Не знам как да озаглавя
преди: 23 часа, 7 мин., прочетена 74 пъти
Спомних си една моя история. Едно време се оженихме с жената и ни се роди дете. Тя излезе в майчинство и взимаше някаква смешна сума от сорта на 200 лв. Аз също не взимах чак толкова, но се оправяхме. Проблема беше, че карахме от заплата до заплата. Буквално ако заплатата ми се случайно се забави с един ден ставаше проблем, защото бяхме на ръба. Един се случи. Заплатата се забави, а ние вече бяхме на червено. Прибирам се вечерта, няма пукнат лев. Отварям хладилника - празен. Бебето реве, гори с температура. Изписали са му лекарства, а аз нямам 5 лв да ги купя. Не мога да опиша безпомощността, която изпитах тогава. Минавал съм през много трудности, но това до ден днешен го сънувам. Легнахме си гладни, а детето болно. С целия си акъл писах в споделито и отговора беше назидание, че съм мързелив, че не бачкам на две работи. Да, сигурно са били прави, но това не решаваше проблема, че в момента нямам пари за лекарства. И аз не знам какво съм очаквал да чуя. На другия ден отчаян, отивам да питам ще има ли заплата, но такава не се очакваше скоро. В този момент рухнах и избухвах в плач. За да се прикрия, излязох от стаята. След малко дойде колежката и ми тика в ръцете 50 лв. Викам, не знам кога ще мога да ти върна. Тя каза, не ми ги връщай. Някой ден като имаш възможност, го дай на някой друг, все едно си ми ги върнал. За мен беше унижение да ги взема, но в този момент се сетих за ревящото си и горящо бебе вкъщи. Пречупих себе си и ги взех. Прибрах се доволен, че макар да си лягаме втора вечер гладни, поне детето ми има лекарства. Благодарение на тази жена детето ми се оправи. Днес давам по 50 евро всеки месец, защото се чувствам длъжен да го направя в името на тази жена. Не знам къде е тя днес, пенсионира се скоро след това и изгубихме връзка. Но аз знам, че ако за мен днес 50 евро са нищо, за някого в моето положение едно време те може да са границата между отчаянието и радостта на един баща.

Но и това беше преломен момент в живота ми. Реших, че така няма да стане повече. Жена ми започна да учи за сестра и положението ни се влоши още повече, но знаехме, че инвестираме в бъдещето си. С трудности успяхме хем да изглеждаме детето, хем тя да се изучи, а мен ме повишиха през това време. После дойде ковида и започна да взима 1000 лв бонус всеки месец и изведнъж доходите ни и моите, и нейните скочиха. Тогава имахме вече спестени пари доста и започнах да се оглеждам къде да инвестирам. Реших да се образовам за биткойн. Изчаках цикъла и 2022 вкарах всичко на дъното. 3 г. по-късно вече има капитал за няколко чисто нови коли и да си изплатя апартамента изцяло. Излязох на върха на цикъла, изплатих си апартамента, купих си скромна нова кола, за да ми остане капитал за развитие. Ако някой ми беше казал, докато рева от безпомощност, че само след няколко години ще имам чисто нова кола кеш, щях да кажа, ти си луд. Сега си гледам скромния Ярис Крос пред блока и си викам, леле колко е красив. Не защото е красив, а защото е символ на преживяното ми. Защото съм разбрал, че в каквото и положение да се намирам, изход има.

Не пиша историята, за да се хваля. Пиша я с надеждата хората да осъзнаят понякога колко жесток може да е коментара им в споделито. Пиша я, за да осъзнаят хората колко ценна е благотворителността. Пиша я, за да знаят колко ценна може да е една добра дума. И я пиша, за да знаете, че дори когато ситуацията е безнадеждна и дори нямате представа как ще се оправи, тв ще се оправи. Но бъдете търпеливи и приемете трудността като урок, а не като повод за недоволство.

А да, и друго да кажа. Едно време се чувствах несправедливо ощетен, че мои познати от 18-годишни имат живот на тепсия от родителите си, а аз трябва да се мъча 100 пъти повече от тях за 100 пъти по-малък резултат. Тогава едни удари старци ми го обясняваха, но аз не го осъзнавах. Сега разбрах, че моя Ярис Крос е много по-ценен от s класата на други, защото тя за мен е символ на нещо много повече от ламарина.

Аз не че понякога не съм нещастен. Нещастен съм, но дори моментното ми нещастие не е празно. Аз знам, че то има смисъл.

Запомнете - трудностите ви не са враг, те са най-големия ви учител, стига да можете да борави с тях правилно.

Бъдете здрави, мили към другите и щедри. Повярвайте ми, връща се.