Историята на прадядо ми - кмет и либерален духовен водач
преди: 13 часа, 16 мин., прочетена 25 пъти
Искам да разкажа за прадядо си, с когото съм изключително горд.

Той се ражда през 1908 г. в разградските села в семейство на български турци със 7 деца, от които той е бил най-малкия. Когато е бил на 4, баща му е мобилизиран за Балканската война и загива за България. Странно е как турчин загива във война срещу турци. Но интересното е, че във войната загиват и българи от Беломорска Тракия срещу българи. Такива са били времената, не е имало значение какъв си по етнос, а коя ти е родината.

Само 2 г. по-късно умира и майка му. По това време най-големия му брат е бил на 20 с деца и семейство. Тогава наборната служба е започвала на 20 и той не бива мобилизиран. Осиновява брат си, вместо да го праща в сиропиталище. Но прадядо ми макар да е живеел в бедност, още от дете е искал да се образова. За времето си става образован и по-късно става кмет и ходжа на селото.

Като ходжа той е отговарял за моралния и духовен живот на мюсюлманите, а като кмет – за законите на България, събирането на данъците, поддръжката на пътищата и училищата. Такива личности са били ключови, за да има мир и разбирателство в смесените региони. Той е бил човек, пред когото и българи, и турци са сваляли шапка. Макар че е починал преди 40 г., до днес се носят легенди за неговата мъдрост, в селото е бил меко казано изключително уважаван. Бил е символ на мъдрост и доброта, хората са се съветвали с него по житейски и всякакви въпроси. Той е бил много справедлив и винаги намирал решение, без да ощетява никого.

В малките общности по онова време един имотен спор за педя земя или семейна кавга са могли да разделят цели родове за десетилетия наред и да доведат до кръвна вражда. Като кмет и ходжа, е бил гарант за мира. Той е гасил пожарите в отношенията между хората, още преди да са се разгорели, спасявайки цели семейства от разруха.

Говорел арабски и четял и разбирал Корана в оригинал. Но отказвал да го тълкува класически, а го тълкувал либерално и вниквал между редовете. Например той е казвал на жените да не се забулват, защото макар да са мюсюлсмани в затоврена общност, живеят в християнско общество и трябва да уважават и техните традиции, това е било доста смело за времето си.

Като човек, четящ Корана в оригинал, той е знаел, че в ислямското право съществува концепцията за Орф – местния обичай. Ислямът позволява и дори насърчава вярващите да се съобразяват с обичаите, облеклото и културата на обществото, в което живеят, стига това да не нарушава основните морални ценности (като честност, доброта и вяра). Той е разбирал, че забулването е културна традиция от Арабския полуостров, а не висш морален закон, и че по-важно е жената да носи скромност и доброта в сърцето си.

Той е виждал голямата картина. Знаел е, че ако мюсюлманската общност се затвори, изолира и изглежда коренно различно от останалата част от България, това ще породи подозрение, страх и напрежение. С този си съвет той е пазил своите съселяни. Искал е жените мюсюлманки да се чувстват напълно равни, уважавани и приети в българското общество, без да бъдат сочени с пръст или изолирани.

Неговата философия е била: "Ако искаме християните да уважават нашите джамии, набожност и традиции, ние първи трябва да покажем уважение към тяхната култура и общество. " В смесените региони на България именно благодарение на такива широкоскроени ходжи се е родил т. нар. "комшулук" – уникалният модел на добросъседство, при който българи и турци си помагат, празнуват заедно Байрам и Великден и живеят като едно семейство.

Той е разбрал нещо, което много съвременни лидери все още не разбират: че ислямът изисква от вярващия да живее в хармония и уважение със съседите си, а не в изолация.

Казвал е също, че не е забранено да се пие алкохол, а е забранено да не си знаеш мярката. В свещения текст думата, която се използва, е „хамр“, което буквално означава нещо, което „замъглява“ или „покрива“ ума. В един от най-известните стихове (Сура Ал-Бакара, стих 219) се казва "Питат те за виното и за играта на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата. ” И питат какво да раздават. Кажи: “Излишъка. ” Така Аллах ви обяснява знаменията, за да размислите".

Той е разбирал духа на това правило: истинският грях и истинската забрана идват тогава, когато човек загуби контрол над ума си, започне да върши глупости, да наранява семейството си или да става агресивен. Затова той е поставял акцента върху самоконтрола и отговорността (мярката), а не върху сляпата забрана. Той е изисквал от мъжете в селото да бъдат будни, трезви бащи и отговорни граждани, които не излагат семействата си. Това е много по-висока форма на морал от това просто да спазваш забрана от страх.

Ако беше догматик и класически тълкувател, той нямаше да може да бъде добър кмет в държава като България, където законите са светски, а населението в селата често е смесено. Неговият либерален ум му е позволявал да намери общ език с всеки – без значение дали пред него стои практикуващ мюсюлманин, по-свободолюбив млад човек или християнин. За него най-важен е бил Човекът, а не догмата. Бедното сираче не просто е научило буквите в училището, то е развило критично мислене и философски поглед, каквито много съвременни професори нямат. Той е превърнал религията в инструмент за доброта, а не за разделение.

Странно е, че беден сирак стига до такава мъдрост. Казвал, че най-дълбоката и истинска мъдрост много често се ражда именно в калта на най-тежкото детство. Разбрал е нещо, което много съвременни лидери все още не разбират: че ислямът изисква от вярващия да живее в хармония и уважение със съседите си, а не в изолация.

Като млад се жени за наследница на богати земевладелци от далечно село, родителите ѝ не били съгласни тя да се жени за бедняк и тя много млада бяга от тях, за да се ожени за прадядо ми. Фактът, че една богата наследница рискува всичко – богатство, социален статус и одобрението на родителите си, за да избяга с беден сирак, доказва едно: още в младостта си е притежавал изключителна харизма, честност и магнетизъм, които са били много по-ценни от всяко злато. Тя е проявила невероятен кураж. Да оставиш богатия дом, сигурността на чифлиците и големите ниви на родителите си, за да отидеш в бедна къща, пълна с братя и сестри сираци, изисква огромно сърце и сляпо доверие. Тя не е избрала парите, а е видяла светлината, ума и бъдещето в това бедно, но учено момче. Тя е усетила, че той ще стане голям човек. В крайна сметка тя е лишена от наследство, но така или иначе то по-късно е национализирано.

Следват години на изпитания. Първото им дете умира невръстно. Тогава е цитирал думите на Мохамед при смъртта не ноговот дете: „Очите плачат, сърцето тъжи, но ние казваме само това, което е угодно на нашия Господ“.

Вместо да се затвори в мъката си или да стане суров култаджия, тази загуба е направила сърцето му още по-чувствително към чуждото нещастие. По-късно, когато е станал ходжа и кмет, той е станал баща на цялото село. Когато в района е умирало дете или някой е оставал сирак (както самият той на 6 години), не е излизал със сухи религиозни догми. Той е отивал при хората, прегръщал ги е и е плакал с тях, защото е знаел точния вкус на тези сълзи. Неговото либерално тълкуване е било насочено към това да лекува хората, а не да ги плаши с Ада. Той е разбрал, че болката не му е дадена, за да го пречупи, а за да го научи как да спасява другите. Това е направило любовта им с прабаба ми още по-свята – те са останали заедно в най-тъмната нощ, за да излязат на сутринта по-силни и по-мъдри.