Защо не ми върви с приятелствата
преди: 20 часа, 6 мин., прочетена 35 пъти
Здравейте!
Започнах да се отчайвам... С времето осъзнах, че не ми върви в социален аспект и постоянно се натъквам на разочарования, от страна на приятелите си. Не знам какво правя и с какво ги отблъсквам. Всячески се стремя да се нагаждам и променям, но каквото и да направя, резултатът е същият. Разбирам, че имам негативни страни, но то кой ги няма!? И въпреки всичко, независимо дали съм изцяло себе си, или спестявам и крия някои неща от характера си, пак е същото и все не мога да получа това, което очаквам. Не се самоопределям като енергиен вампир, който цели да се нахрани с чуждата енергия, защото нещата които искам, смятам, че са ползотворни не само за мен, но и за останалите и като цяло се стремя към взаимно обменяне на енергия, преживявания и емоции. Признавам, че с времето ми омръзна да съм предимно сам и ми е самотно и празно без компания, но в крайна сметка хората сме социални същества и до известна степен всички имаме нужда от приятели. Не целя някакъв огромен кръг от хиляди, а един-двама човека, с които да сме си близки и да имаме споделени мигове.
Като цяло, оказва се, че самото запознаване не ми е най-трудната част, особено предвид факта, че често хората сами идват при мен и не ме изолират напълно. Обаче... Не ме и допускат напълно до себе си и като цяло във вече сформираната група. Винаги има нещо като невидима преграда и смесени сигнали. Сякаш ми казват: "Обичаме те и те уважаваме, но от разстояние". Срещите по на кафе и виртуалните разговори и чатове вървят нормално между нас, обаче никога не може да се осъществи нещо по-дълбоко, като по-чести излизания заедно или съвместно пътуване. Все са заети, обаче с времето започна да се оказва, че нямат време само за мен. И те обичат да пътуват, но го правят само с гаджетата си. Необвързаните ми приятели пък пътуват или сами или с други хора, но мен никога не ме канят. Аз и не чакам покана, а сам поемам инициативата и каня, обаче отсреща или чувам колко супер е и как скоро ще го направим.... И до там... , или изобщо няма отговор. Не мога да разбера какво нередно правя. В мен ли е проблемът или просто все попадам на неправилните хора. Омръзна ми вечно всичко сам да правя. Искам повече емоция и споделеност! Защо тези хора никога не ме допускат толкова близо, а все ме държат сякаш като резерва и за запълване на времето? Какво ми има? Държа се нормално, не си показвам негативните страни и недостатъците си, за да не ги отблъсквам, красив съм. Тогава с какво ги плаша? Нещо в аурата ми ли има, което да усещат и да странят от мен така? Наистина, нищо не разбирам! Още повече, че с някои от тези приятели се имаме виртуално само в WhatsApp, а ме намират и в други социални мрежи и ми пращат покани за приятелство и като цяло се вижда, че има някакво желание и инициатива. И всичко е много странно. Може би сякаш за тях това е нормалната близост, макар че с други хора правят общи планове, в каквито винаги ми се е искало и аз да участвам и организирам. И те знаят, че и аз съм на тази вълна, и въпреки това не ме включват в такива събития и не откликват, когато аз ги поканя. Това силно започна да ме тревожи последно време и да ми тежи, защото винаги съм вярвал и съм се успокоявал, че скоро ще направим нещо такова с когото и да е от тях, обаче все повече започнах да се съмнявам дали това "скоро" няма да се превърне в "никога". Изобщо не съм осъзнавал досега, че социалният живот ми куца. Мислех, че всичко е наред. Омръзна ми от разочарования и разбити надежди! Искам най-после да има реализация на очакванията ми и по-адекватни приятели. Дори и да се страхуват от такава дълбочина в отношенията и отговорност- ок- няма да говорим за сериозни теми и няма да ги ангажирам с проблемите си, а само ще се забавляваме предимно и ще сме си повече като познати, но дори и само за едната забава пак са дистанцирани. Имам чувството, че и с подкуп, пак няма да се навият да прекараме повече време заедно и да пътуваме на някъде. Сякаш това, което е нещо обичайно за останалите хора по света, за мен е като забранено, недостъпно, невъзможно; до крайност възпрепятствано. Сякаш съм като прокълнат в това отношение... Каквото и да направя, както и да се държа и променям- няма, братче! Все същото си е и това е! Сякаш ми е писано да съм предимно сам, изолиран и отлъчен.