Колко трябва да постигне човек, за да няма хейт
преди: 14 часа, 55 мин., прочетена 9 пъти
Понеже виждам, че дори да си най-добрия на света за тази година, пак не е достатъчно за някои хора и фокуса им е другаде, а не върху успеха, въпроса ми е следния:

има ли някакво ниво, което като го достигнеш, всички ще са доволни и никой няма да те хейти или напротив - колкото повече постигаш, на толкова повече хора им бъркаш, където слънце не огрява и отнасяш още повече хейт, въпреки факта, че това не е просто личен успех, а успех за цялата нация, вкл. и за теб косвено?

Втория ми въпрос:

Вярвате ли, че нарочно ни дадоха Евровизията, понеже тази година приехме еврото и един вид така се внушава, че видиш ли, който приема еврото, просперира? Както преди 4 г. се даде на Украйна, понеже 2 месеца по-рано бяха ударени военно и това беше един вид подкрепа, а и внушение към хората, че трябва да я подкрепяме. Има и други примери, разбира се.

Ето и моите 5 стишки, пардон евроцента:

Това, което се случи преди ден и половина, никога не съм предполагал, че е възможно. Докато се случваше, беше толкова сюрреалистично, че трябваше да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам. В този момент си помислих "да, най-после се случи нещо голямо за нас". Мислех, че поне този път цяла една нация като никога ще е супер доволна, горда и най-вече обединена. За пръв път от много време няма да има разногласия и хейт и дори най-големите критици ще признаят, че това е невероятен успех.

Защо смятах така ли? Ами през 1994 г. бях на 8, но толкова много тогава ми се запечата в съзнанието какво беше тогава, че до ден днешен настръхвам, като се сетя, все едно е било вчера. Хората, които не са били родени тогава, не могат да си представят каква енергия, каква национална гордост и обединение се усещаха тогава. Да излязат милиони хора по улиците, да се развяват знамена, да свирят клаксони и най-важното - хора, виждащи се пръв път, се прегръщаха, все едно са братя, плачейки и крещейки от радост. Един човек тогава не каза колко са пошли световните първенства по футбол или че футболистите ни не могат да вържат две думи на кръст, което нямаше да е лъжа. Но никой не се дори и сети тогава, защото това нямаше значение. И понеже и социалните мрежи не съществуваха, негативизма не се усилваше постоянно. Днес социалните мрежи награждават сарказма и хейта; цинизмът изглежда „умен“; ако покажеш искрена радост, някой веднага идва да ти обясни защо си наивен; хората са постоянно политизирани и разделени; алгоритмите усилват конфликта, защото той носи внимание. Тогава обаче фокуса беше, че една малка и бедна държава мереше сили с доказани и богати футболни нации на върха на света.

На мен точно това ми се е запечатала в съзнанието - че хора, които виждам за пръв път, ме прегръщаха, радвахме се заедно и изобщо не усещах хората като непознати, а все едно всички бяхме роднини и едно семейство. Дори в детското ми съзнание това се е запечатало и съм усетил невероятната сила и топло чувство на това.

Това, което се случи сега, до голяма степен може да се сравни с онова и си мислех, че реакциите също ще са сравними. Хем не се изненадах, че дори при този чутовен успех ще има хейт, хем и се изненадах, че никога, ама никога в България няма да има угодия, каквото и да постигнеш. Дори втория Битълс да излъчим, пак ще има недоволни. Но сякаш и хората вече не са същите. Вече не са способни на това да са отворени към непознат като към брат. Те са не са виждали или са забравили това съзнание, съзнание на нация и на обединеност. Някои никога не са го усещали и няма формирана невронна връзка за това. Те са израснали в ера на конкуренция, където успеха на другия означава провал за теб. Означава, че той ще обере алврите, а за теб остава горчивината. Хората вече са чужди един на друг. Не знаят какво е да се зарадваш на чуждия успех и не осъзнават, че те самите косвено стоят зад него. Дори един лев данък да са платили в живота си, този данък има някакво макар минимално и пренебрежимо допринасяне на този успех. Това не е просто един личен успех на един човек, а успех на цяла на нация, всеки един от която е допринесъл с нищожно малко, но общо и сумарно сме допринесли сериозно.

Ако ме питате дали харесвам песента или конкурса, отговорът ми е не. Но моите мнения и предпочитания омаловажават ли успехите на Роналдо например? Да, някои са прави, че конкурса е политизиран, пошъл и не знам си какъв. Съгласен съм, но все пак това омаловажава ли успеха? То и световното по футбол е по-пошло и комерсиализирано от едно време, Шампионската лига също. Но я си представете, че станем световни шампиони по футбол или наш отбор спечели ШЛ. Колкото и да са пошли, това ще е грандиозен успех. Холивудските награди също често са идеологически, но ако българин спечели „Оскар“... Евровизия си е нещо като световно или поне европейско, защото е най-гледания и популярния конкурс за песен.