Психологът в приятелството
преди: 17 часа, 23 мин., прочетена 23 пъти
Здравейте,
Днес се почувствах провокирана от една ситуация, която обаче не мога да споделя. Провокирана да споделя тук следното: аз съм "психологът" в отношенията ми.
жена в средата на 20 те съм, но нямам подходящи приятелства. Прекарвам свободното си време предимно сама, имам гадже и с него най-много ми харесва това, че можем да си мълчим, че рядко говорим дълго, че ми е спокойно.
Работя с хора, няма да споменавам какво, но така да се каже на отговорна позиция съм.
Повечето ми приятелки обаче същност се занимават предимно с клюки и когато се видим ме засипват с огромно количество информация, от което е трудно да кажа дума, но това не е много голям проблем тъй като и без това не желая да говоря.
Някои от тях спорят и съсипват всичко забавно или позитивно, оплакват се и на всичко, за което се похваля намират кусур (под вола теле). Разпитват твърде много за личния ми живот и финансите.
Желая да си пия кафето и да слушам тишината, да разговарям само, когато е наистина важно или вълнуващо.
Но лошото е, че предпочитам да не се виждам с приятелките си, защото това ме натоварва (прекомерното споделяне, неспирното бъбрене). Правя го само от възпитание и за да се разнообразя.
НО не са ли много дисбалансирани тези отношения? Това ли е истинското приятелство или просто имам много добри познати?