Липса на социален живот
преди: 1 ден, 1 час, прочетена 31 пъти
Живеем в чужбина с жена ми и детето ми. Нямаме никакви приятели тук и апсолютно никакъв социален живот. Компенсираме липсата на социален живот, с кратки пътувания в страната и извън. Обаче тези кратки пътувания ни топят всички спестявания. Не можем да задържим никакви пари на страни. Просто живота стана изключително скъп. Един човек средна класа да пътува някъде всяка събота си е много сериозен разход всеки месец. Последно бяхме на зоологическа градина и едни 150 евро заминаха без дори да сме сядали да ядем някъде. Има сега в топлите дни едно доста добро място за плаж, а ми в последните години там се напълни с отрепки и наркомани и е голяма навалица там. Например опънали сме се на някакво място някакви на един метър от теб и те са се опънали пушат цигари и ние сме длъжни да им дишаме димът. Българи няма никакви тука. Освен инстанции и сестра ми, която също е тук, никой не ми звъни по телефона. Живеем в северна страна, където хората са по-затворени. Всеки гледа себе си и не го интересува другия. Наскоро комшията, който е местен, ме покани на рождения си ден, уж да изпия едно кафе за него здраве, отивам, човека ме държа на врата няколко минути, разбрах, че няма да ме покани и се качих в нас. Ей такива чешити са местните. Мислим с жена ми да съберем някакви пари и да си купим къща на село в България и все по-често да си ходим там. Обаче за да ги съберем тия пари в близките няколко години, трябва да се лишим от всякакви пътувания и почивки. Може би, ако имахме някакъв социален кръг щеше да ни е по-лесно. С тоя се чуеш, с ония се чуеш, някой мине да изпие едно кафе у вас, ти минеш през някой. Нали човек малко да се абстрахира от ежедневните проблеми и мисли за работа и прочие. Имам чувството, че хората масово оскотяват. Често като се разхождаме някъде с жената и детето виждам сами хора седнали на пейка или в заведение. Израстнал съм по времето на соца, нямам спомени да съм виждал тогава сами хора на пейка или в заведение. Ей това направи демокрацията и капитализма. То е ясно с каква цел. Сам човек е слаб. Той няма сили да се бунтува срещу системата. Нямам спомени и от тогава хора на средна възраст да нямат семейство и деца. А да си разведен по онова време, означаваше да бъдеш заклеймен. И хората стискаха със зъби и се държаха. Това е.