Споделена история от Други |
Нямам оправия, убеден съм
преди: 18 часа, 34 мин., прочетена 96 пъти
Здравейте!
На 25 съм, мъж и вече мисля, че стигнах най-критичната точка. От малък в нищо не ме бива, много неща опитвах, от много неща се отказах, а за трети полагах волски усилия и ги исках от все сърце, но никога не успях да ги постигна. Развих се нормално през годините, нямах проблеми с общуване, успех в училище и т. н., не съм аутист или нещо подобно, обаче усещах как в много отношения ме превъзхождат и дори по-*назадничавите*.
Секс съм правил, не съм имал никога сериозна приятелка, а за хората от същия пол като мен, аз им бях приятел, но те на мен не. Жени, приятели, всичко свързано с тях винаги завършва по очаквания за мен начин. Така съм и за лични успехи- буквално вечно втория дори ако не и трети или дори по-назад.
На работните си места, дори "идиотите" са по-възприемчиви от мен, имат повече умения не само за конкретната позиция, но и изобщо, а аз съм буквално по-голям идиот и от тях, защото освен, че колкото и опит да натрупам, колкото и да слушам, да се старая, обичайно завършекът е, че съм окъкал нещо и много често отнасям овикванията.
Не ме бива в нищо, както вече казах, бликам от посредственост и дори бих казал некомпетентност, виждам как всякакви хора се сблъскват проблеми, които нямат нищо общо с моите, защото моите проблеми не са такива за абсолютно никого!
Правил съм си изследвания- добре съм физически, опитах да пия витамини и добавки, ако случайно ми липсва витамин б12, тренирам мога да кажа редовно, полагам труд непрекъснато, но какво от това, след като дори с най-големия стремеж възможен и обратното, резултатите винаги са едни и същи!
Ще повторя също, че вече никой не може да ме убеди, че аз съм вечно втори и пълна издънка! Може да е клише за вас това, което казвам, може да сте чували подобни оплаквания преди, но аз наистина вече не мога да спя нормално и съм на още сумарно 2-3 лоши дни разстояние, преди просто да заживея в колата си някъде далеч, докъдето не ми се изхаби резервоарът. Знам, че сам не си ли помогна, друг няма, но това е агония, буквална агония без край..
|