Женски морал
преди: 14 часа, 31 мин., прочетена 141 пъти
Искам да попитам всички мъже и жени следното:

1) Защо е морално една жена да ходи на работа до осмия месец бременна, но не е морално мъжът ѝ да я издържа?

2) Защо е морално да иска пари от държавата, но не и от мъжа, от когото е родила?

3) Защо е морално да се занемари една жена, да стане грозна, пълна и болна, а не е морално да се грижи за себе си щом има семейство?

4) Защо е морално да си оставите децата по ясли и детски градини, а не е морално да сте домакиня и да си поемете женските задължения, докато мъжът поема материалната част?

5) Защо е морално да сте роби на шефовете си, а ви е под нивото да сготвите една супа на мъжа си?

6) Защо е морално да се молите за 10% увеличение за заплатата от шефа ви, а не е морално да искате 50евро за фризьор от мъжа си?

7) Защо е морално да гоните кариера в кварталния супермаркет, но ви е под нивото да държите семейство и занемарявате целия си живот, за да гоните въпросната кариера, че да сте САМО съпруга, домакиня и майка ви е под нивото? И защо ви е под нивото като стабилни семейства почти няма. Значи ви е трудно и гроздето е кисело ли?

8) Защо е морално да помагате на мъжа си във всяко направление, а не е морално той да ви помага?

9) Защо е морално да изхвърлите възпитанието на децата си на чужди жени, а не е морално да се грижите за тях?

10) Защо е морално да оставите децата си без баща, развеждайки се, защото чувствата са изчезнали или ви е изневерил, а не е морално да простите и забравите в името на семейството?

Жена съм. Пиша темата, защото живо ме вълнува женският морал. Нещо този морал ми е краен егоизъм и нищо повече. Ама грозен егоизъм. "Аз над всички и всичко! ". Аз самата също се водя егоист, обаче този морал ми е съчетание между егоизъм, глупост, нарцисизъм, неадекватност и страхове.

Защо се страхувате да сте жени, защо ви е "под нивото", защо гледате да избягате от всяка отговорност? Защо се чувствате недостатъчни като жени и искате да сте мъже? Защо описвате женските дейности като долни, негодни, защо смятате, че една женствена жена е просто празноглава, търпяща, кукла, слугиня и инкубатор? Така ли виждате нещата? Защо не вярвате в себе си като жени? Не мислите ли, че ако станете нежна, женствена жена, мъжът ви ще ви обича и уважава повече, а и като цяло всеки мъж ще ви иска и ще имате избор?

Защо моралът ви позволява да си увреждате децата, като работите, докато сте бременни, да ги пращате невръстни по ясли и детски градини, да се разболявате, да пълнеете и погрознявате, но не ви позволява да оставите мъжът ви да Ви издържа и да сте жени?
Защо днешният морал е един безотговорен егоцентризъм, който с лека ръка ще остави децата без баща просто, защото има тръпка към съседа или, защото мъжът ѝ на нея е казал нещо накриво днес?
Наистина ли смятате живота си за морален? Наистина ли мислите, че това е правилно? Искрено ли вярвате, че правите нещо добро или сте наясно, че са ви обсебили страховете, контролът, нарцисизма и егото, но нямате какво да направите?