Много съм различен от връстниците
преди: 21 часа, 14 мин., прочетена 43 пъти
Здравейте. Аз съм на 34 години и съм много различен от връстниците си. Нямам среда, нямам приятели, камо ли жена. Не ходя по дискотеки, не са моите места. Просто не мога да разбера удоволствието от това, да мяташ салфетки, да правиш боклук, който след това някой друг ще чисти. Обичам опера, харесва ми оперното изкуство. Нямам любима опера, мога да слушам всякаква. Харесва ми да ходя на театри, на концерти.... като цяло обичам културните мероприятия. Но това не ми помага. Няма хора като мен на моята възраст. Нямам против да говоря с по-възрастни от мен. Нямам проблем с това, да се запознавам с по-възрастни хора. Но така ли ще е цял живот?? Ходих на психиатър, изписа ми хапчета, които изобщо не ми помагат обаче. Няма да си намеря нито среда от връстници, нито приятели, нито приятелка. Аз съм в пълно пренебрежение от хората на моята възраст. Никой друг не се вълнува от нещата, които на мен ми харесват. Не гледам новини, не следя политиката и така искам да бъде, така се чувствам по-добре, не искам това да се променя. Не гледам българските риалита също така. Шоута тип "Биг Брадър", "Съдби на кръстопът" ме дразнят само като ги чуя, камоли да седна да ги гледам. Защо съм така наказан? Защо заслужавам тази съдба? Щом дори лекарствата не ми помагат, значи нещата не цветущи изобщо. Няма човек, който да ме подкрепи, хората не ме харесват. Трябва сам да оцелявам. Как да приема съдбата си и как да се успокоя?