Финансови продукти за емоционално нестабилни
преди: 8 часа, 45 мин., прочетена 36 пъти
Социален лизинг

Абониран съм за чуждите нужди. Скролвам из изискванията на хората около мен като в онлайн магазин и бързам да ги задоволя, преди някой да ме е попитал. Чистя чужди бъркотии, изслушвам чужди драми, спасявам чужди уикенди. Всичко това – от панически страх от две букви. Страх, че ако кажа „НЕ“, магията ще изчезне и те ще разберат, че без безплатните ми услуги всъщност изобщо не ме харесват.

Плащам вноски за чуждо одобрение с най-скъпата валута – собствения си комфорт. И най-гадното е, че докато го правя, всъщност ги мразя. Мразя ги, че ми звънят, мразя ги, че дишат, мразя себе си, че им позволявам.

Иронията е, че когато умра, те единствените хора, които ще плачат искрено... защото вече няма да има кой да им премества диваните безплатно или да им гледа котките през август.

Кучето ми ме гледа и чака да го изведа от три часа.



Кеш бек

Животът ми се измерва в милиметрите на една пачка. Ветрило от петдесетоевровки, небрежно разперено върху волана на кола, която харчи повече масло, нафта и нерви, отколкото струва. Снимам парите от три ъгъла, за да се виждат водните знаци. Да не си помисли някой, че са от монополи.

Качвам снимката с надпис „дойчланд мойчланд“ и чакам одобрението на кварталните чистачки и на децата от прогимназията. Всичко това от панически страх някой да не разбере, че дължа три наема на хазяина.

Мразя достойнството. Не защото е надценено, а защото веднага щом натисна „публикувай“, разбирам, че го нямам.

Иронията е, че ако утре ме причакат в тъмното и ме пребият заради тези пари, ще намерят само комплекс за малоценност и пет евро на монети. Пачката на заем ще е отдавна върната.

Някога исках да съм бек. После започнах да се преструвам на такъв. Сега вече съм нещо друго.

Кеш бек.