Сериозно ли трябва да чакам толкова години, за да съм добре
преди: 12 часа, 20 мин., прочетена 24 пъти
На 25 години съм и все по-често се замислям за едно нещо. Омръзна ми постоянно да слушам как "още съм млад", "още нищо не съм видял от живота" и че трябвало да стана поне на 40–50 години, за да бъда уважаван, да ме приемат насериозно и мнението ми да има някаква тежест.

Честно казано, това започва да ме дразни. Излиза, че каквото и да направя сега, колкото и да се старая, винаги ще се намери някой да каже: "Като станеш на нашите години, тогава ще разбереш." Все едно до 40 човек няма право да има собствено мнение, житейски опит или да бъде ценен.

Разбирам, че възрастта носи повече преживявания и опит. Нямам нищо против това и уважавам хората, които са минали през много неща. Но не мисля, че уважението трябва да зависи само от годините. Познавам млади хора, които са разумни, работливи и отговорни, както и по-възрастни, които не се държат по никакъв уважителен начин. Същото важи и в обратната посока.

Понякога имам чувството, че обществото поставя младите в позицията просто да чакат. Да чакат да станат на определена възраст, за да ги чуят. Да чакат, за да ги уважават. Да чакат, за да ги приемат като равни. Но защо трябва да е така? Не би ли трябвало човек да бъде оценяван според характера си, знанията си, постъпките си и отношението си към другите, а не само според датата на раждане?

Само аз ли имам чувството, че младите хора често биват подценявани, или и на вас ви се е случвало постоянно да чувате, че "още ви е рано" и че трябва да минат още 20–30 години, за да бъдете възприемани сериозно?