Споделена история от Други |
На 26 години, а вече мъртъв
преди: 23 часа, 57 мин., прочетена 152 пъти
Здравейте всички, не знам от къде да започна, защо изобщо да започвам, но може би е начин просто да излея какво има вътре в мен, какво е състоянието ми и може би да получа я съвет, я упрек, я безразличие. Ще започна с малко информация за мен. Мъж на 26 години (скоро навършени и това ми дава все повече тъга и мисли). Родом съм от малък град, но от завършването се преместих в един от големите градове. Бях тръгнал да ставам ИТ, не за друго, а може би надежди на родители, че ще прокопсам, беше престижно, от малък бях свързан с компютри, имам голяма обща дигитална култура и т. н. Е, не завърших образованието си, като цяло и се отказах от това, разочаровах родители, разочаровах партньор, разочаровах себе си. Работя посредствена работа, нито е престижно, нито мога да се развивам. Има си своите плюсове, като например, че имам свободно време, не е физически тежка работа, заплатата е горе-долу хубава (поне според това, което чувам и виждам, в момента, ако трябва да си търся друга работа, то където и да намеря ще взимам 30-50% по-малко). Нямам приятели или поне истински, не останаха, повечето са или по чужбина, или нямам контакт с тях. Останаха 2-3, с които от време на време да пием кафе и нищо повече, но като цяло и това го няма. И така.. ден след ден, посредствения ми живот си върви, нямам цели, нямам амбиции, нямам желания. На 26, а вече мъртъв. Живота ми е дал много хубави неща, които се опитвам да оценя, но не мога - прекрасна жена до мен, здраве, здрави родители и близки, горе-долу читави доходи и като цяло нямам камъни по пътя си или някакви трагедии. Оттук не знам вече кск да продължа мислите си, от проблеми ли, от истории ли, от още информация ли.. всичко ми е каша е главата. Нямам желание да ходя на работа, нямам желание за почивка (ето идва лято, аз грам нямам желание за където и да е, тъй като за мен е едно и също), а мога да ходя.. кеф ти Гърция, кеф ти България, кеф ти Испания, Италия или където и да е, но няма разлика за мен. Наскоро сменихме колата с по-нова (почти нова), преди това карахме 30 годишна почти кола. Е, отново е заради жена ми, не че на мен не ми се кара нещо по-ново, но няма разлика дали ще карам кола на 30 години или чисто нова. Не мисля за деца, не мисля за кариера, просто не знам какво да правя. Все повече нощи бодувам и се тормозя, че не съм достатъчен, че съм разочирование, че нищо няма да се промени и т. н. А живота си минава.. Не усетих кога станах на 26, не усетих всичките моменти, почивки, смехове, гледки, различни дестинации, моменти и прочие. Все повече ме налягат мисли като "Ами, ако си изгубя работата? ", не че сега е хубава, но поне изкарвам някакви пари, "Ами, ако жената ме остави? " - няма да си намеря друга, не за друго, а защото няма и да опитам. Все по-често се сещам, че и родителите ми остаряват, рано или късно ще ги погреба и тях. Болежки се обаждат (я нешо с очите, в нещо с кръста и т. н. ) и общо взето за всеки стълб, за който в момента се държа всеки момент може да рухне (здраве, семейство, работа... ). Някой може би ще кажат нвмаш ли някакви мечти? Нямам. Не искаш ли да отидеш някъде - не. Нямаш ли някакви хобита? Не, нещо да те пали отвътре - не. Ще дам пример как минава ежедневието ми - е работни дни общо взето не остава много време, излизам 6-6:30 и се прибирам 20-21 часа, докато се изкъпя, да хапна, гледаме нещо с жената и в леглото, рядко ако излезем нещо с приятели да полафим глупости. В почивните си дни ходя да измия колата, да се подстрижа, евентуално някой познат ако ме викне да свършим някаква работа, та ходя да помогна. Иначе ако няма нищо от това, то стана, хапна нещо, ходя изпия някое кафе и мохабет на работа, видя се с жената в обедната, подремя на телефона (или тикток/ютуб, или поиграя някоя игра) и дойде вечерта, стандартното какво ще ядем, какво ще гледаме и е леглото. Опитвах се да вкарам някаква рутина като да ям по-здравословно, да тренирам и т. н. - не се получава, изкарвам месец, месец и нещо и при най-малката спънка като разместване на графика на работа, почивка или да се прибера на село да видя родителите си за 2-3 дни и всичко отива в кофата. Та, така, не съм щастлив, а всичко ми е наред. Жив съм, но мъртъв. Искам да живея, но нямам цели, мечти и планове. Като цяло целия ми живот е един парадокс и омагьосан кръг. Има още много неща, които мога да изпиша, но най-вероятно е безсмислено да продължавам и без това стана дълго.
|
