Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   А защо не разгледаш тази версия:
да си осиновена действително, както ти казват вашите.
Понякога истината е проста.

7.   Здр. не разбрах какво точно искаш да разбереш-че си тяхно дете ли? Това лесно може да се провери чрез днк тест. Можеш да го направиш и без тяхно знание ако не са съгласни да се подложат/ с косъм или слюнка/, но не те съветвам да го правиш. Има и друг вариант-можеш да разбереш по датата ти на раждане и болницата в която си родена дали си била дадена за осиновяване. Но според мен остави нещата както са защото вола като рови пръстта на гърба си я хвърля.

8.   Мило дете, мисля, че си на възраст когато спокойно можеш да попиташ вашите дали са съгласни да потърсите истинските ти родители.
Обясни им че искаш да знаеш произхода си и след като разбереш всичко ще се чувстваш по-спокойна и щастлива. Те са те отгледали, твои родители са истински или не, така че са искали и искат да те направят щастлива. Обясни им нещата така. Кажи им, че вече си голяма, че ги обичаш, но искаш да разбереш коя си, защото това е важно парче от собственият ти пъзел-живот.
Успех!

9.   Впрочем не знам дали си даваш сметка, че стерилитет по наследство НЕ може да се предаде. Това противоречи на всякаква логика. Нали, ако има стерилитет, няма да има предаване на гени, за какво изобщо говориш и чуваш ли се какво говориш?
Впрочем защо директно не попиташ майка си и баща си каква е истината около твоята поява?

10.   О, да... Вие като коментирате мислите ли изобщо? Да оставила миналото, да не й било пукало... Кой е този нормален човек, който не иска да знае откъде произлиза? Аз те разбирам, още по-объркващото е, че съвсем ненормално е да имаш истинско дете, а да го лъжеш, че е осиновено. Ако действително има някаква мистерия от миналото, то явно е доста голяма и е съвсем нормално авторката да се измъчва с подобни въпроси. Лошото е, че единственото, което ми хрумва, е да говориш с някого, който е бил около вашите по времето на предполагаемото ти осиновяване... приятел, роднина... някой, който мислиш, че знае нещо. Явно те самите няма да ти кажат, така че търси други варианти. Подкрепям те!

Д.

11.   Защо не питаш баба ти или познати на родителите ти, които се познават от много години - братовчеди, лели, чичовци - хора, от които те не биха могли да скрият истината. Иначе щом са те отгледали с любов и внимание, значи държат на теб и лично аз смятам, че може наистина да са те осиновили. Ако се държаха зле, по ми пасва да ти казват ти си осиновени и т. н. Но в твоя случай явно са любящи родители и просто ми е странно да лъжат за такова нещо. А за физическите прилики има много вероятности - не винаги те са определящи за това кой ти е родител и кой не.
За мен просто потърси кои са ти биологичните родители :)
Ана

12.   Ами аз се сещам за два начина, опиращи се на медицината, по които можеш да сложиш край на съмнението и мистерията, която те е обзела!

1. Тест за бащинство ( ДНК тест ) - Скъп, но напълно сигурен начин! Поразрови се из гугъл за информация относно метода и процедурата!

2. По кръвна група - Ако знаеш твоята кръвна група, и тази на майка си и баща си, просто ги съпостави! Ако са коренно различни - няма съмнение, че си осиновена! Има ли прилика обаче, тоест носиш една от двете кръвни групи или смесица между тях, то имаш основание да се съмняваш, че те лъжат! Такива изследвания се изискват когато се сключва граждански брак, така че няма начин да не си знаят кръвните групи, просто ги попитай!
Разбира се по този начин можеш да се заблудиш, защото кръвните групи се повтарят много често!

Щом не искат да ти кажат

13.   ОТ АВТОРКАТА:
Първо благодаря на всички за отговорите.

Аз по ирония уча биология и съм добре запозната с тези въпроси. Знам точно какво представлява предаването на гени, и какво може и какво не може да се получи при детето и т. н. И това прави наблюденията и изводите ми най-обективни.
Знам кръвните групи и на трима ни (и то пак от документи). Знам точно при какви на родителите, какви кр. гр. могат да имат децата им - Възможно е с нашите.
ДНК-тест - и това ще стане, но засега чакам да науча истината първо от тях. Не искам да ги притискам така, или да изтръгвам тайно истината (засега! ). Този тест ще е просто 100%-ово доказателство (потвърждение по-точно). Защото кажете ми как да повярвам, че не съм тяхно (биологично) дете, като имам МНОГО от техните физически черти и белези. Дори за някои знам точно как се получават. Не е 1 нещо, не са 2, не е просто привидна и случайна прилика. Не мислите ли, че няма как да стане такова съвпадение? Това ми е основният въпрос!

14.   А дали съм говорила с тях за това - няколко пъти даже - В темата горе съм го казала, написала съм точно кой какво е казал (дори прекалено подробно, но е важно).

15.   А и още нещо!
"Може майка ти да е направила спонтанен аборт или да е родила и детето да е починало (щом пише в документите, че е раждала, а дете няма)-"
Ако беше така (да е родила и детето да е починало), нямаше да ми разказват небивалици, как не разбирали какво е станало, и че било съвсем в началото на бременноста - в такъв случай, нямаше да има "ВПО на раждала" (казах ви, че съм биоложка, затова така пиша за тези неща). Така че остава единствения вариант детето, което е родила, да съм АЗ!
И мисля, че историята ми не е чак толкова невероятна - ако някоя от версиите ми е истината, кое е толкова невъзможното - просто не са могли да се примирят с нея и затова са я заменили с по приемлива за тях. Това мисля аз.

Нели

16.   Хммм, другото, което се сещам е, да са твои родители, но да са те оставили едно време и след това да са те взели... Или само майка ти да е твоя биологична майка, а след като се е омъжила за баща ти, да те е прибрала... А за пред хората от срам да казват (а и то да е така реално), че си осиновена и нямаш нищо общо с тях. Има ли такава възможност според теб?

Д.

17.   Всичко е възможно, братовчедка ми наскоро осиновиха дете и бях поразена когато видях детето. То е точно нейно копие има същите очи и същите тръпчинки, дори имат бенка на едно и също място. Това с физическите белези съм го виждала почти при всички осиновени хора които познавам. Може би няма друга истина, може би са ти казали истината вече.

18.   ОТ АВТОРКАТА:

Д., няма такава възможност. 1. достатъчно добре ги познавам, определено не са такива хора. Точно пък около брака им и обичта им към детето, всичко е напълно нормално.
За сведение все пак - Със сигурност са се оженили на 22. Виждала съм снимки, даже май брачното им свидетелство видях веднъж. Проблема не е от такова естество. Аз съм се появила 11 години след като са се оженили...
Според мен единственото обяснение е (вече съм го казала) - не са могли да се примирят с нещо и са измислили това, което им се е искало да е вместо него. И то дори за пред себе си, не само за пред мен. Затова чакам толкова години, защото мисля, че историята с осиновяването е била тяхната защитна реакция срещу нещо, което не могат да приемат (надявам се, че ме разбрахте, освен биологията, другата ми силна сфера е психологията : )).
Хем искам да знам истината, хем ме е страх за тях...

19.   Добре, беше просто едно предположение, понеже тези факти ги няма по-горе... Опитай чрез близки техни приятели и роднини да понаучиш нещо, мисля, че само това ти остава, както писах и по-горе. И знай, че имаш право да знаеш истината. Големи хора са, би трябвало да не те е страх за тях чак толкова ;)

Успех!
Д.

20.   А и както ти самата казваш, майка ти е раждала, а твърди, че не е. Тази лъжа, дори да е единствена, е лъжа. Това показва, че действително има някаква мистерия. Затова си мисля, че имаш право да търсиш и да узнаеш истината - ако не тази за теб, то тази за родителите ти и въобще как се е стигнало до осиновяването ти и т. н.

;)
Д.

21.   Благодаря за отговорите и за подкрепата.
Особено на Д.

Нели

22.   Какви са ви кръвните групи?
Лола

23.   ОТ АВТОРКАТА

Лола, виж #13.

Да питам близки роднини е безсмислено, защото най-малко те биха ми казали. Леля ми (сестра на майка ми) знае, но няма да ми каже. Всъщност аз първо нея попитах. И тя изрично ми "забрани" да питам майка си за този период.
Но всъщност аз имам "план", по който мога да стигна до истината по най-"безопасния" начин. Защото съм 100% сигурна, че не са просто седнали и решили да ме излъжат, ей така, за по-лесно. Със сигурност истината е била много травмираща за тях, дотолкова, че може сами да вярват в това, което са ми разказвали! - знаете ли, когато за първи път поставих въпроса за появата си, бременности и т. н., първото, което майка ми каза беше "не помня, беше отдавна", после се опомни и всичко останало... Когато човек не може да преживее нещо, крайно драматично, е възможно да го забрави / да го замени с това, което приема или предпочита. Човешката психика е способна на невероятни неща.

Затова правилният подход ще е бавен и труден, но най-щадящ... Просто трябва бавно, постепенно, но сигурно да го преодолеят. Аз затова искам първо да разбера коя е най-вероятната версия, за да знам на къде да подходя...
Затова написах историята си тук, с всички подробности - за да чуя мнения коя версия е най-вероятната според вас.

Нели

24.   Честно казано нито една от версиите ти не ми звучи вероятна. Първата - че са ти предали дефект... Ами и да те лъжат, каква е ползата? Само защото ти казват, че не си тяхно дете, няма да промени факта, че го имаш... Просто няма да обвиняваш тях. Доста тъпо.
Другата, за инвитрото... Да скрият инвитрото са ти казали, че си осиновена???? Съвсем не.
Колкото до третата, дори и да има някакъв шанс да ти се е случило нещо в най-ранна детска възраст, то очевидно не е сериозно, щом седиш и пишеш тук... А и да беше... пак оставам като застреляна при мисълта, че биха измислили нещо такова... Дори да се приеме, че някой болен мозък (а за мен такава огромна лъжа граничи директно с психопатия, съвсем сериозно) би могъл да измисли нещо толкова ужасно, то да са двама едновременно? Едва ли. Все на другия щеше да му дойде навреме акълът и да спре този цирк.
Но че има нещо, което не ти казват, е очевидно за мен. Щом не трябва да питаш, майка ти не помни (? ! ) и всичко друго, което си написала... Да, има нещо. Нещо, което теб те наранява очевидно много. Не разбирам защо се опитваш да ги щадиш... въпрос на едночасов нормален разговор е.

25.   ОТ АВТОРКАТА

Ох... не съм се надявала на друго... такъв е българския народ - не вдява от психологията и това е :D Тази материя му е непонятна и трябва да се обяснява, да се обяснява, да се рзяснява, докато хване за какво става въпрос...
"Първата - че са ти предали дефект... Ами и да те лъжат, каква е ползата? Само защото ти казват, че не си тяхно дете, няма да промени факта, че го имаш... " А какво да ми кажат - "може да имаш стерилитет или невро-психично заболяване или нещо още по-лошо... ". Просто ме обичат толкова много, че не са имали сили да ми кажат такова нещо, дори да го приемат те самите. Или - ти сама си го казала - "няма да обвиняваш тях". Това е доста тъпо наистина, но...
"Да скрият инвитрото са ти казали, че си осиновена???? " - казах ви, че са имали точно такава дилема. Написала съм какво са ми казвали по този въпрос. Според тях (СЕГА! ) варианта да имат осиновено дете е по-добър от това да е заченато изкуствено, в лаборатория. Но не се знае дали тогава желанието им да имат биол. тяхно дете не ги е накарало да вземат решението, което ПО ПРИНЦИП не биха, и ПО-КЪСНО са отхвърлили.
"Колкото до третата, дори и да има някакъв шанс да ти се е случило нещо в най-ранна детска възраст, то очевидно не е сериозно, щом седиш и пишеш тук... " - казвам ви - възможно е - такива хора са, ДОБРЕ ЩЕ ГО КАЖА КАКТО БИХТЕ ГО РАЗБРАЛИ - слабохарактерни! Ще го повторя за пореден път - страха, самообвиненията и вътрешните конфликти и драми, могат да накарат човек да направи НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА!
И накрая - вие изкарахте, че едва ли не най-лошото, което може да се случи на човек, е да знае че е осиновен и само болен мозък може да му причини това!

Ох... българска работа... аз затова не смея да потърся помощ другаде, освен виртуално и анонимно...

26.   Не това, че си е осиновена е психопатско, а това, че те лъжат, че си, а всъщност си тяхно родно дете.

Извинявай, но именно от чисто психологична гледна точка, такова поведение е поведение на абсолютен социопат! (в тази връзка, ако те наистина са слабохарактерни, едва ли са такива :) - ето, да се успокоиш)

И без да ми обясняваш отново хипотезите (версиите) си - разбрах ги още първия път. И дори след като си ги обяснила, пак съм на същото мнение. Абослютно алогични са и трите, дори за слабохарактерни, уплашени, виновни хора. Всъщност според мен е точно обратното - в такива случаи не биха прибегнали до толкова голяма и грозна лъжа...

Само да те питам, какво е твоето нервно-психично заболяване? (никаква ирония не влагам във въпроса си, ако искаш, отговори ми)

27.   ОТ АВТОРКАТА

Добре 24. /26., съжалявам, ако съм била прекалено крайна, но не се разбира това, че и аз, също като теб, мисля, че такава лъжа е ненормална и именно затова смятам, че е направена в НЕНОРМАЛНО състояние/преживяване. И кое е нелогичното тогава?
Ядосва ме и това, че не спирате да повтаряте колко невероятна била историята ми, а всъщност такива случаи на забравяне има описани много. Не знам, не сте чували за това ли, какво... Дори и да не е така, аз например намирам за също толкова странно и ненормално, например, родители на осиновени деца да крият от тях, че са такива. Но нали това е класически, често срещан сценарий, никой не го нарича прекалено странен, невероятен и т. н.
Относно "версиите", предизвикали лъжата - просто за тези имам "улики", предпоставки и т. н., за които вече съм казала.

"Само да те питам, какво е твоето нервно-психично заболяване? " - Няма точна и ясна диагноза, а определени нарушения в нервната система и по-точно е неврологично. Написах го "невро-психично", защото засяга и настроенията НО НЕ И РАЗСЪДЪКА. Важното беше, че го имаха майката и сестрата на баща ми (Бог да ги прости), също и баща ми, т. е. наследствено е.

28.   Хора, нямате представа какво стана! Намерих още едно доказателство! Как не се сетих досега за това!?
Да живее снимачната техника и братовчед ми, който се е родил 6 месеца преди мен!
Когато си купихме DVD започнахме да цифровизираме записи, правени с камера през '90-те (кръщене, 1-ви учебен ден) и тогава леля ми даде да цифровизираме и техни такива записи - 1. Изписването на леля ми с братовчед ми от болницата и 2. Кръщенето му. Първият е правен точно когато майка ми би трябвало да е била в 4-тия месец, а другия - вече съм била родена. Има я и на двата, макар че е само на няколко кадъра (?? ! ) Добре че са запазени тези записи (и че успях да ги докопам без някой да заподозре нещо :D). Мисля, че това, което се вижда, показва нещо. В смисъл слабо си личи, но мисля, че проличава, това, което търсех.

Хора, кажете ми, няма повече да споря, защото всъщност съм доста объркана - Кажете ми просто, мислите ли наистина, че всичко това, е едно голямо съвпадение и че просто трябва да приема това, което са ми казали, и да не обръщам внимание на "доказателства" и т. н.?
Наистина питам, въпросът ми не е риторичен. Защото когато всички около теб отричат нещо, колкото и очевидно да е, може и ти да си мислиш, че проблема е в твоя телевизор...
Вие какво бихте направили, ако сте на мое място?

Нели

29.   Може да си тяхно биологично дете. И да има причина те да лъжат, че си осиновена, защото най-вероятно скоро след раждането ти да са те дали в дом. Да не са се разбирали, майка ти да е изпаднала в твжка следродилна депресия, да не са те искали, да са нямали възможност да те гледат, да са били пред раздяла, да са им казали, че имаш неизлечима болест и разни подобми неща. Да са те дали в дом и след това съвестта да в заговорила и да са те взели, но като са инсценирали осиновяване.
Но явно крият нещо от теб по техни си причини.
Интуицията ти е много важна, защото според мен вътрешната убеденост в нещо на човек не лъже.

30.   ОТ АВТОРКАТА

Както и да е, ясно е, че само с предположения и версии, няма как да разбера със сигурност каква е цялата история. Поне споделих...
Да ви попитам само нещо доста по-обикновено. Дали мястото и датата на раждане могат да бъдат променяни от родители, осиновители и изобщо от някого, или това не се прави никога, независимо от обстоятелствата и мотивите? Някой случайно да е запознат с такива правни въпроси?

31.   И за това ли никой нищо не може да ми каже? : (

Нели

32.   Не смятам, че може да се променя дата на раждане, но за място не съм сигурна. Тази история ме заинтригува и ще ми бъде интересно да разбера как ще свърши. Лично аз мисля, че наистина е станало нещо, което е накарало родителите ти да кажат, че си осиновена. Не съм сигурна дали наистина си или не, но те със сигурност крият нещо. Предлагам да седнеш и да говориш открито с тях. Кажи им колко те мъчи, как желаеш да разбереш истината около произхода си. Обясни им колко е важно за теб. Предлагам, че ще помогне. А аз ще продължавам да следя. :з

-М.

36.   От всичко изложено в историята, колкото и да изглежда мистериозна, се очертават два варианта.
Първия : Авторката е биологична дъщеря на майка си и на близък роднина на баща си (брат, първи братовчед, вуйчо). Баща и чичо изключваме, тъй като носител на наследственото заболяване е майката на бащата.
През 80-те, когато методите за асистирана репродукция са прохождали у нас, самите лекари са съветвали пациентките си да правят такива опити. Но единици са жените, които са се решавали на подобна чисто сексуална изневяра с благородна цел. В подкрепа на това е, че не са искали дете от лаборатория. Жената се е осмелила, но по някакъв начин тайната е излязла наяве по време на бременността, или след раждането.
Втория : Авторката е биологична дъщеря и на двамата си родители, т. е. след 11 години усилия и очаквания чудото е станало, но към момента на зачеването й е била в паралелна връзка с друг, най -вероятно със същата цел, за което бащата е научил, или тя му е признала.
И в двата случая, бащата, научавайки за изневярата на жена си и чувствайки се наранен, крайно унизен и предаден ( в първия случай не само от съпругата, но и от роднината си ), не е искал да признае авторката за свое дете, а съпругата му се е съобразила с него, водена от чувство за вина, или е дала приоритет на брака си. По тази причина са решили да дадат детето в дом и да се откажат официално от новородената си дъщеря като плод на изневяра и извънбрачно дете на майката. Прибързано са изпълнили решението си, минало е време, размислили са, осъзнали са завинаги пропуснатия шанс да станат родители, разкаяли са се за бебето си и са поискали да си я вземат обратно.
Потърсили са я в дома, в който са я оставили, по щастлива случайност са я намерили по име и след като веднъж са се отказали от родителските си права, не е имало друг начин да си я върнат, освен да я осиновят.
Така майката е станала официална осиновителка на собственото си дете, а бащата официален и действителен осиновител, или и двамата са осиновители на биологичното си дете. Тя затова е и толкова строго пазена тази тайна, станала достояние и на двете семейства. Точно това е, което не смеят да й признаят хората, защото не вярват, че ще прости - че е била изоставена от тях, истинските родители. Затова и такива любящи, нежни и отговорни родители са били-сами не са си простили грешката към детето си.
Само недоумявам, що за глупост от тяхна страна е , да й говорят, че била осиновена и то в най-крехка възраст, при условие, че тя други родители няма. И единственото, което ми хрумва, е че към момента, в който е изведена от дома, е била на възраст, в която са започвали съзнателните спомени, т. е. помни как са я взели, но не помни как е попаднала там. Важното е, че са я отгледали и възпитали като един щастлив и реализиращ се човек. Не е нужно да рови в миналото и тормози душите на възрастните хора- твърде болезнено е, ако предположението ми е вярно.
Всичко е добре, когато завършва добре.