 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
До по - зрелите читатели на сподели
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2385 пъти
Здравейте, нямам нищо за разказване, по - скоро искам да създам едни приятни условия за дискусия между по - зрелите читатели на този прекрасен сайт. Говоря за хора, които са си поели хляба в ръцете и създават семейства.
Въпроса ми е, как живеят младите семейства, имат ли собствени апартаменти, как се справят, или са на квартири цял живот?
Загледах се в обявите за жилища в един сайт, адски скъпи са, кой нормален човек може да си позволи нещо дори едностайно...?
Защо в България е толкова трудно? Защо вече дори един диван не можем да си позволим?
Защо все гледаме най - ниските цени дори на солта?
Какво става с живота?
Защо хората не правят сватби, не раждат деца? Няма пари? Няма условия, имат едностайни или двустайни жилища и няма място за детска стая дори?
Как се справят младите?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 2a6e748064 |
|
1. Аз още не мога да си намеря работа, а колко съм куц в разговорите с момичета... надали ше се обвържа скоро
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 4e3ad6a7f1 |
|
2. Аз и съпруга ми сме женени от 4 години, имаме дете на приблизително толкова, живеем в жилище купено и обзаведено от родителите на мъжа ми, като ние в оследствие сменихме част от обзавеждането по наш вкус.
И двамата сме вишисти, работиме по специалностите си, аз съм икономист, той инженер. С парите, които изкраваме покриваме сметките си, всекидневните си нужди, и разбира се се и обличаме...и това е то, нищо повече!
От ден на ден гледам как мечтите ми се стопяват и изчезват, времето минава и аз съм настроена все по- песимистично. Винаги съм мечтала да обиколя света, а до сега не съм излизала извън пределите на страната. Може би проблема е в мен, винаги намирам по- практично приложение на парите (напр.13-те заплати) отколкотро да ги давам за почивка или екскурзия, във всеки случай явно докато живея в БГ, мечтата ми няма да се сбъдне! И ще трябва да взема мерки по този въпрос :), най- големият ми проблем е, че мъжа ми е доволен от живота си ..."тук имал всичко"... и се чувствам сама..все едно се блъскам в стена.
Аз ли искам твърде много или той е, човек колко се задоволява с това, което има.. какъвто е проблема на повечето българи... Да не забравяме, че желанието да имаме повче е именно това, което ни кара да се развиваме и да вървим напред! "Човек е човек когато е на път!" Въпреки, че тук се има в предвид преносния смисъл! Нали тове е целта на човешкия живот... да разширяваме мирогледа си и да търсим познание...
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 28a5d60c69 |
|
3. Много хубава тема! Младо семейство сме с едно детенце и ни е много трудно, едва свързваме двата края понякога. Искаме да си имаме второ дете но на този етап неможем да си позволим. Дано се пооправят нещата и дано сме живи и здрави само!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: dd658185b5 |
|
4. Аз не съм женен и не работя, но съм зрял и живея при мама и какво да не пиша ли?
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 926a53f2d8 |
|
5. момиче на 28 години съм.. от 10 години живея на квартира.. работя за 400 лева, квартирата ми е 200.. не виждам скоро да имам условия да създам семейство и дете..
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 7227fb9cfb |
|
6. С мъжа ми се оженихме веднага щом завършихме университет и едно след друго ни се родиха две деца.
Сега сме на 38, децата на 12 и 14 г.
Нямам думи да опиша колко бедно живеехме първите години, но с доста труд /включително и нощем! / и постепено придобити умения в нашата професия съумяхме да докараме прилични доходи - в смисъл стигат за два наема /малък офис и голямо жилище/, фирмени разходи, осигуровки и остават достатъчно, за да преживяваме без особени ограничения, поне що се отнася до храна и дребни радости.
В цифри измерено това е сума, от която като извадим наем 800 лв, сметки /телефони, интернет, ток, вода/ 400 лв, осигуровки и счетоводител 300 лв. - и ни остават 1500 до 2000 лв.
Нямаме кола, имаме 2 котки :) Като се замисля всъщност - предимно за храна отиват парите, малко помощ за близки от време на време - и лятото за едно море остава.
Сигурна съм обаче, че ако родителите ни помагаха поне малко - нямаше да се скапваме от работа така, както сега. Нямаше да имаме този "спасителен" бизнес и щяхме да се задоволяваме с двойно по-малко.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 463e2adecc |
|
7. АВТОР:
Номер 4, не иронизирай, пише, че темата е за по - зрелите хора, щом си зрял значи можеш да пишеш. Т.е. - всички могат, но предпочитам хора, които изживяват това и са над 20г., а не 13-годишните, които заляха форума с глупави коментари...
Номер 6, браво на вас, успяли сте сами, кофти е когато родителите не помагат, но те не винаги могат. Да са ви живи и здрави децата!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 25c6f7b50d |
|
8. На 43 години съм, с висше образование, работя в областта на културата, заплатата ми е 400 лева. Отглеждам дъщеря си, която е на 12 години сама. Живея с майка ми и ако не е така не знам как бих изкарала целия месец.
Сега с парите, които вземам плюс издръжката на бащата, която възлиза на 60 лева месечно и детските, които са 35 лева изкарвам половината месец и започвам да вземам на заем и така до края на месеца. Абсурд е да работиш и да не можеш да си покриеш сметките и храната за месеца, ноо в нашата държава е така...
Положението е повече от отчайващо! Без помощта на родителите ми е невъзможно да отгледам детето си, неприятно, но факт!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 5c58fcf6f5 |
|
9. Здравейте,
ние сме от малък град, заедно сме от 10 години, като още втората година си купихме апартамента за 6000 лв, а сега вече са по 30 000 и нагоре. Тогава бях ученичка още, но мъжа ми (тогава приятел разбира се) изтегли кредит и така-вече си го изплатихме.
Имам син на почти 5 годинки, а сега и дъщеричка на 10 месеца. И двамата работим много, но бих казала с ръка на сърцета че не са ни лишени децата. Много отдавна съм се лишила от цигари и алкохол в името на семейния бюджет, но това е в реда на нещата. Със сигурност заявявам, че ако нямах възможност, не бих родила второ дете.
.
Родителите ми също помагат доста, но не рачзитам на това а си правим сметката че и сами можем да се справим. Просто трябва да се работи много и двамата да се припокриваме. Така си правим смените, така си правим живота изобщо че да не лишаваме децата си нито от любов нито от средства. Бих искала да работя за себе си някой ден, но надали ще рискувам. Не искам да ходя в чужбина, да слугувам на хората.
Е в днешно време става и със средно, стига да имаш връзки. Ние си се справяме добре, имаме си и малко парички в банката, в случай че някой от нас остане без работа, не се оплаквам.
~Рамона~
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
