България ме изгони и се отказа от мен
преди: 1 месец, 11 дни, прочетена 1768 пъти
Не си тръгнах от България, защото исках, а защото бях притиснат - финансово и професионално.

Тръгнах си преди години, защото държава, в която учиш, трудиш се и ставаш лекар, ти показва ясно едно: че това не е достатъчно. Че можеш да даваш, но няма кой да ти върне. Че можеш да имаш професия, но да нямаш живот.

И най-лошото е, че не те гонят с думи, а с реалността.
С ниските доходи.
С липсата на перспектива.
С усещането, че колкото и да се стараеш, все си на едно място.
И в един момент не си тръгваш, а просто се отказваш.

Озоваваш се в чужбина и изведнъж всичко става възможно.
Работиш - получаваш. Планираш - случва се. Живееш - не оцеляваш.

Но идва парадоксът:
Имаш това, за което си мечтал, но не там, където си искал.

Стоиш в чужда държава, със стабилност в джоба и празнота вътре, защото не си тръгнал да търсиш богатство, а нормален живот.

И да, намираш го.
Но губиш нещо друго.
Губиш чувството за „у дома“.
Губиш естествеността.
Губиш възможността да срещнеш човек, с когото всичко е просто… защото сте от различни светове.

И тук идва другият удар, който боли още повече:
Опитваш се да се върнеш към България поне чрез любовта.
Търсиш българка. Търсиш нещо познато. Нещо истинско.

Но се сблъскваш с нова стена.
За тях ти си „в чужбина“, “гурбетчията”
Далеч. Неясен. Временен.

Казваш, че ще се върнеш, но те чуват, че не е сигурно.
Казваш, че имаш план, но те виждат разстояние.

И започва едно тихо отхвърляне.
Не защото не ставаш.
Не защото нямаш какво да предложиш.
А защото не се вписваш в тяхната реалност и приоритети.

Те търсят човек „тук и сега“.
А ти си човек „някъде между“.

И така оставаш сам между два свята:
в единия (чужбина) имаш живот, но не и любов,
в другия (България) търсиш любов, но нямаш място.

И започваш да се питаш нещо много по-дълбоко:

Как е възможно да си направил всичко „както трябва“ —
да учиш, да работиш, да се развиваш и пак да не можеш да изградиш най-обикновеното нещо - семейство?

И най-болезненото не е самотата.
А усещането, че си бил изтласкан от мястото, където е трябвало да се случи животът ти… България, Родината ти… и сега плащаш цената за това всеки ден.

Имаш пари, но нямаш близост.
Имаш сигурност, но нямаш „свои хора“.
Имаш бъдеще… но не и човек, с когото да го споделиш.

И истината удря най-силно точно тук:

Че когато една държава те изгони не физически, а житейски…. тя не ти взима само дома.
Тя ти взима шанса да обичаш, да създадеш семейство, да живееш живота си там, където си искал.

И ти оставаш успял отвън, празен отвътре и чужд навсякъде.

Приключих с опитите си да реанимирам нещо отдавна умряло и безразлично.

Реших да споделя защо се отказвам от държавата си въпреки дълги години опити и желание да си устроя живота финансово и с човек до себе си в БГ. Смятах чужбина само за временна крачка докато се оправя финансово, но очевидно нещата не стават. Българките искат “тук и сега”, а не да градят бъдещето си с “гурбетчия”.

И не. Не е било от липса на интерес от чужденки - отказвал съм на полякини/испанки/англичанки именно заради желанието си да създам семейство с българка в България, но удрям на камък. Гледат те в джоба, колко апартамента имаш и къде си устроен тук и сега, а не какво имаш в главата. Приключвам с това.

Не се бутай, където не си желан - ще ме прощава Паисий, не вярвах, че ще го кажа, но ме е срам и съжалявам, че съм роден българин в България.

Благодаря за отделеното внимание.
М32

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 20 дни, 4 часа hash: a3e25e2deb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

56.   "Отиваме в друга държава, с единствената цел да си подобрим живота, но след няколко години блъскане, разбираме че боксуваме на едно място и сме по-мизерни и нещастни от всякога. Съжалявам, че ти и познатите ти сте минали през това ниво. Това, че си бил алкохолик и наркоман, не значи, че всички други са били така. Или са били нещастни. Както и да е - дано си жив и здрав!

 

...

преди: 19 дни, 22 часа hash: fbf810df65

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

57.   България уж много ме искаше, но в банковата сметка месечно едвам 800 евро получавам. Та така.

 

...

преди: 19 дни, 22 часа hash: fbf810df65

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

58.   И тук в България има наркомани и алкохолици. В нашето село има един автобус, по него редовно пътуват наркомани и алкохолици и говорят как палели на хората вилите и кемперите. Става въпрос за село край София, не някъде си в нищото. А в Северозапада е още по-зле. Масов терор на малцинствата и алкохолизираните българи над другата част от българите.

 

...

горе^

преди: 18 дни, 4 часа hash: 60be70e11b

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

59.   Там вземаш малко повече пари, но парите не правят живота. Парите могат да ти улеснят живота малко, но щастие не мога да ти дадат! Щастието идва само от хората около теб - роднини, приятели и семейство. Самотата там, направо те смазва, изолиран си и за това много хора започват да пият или да вземат наркотици. Всички имигранти знаят, че това е истинското положение, но не искат да си го признаят, за да не ги смятат познатите им в България за неудачници. Там си е направо ПРЕДРЕШЕНА ТРАГЕДИЯ! - От вън уж изглежда добре, но под капака нещо хлопа и колата рано или късно ще предаде багажа и ще спре.

 

...

преди: 16 дни, 9 часа hash: fbf810df65

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

60.   59 да но турците там просперират, защото си придърпват цялата рода, със все бабите и дядовците дори.

 

...