Защо някои хора се месят в чуждите дела
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 269 пъти
Онзи ден реших да си купя матрак. Нарочно избрах малко по-скъп, понеже имам проблеми с гърба, а и този се води много по-издържлив във времето и ще ме изкара повече време и реално си избива парите. Всичко съм го проучвал с месеци кой ще е най-подходящ за мен, какъв материал, каква твърдост, всичко. Не исках да е някой евтин, на който ще му изскочат пружините или ще ме боли гърба. Защото последния ми е такъв и от опит знам, че не е ок за мен. Както и да е.

Обаче трябва да се монтира един механизъм, за да се вдига нагоре леглото (матрака) по-лесно и отдолу да се ползва пространството за дрехи или нещо. За целта се обаждам на един възрастен комшия, който му разбира, да дойде да монтира срещу заплащане. Докато се уговаряхме, ме пита колко струвал матрака. По принцип мразя да ме питат подобни въпроси и не бих отговорил, но с него сме близки приятели и реших да му отговоря, защото предположих, че пита от добронамереност или ей така за приказката. И като му казах цената, леле-мале. Реакцията му беше адски агресивна и унизителна. Аз не очаквах от уж приятел подобна реакция. Просто не знам какво му стана.

Ама като се почна - ти прост ли си, аз щях да те уредя за матрак за по-малко пари, не знам си кой правел. Викам, знам го този, не ми трябва да ме уреждаш, ама аз не искам такъв. Ама не просто ми обяснява, а крещи, агресира, още малко ще ми скочи на бой. И колкото и да му обяснявам, че не е просто прищявка, че си има причини, че съм проучил - още повече агресираше. Ама един натиск вече - да съм го върнел, бил съм малоумен да го взема, той не вършел работа (а дори не чу от какъв материал е, че да твърди такова нещо), ама направо ме навря в кучи гъз. Не просто да обяснява, да се аргументира, не - направо агресивно, крещи, вика, обижда, та чак се пени.

Търпях, търпях, обяснявах му, а той почна вече с някаква ирония и сарказъм да казва "оле, мале" (демек колко съм прост) и на края вече и на мен ми кипна келя, че аз едва ли не съм длъжен да му се обяснявам за кое колко ще харча. Викам, ела, мама ти долна. И като го подкарах и аз, ама поне не съм го обиждал и унижавал - казах му, ти какъв си, че ще ти се обяснявам на тебе за какво да си харча парите - жена ми ли, дъщеря ми ли, баща ми ли, кой си ти, че да ти давам отчет аз на тебе. Ама защо не съм го питал, той знаел. Ама какво знаеш, викам, ти знаеш само евтино и това е, ама аз не искам евтин, как да ти го обясня и защо въобще трябва да ти се обяснявам. Ти ли ме издържаш, че ще ми даваш наклон колко да харча.

И така - направо побеснях. Не разбирам такива хора какво ги вълнува колко ми струва матрака. Аз разбирам да пита добронамерено или дори да си каже мнението, ама чак да ми крещи като на малко дете и да ми държи тон за какво да харча, айде у лево. Аз питам ли го колко му струват вещите?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 16 дни hash: 788df317d0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Имам чувството, че последните 5-6 г нещо се блокира в хората, нещо друго, примитивно се активира... Подобен случай с една комшийка (а и много други наблюдения на подобни случаи) имам. Живеем в чужбина, тя е единствената българка наоколо. Рядко сме говорили, само ако случайно се засечем, дори не сме близки. В такава случайна среща пред входа ме пита най общо дали ще идва сина ми за ваканцията. Ние сме в Испания, синът ми в Германия, идва тук лятото. Отговорих и, че може би за няколко дни само защото иска да изкара лятото по океана, а ние сме на морски остров. Не знам какво и стана на тази жена, като започна с някакви почти истерични атаки "как не се научихте да си възпитавате и контролирате децата, как така щял той да ходи по океани вместо да изкара лятото с майка си и с нещо да помогне. Какви са тия льольовци в днешно време" и подобни. Смразих се! Може би 2-3 мин. и слушах атаки и обиди, за нещо, което нито и влиза, нито излиза, ни в клин, ни ръкав... Помислих си, че може да е с някакво психично заболяване и да не съм си дала сметка. Но това нещо продължи да обижда, мен, синът ми, и мъжът ми, че не вземал мерки да стегне синът ми (дори не го познава). И "ама то и вие сте такива, гъз път да види, така учите и децата си, затова (забележи) никога няма да прокопсаме. Кои няма да прокопсат, за чий живот сме виновни ние, че си гледаме нашия си? ! Ей толкова откачени... И превъртях накрая, та я направих на "салата" там. Хайде обясни ми ти ако можеш, какво ще интересува някого, какво прави моят син в отпуската/ваканцията си или ние с мъжът ми? После засякла мъжът ми в коридора и пробвала и с него, но с "да стегнеш малко жена си, че аз и казвам като по-голяма и патила, тя като луда ми се развика". Той пък директно и казал "пътувай нататък" и сега тръгнала на комшии да обяснява колко сме зли. Та, да, нещо наистина чудовищно се случва с някои хора, огромна маса от хора. Бий игнор наред!

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: 9f52b2cd56

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   А, хубава история, дано е вярна! Тамън и аз да ти се скарам че не си му отвърнал, а то... :)))

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: 045f752eb1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Простотия, невъзпитание твърдото убеждение на някои хора, че те винаги знаят най-добре.

 

...

горе^