди: 9 часа, 58 мин. hash: 9781e03c8d |
|
2. Не е вярно това! Китай успя!
И не само успя, ами е в състояние и има ресурс да изпълнява проекти, които точно никога не биха се случили без "централно планиране, управлявано от лоялни шуробаджанаци"! Като например - залесяването на цяла една пустиня, в което няма и грам "икономически смисъл" (или "търсене и предлагане")...
Нещо повече - САЩ нямат АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ШАНС да не се сгромолясат, ако поне малко от малко не започнат да приличат на Китай.
Така че твоите разсъждения можеш да си ги завреш... знаеш къде.
|
| преди: 8 часа, 50 мин. hash: 11f97d525f |
|
3. Прав си, авторе, прав си, но сега ще ти наскачат разни червени фенове да ти обясняват "колко беше хубаво едно време", "как всичко беше евтино", "хлябът беше стотинки" (ми при заплата от 80 лева, колко да е? ) и т. н. спомени на бабички от младостта им. А всъщност си беше голяма пародия, но понеже са били млади и здрави и за това си го спомнят с носталгия.
|
| преди: 8 часа, 49 мин. hash: 811bbc7c94 |
|
4. Това в Китай е толкова комунизъм, колкото Третият Райх е социалистически.
|
|
