Защо някои хора се месят в чуждите дела
преди: 10 часа, 50 мин., прочетена 16 пъти
Онзи ден реших да си купя матрак. Нарочно избрах малко по-скъп, понеже имам проблеми с гърба, а и този се води много по-издържлив във времето и ще ме изкара повече време и реално си избива парите. Всичко съм го проучвал с месеци кой ще е най-подходящ за мен, какъв материал, каква твърдост, всичко. Не исках да е някой евтин, на който ще му изскочат пружините или ще ме боли гърба. Защото последния ми е такъв и от опит знам, че не е ок за мен. Както и да е.

Обаче трябва да се монтира един механизъм, за да се вдига нагоре леглото (матрака) по-лесно и отдолу да се ползва пространството за дрехи или нещо. За целта се обаждам на един възрастен комшия, който му разбира, да дойде да монтира срещу заплащане. Докато се уговаряхме, ме пита колко струвал матрака. По принцип мразя да ме питат подобни въпроси и не бих отговорил, но с него сме близки приятели и реших да му отговоря, защото предположих, че пита от добронамереност или ей така за приказката. И като му казах цената, леле-мале. Реакцията му беше адски агресивна и унизителна. Аз не очаквах от уж приятел подобна реакция. Просто не знам какво му стана.

Ама като се почна - ти прост ли си, аз щях да те уредя за матрак за по-малко пари, не знам си кой правел. Викам, знам го този, не ми трябва да ме уреждаш, ама аз не искам такъв. Ама не просто ми обяснява, а крещи, агресира, още малко ще ми скочи на бой. И колкото и да му обяснявам, че не е просто прищявка, че си има причини, че съм проучил - още повече агресираше. Ама един натиск вече - да съм го върнел, бил съм малоумен да го взема, той не вършел работа (а дори не чу от какъв материал е, че да твърди такова нещо), ама направо ме навря в кучи гъз. Не просто да обяснява, да се аргументира, не - направо агресивно, крещи, вика, обижда, та чак се пени.

Търпях, търпях, обяснявах му, а той почна вече с някаква ирония и сарказъм да казва "оле, мале" (демек колко съм прост) и на края вече и на мен ми кипна келя, че аз едва ли не съм длъжен да му се обяснявам за кое колко ще харча. Викам, ела, мама ти долна. И като го подкарах и аз, ама поне не съм го обиждал и унижавал - казах му, ти какъв си, че ще ти се обяснявам на тебе за какво да си харча парите - жена ми ли, дъщеря ми ли, баща ми ли, кой си ти, че да ти давам отчет аз на тебе. Ама защо не съм го питал, той знаел. Ама какво знаеш, викам, ти знаеш само евтино и това е, ама аз не искам евтин, как да ти го обясня и защо въобще трябва да ти се обяснявам. Ти ли ме издържаш, че ще ми даваш наклон колко да харча.

И така - направо побеснях. Не разбирам такива хора какво ги вълнува колко ми струва матрака. Аз разбирам да пита добронамерено или дори да си каже мнението, ама чак да ми крещи като на малко дете и да ми държи тон за какво да харча, айде у лево. Аз питам ли го колко му струват вещите?