Попаднах на тази история
преди: 13 часа, 27 мин., прочетена 46 пъти
и исках да я споделя с вас, защото ми помогна да разбера какъв ми е проблема.

Един майстор обущар цял живот правел най-удобните обувки в града. Хората идвали, той ги изслушвал, угаждал на всеки каприз, работел до късно и никога не казвал „не“, дори когато клиентите закъснявали с плащането или носели кални обувки за поправка. Той вярвал, че така пази мира и доброто си име. С годините обаче гърбът на обущаря започнал да се схваща. Накрая се превил толкова силно, че едва ходел. Отишъл при стария лечител в планината и попитал:
— Учителю, защо гърбът ми се пречупи? На никого лошо не съм направил, на всеки помагах, нито един скандал не съм допуснал в работилницата си.

Лечителят го погледнал, докоснал превития му гръб и казал:
— Твоят гръб не е пречупен от работа, обущарю. Той просто е уморен да носи тежестта на всички думи „НЕ“, които е трябвало да излязат от устата ти, но ти си ги преглътнал. Всяко твое фалшиво „да“ към другите е било едно истинско „не“ към самия теб. Изправи се и върни товара на тези, на които принадлежи.