Не искам да съм шофьорка
преди: 8 часа, прочетена 32 пъти
Здравейте,
Миналото лято започмах да карам курс за шофьори в София по силното настояване на моя мъж. Аз не бях много ентусиазирана, но той като дългогодишен шофьор ми обясняваше, че с течение на времето ще се отпусна и ще се справям.
Да ама не! Всеки час кормуване за мен беше АД: вдигах пулс до много над 120, цялата треперех и нямах търпение да сляза от колата. Моя мъж не приемаше това много добре - обвиняваше ме, че съм несериозна, а това далеч не е така.
Изкарах часовете и дойде времето за първия изпит - попаднах на един от ДАИ, които се държеше изключително подигравателно с мен. Скъса ме още на 10-тата минута. После втори изпит, после трети изпит и накрая се отказах. Между временно изкарах БЧК и моят мъж ми взе кола, която аз казах, че няма да карам.
След третото скъсване се сринах психически, защото се отписах от школата (взех си документите) и приключих окончателно с кормуването и с чужди амбиции да съм шофьор. Това е периодът, в който имах нервен тик и няколко паник атаки през 2-3 дни.
Аз не желая да съм шофьор!
Но проблемът е там, че моят мъж иска. Напада ме и ми прави психо атаки: как ще водиш детето ни на доктор, как ще се возиш ако ми се налага и т. н., а аз дори и да имам книжка няма да си возя детето си (още го няма), защото имам фобия. Другото, не спира да ми повтаря как съм дала голяма сума на вятъра и понеже имам право в рамките на 1г да си взема изпита, а тя ще изтече на 1 август и от сега всеки ден ми повтаря да се запиша и да взема книжка.
А аз започвам да треперя, да ми се вдига пулса и усещам, че се задушавам... как да му обясня, че не се лигавя, а че просто аз не искам да шофирам?
Благодаря!