 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Апатия, самота (тая тема май съм я виждал?)
преди: 13 години, 2 дни, прочетена 5280 пъти
Последните седмици изпитвам огромно безразличие към света и всичко в него и някаква празнина в себе си, всъщност тези усещания винаги са били там, но сега като че ли са по-усилени отвсякога. Подобно на част от историите тук и аз съм от типа интроверти, които никога не съм имали успех в осъществяването, развитието и поддържането на социални контакти, но не обвинявам другите хора за това. Не съм ничия жертва, проблемът си е изцяло и единствено мой, никой друг не е виновен, нито пък може по някакъв начин да ми помогне с него, предполагам е смесица от страх от отхвърляне, комбинация от външни и вътрешни комплекси, страх от неизвестното, страх от конфликтност, подсъзнателни спомени и случки от детството, гени и разни други фактори, за които не мога да се сетя в момента.
Парадоксът е, че макар и по лично желание да отбягвам контактите с хора всеки път когато мога, имам някакво гадно чувство че пропускам нещо, че част от живота ми се изпълзва през пръстите ми, но това предполагам е повлияно и от социалните правила и норми, които са програмирани в главата ми. Факт е, че когато съм сред други хора, няма път когато да не се чувствам не на място и да копнея да остана сам, но когато пък остана сам, искам да съм сред хора вероятно заради подсъзнателната надежда, че този път ще стане чудо и нещата ще станат както трябва. И всичко това в един залухав и ретардиран омагьосан кръг. Ситуацията бих я описал като разум срещу емоции. За щастие с течение на възрастта (на 20 съм) разумът малко по малко започва да взема превес над емоциите, може би заради множеството провали. Дори и да се опитвам да осъществя някакъв контакт с друг човек, винаги се получава неловко и не на място. Пробвал съм с предварително готови теми и отговори, пробвал съм импровизация, пробвал съм методи от Интернет, зазубряне на лафове и catchphrase-ове, повече от 10 изречения от двете страни не се задържа. Няма да крия, че понякога завиждам на интровертите, които правят общуването да изглежда толкова лесно и елементарно, кофти усещане е да видиш как някой мълчи когато е с теб и не спира да говори, когато е с някой друг. Но от друга страна се чувствам самотен във или извън компанията на други хора, което ме кара да си мисля че желанието да интерактирам с тях е просто поредният “забранен плод” случай и просто се опитвам да вървя срещу природата си.
Не съм имал и приятелка, нещо, което невероятно много ме глождеше преди време. Но след анализирване на нещата стигнах до извода, че така е по-добре, защото по мои прогнози всичко ще излезе една безкрайна параноя, липса на теми за разговор, постоянното прикриване на комплекси, страх от интимност, фактът, че може да ме зареже всеки момент за някой по-добър, натрапчивите мисли, че бившите й партньори ме превъзхождат във всеки един аспект, че бързо ще й омръзна, липсата на разнообразие и скуката, запознаване с нейните приятели и необходимото поведение пред тях, страхът, че ако разбере нещо повече за мен, може да използва тази информация срещу мен и какво ли още не. Не си струва. От друга страна имам големи копнежи за физически контакт и даже нямам предвид секс, защото той по-скоро би ме уморил от стрес, а просто докосване. Последният път когато съм прегръщал някого е било на 10 години, майка ми, всичко останало през годините са били ръкостискания. Много ми е интересно какво е чувството да прегърнеш някого, когото харесваш, да се държите за ръце, да помиришеш и погалиш косата й. И тук както винаги преувеличавам и е налице “забраненият плод” случая, но какво да се прави, надявам се и това да отмине възможно най-бързо с годините.
През свободното си време нямам какво толкова да правя, пилея си времето с Интернет и от време на време чета, радвам се, защото по този начин времето минава по-бързо, хем не харча излишни пари, но напоследък съм с усещането че съм се нагледал на всичко това, няма нищо ново, което може да се предложи. Като цяло не обичам да излизам извън вкъщи и го правя само когато имам някаква работа, разходки не харесвам, много ясно си спомням как още когато бях невръстно чаве нашите ме принуждаваха да излизам с тях доста често, а аз правих какви ли не опити за измъкване, даже съм се преструвал и на болен. Насилвал съм се да правя форсирани опити излизането да ми харесва, все пак толкова много хора го правят с желание (или поне привидно изглежда така), но не става. Паралелно с това не съм и спортен тип, може да се каже че съм се пробвал да поддържам тренировки, но нищо не излезе, мотивацията, страстта, желанието ги нямаше никакви, просто отивах като бот с мисълта да минава по-бързо.
Напоследък си мисля и за т. нар freak инциденти, където хората умират на място, без дори да го очакват, как всичко свършва за миг, без никакви планове, терзания, емоциални и физически, просто щрак и те няма. Не искам това да се разбира погрешно, нямам никакви самоубийствени намерения, отделно инстинктът за самосъхранение и страхливостта ми са извън нормалните граници и никога няма да ми го позволят. Пък и майка ми и баща ми са вложили солидна цифра нерви, пари и разсъдък в мен, мога поне, така да се изразя, да не им дефекирам у устата.
За финални думи, не искам съвети или нещо такова, както написах и в интрото проблемите са си само и единствено мои и аз съм си виновен за тях, само аз мога да им взаимодействам, никой друг не може да ги разбере, защото човек сам и единствен може да разбере и реши проблемите си и никога чуждите и това е факт, който трябваше да осъзная и като пубер. Просто пиша с цел споделяне, пък защо не и за “самото писане”, като ми дойде чакрата мога да напиша доста глупости, но това става рядко, защото нямам никакви идеи, пък и анонимните непознати са най-безобидните съдници, пък ако някой е проявил интерес към историята – защо не.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 1a2bd30530 |
|
1. Мога само да ти стисна ръката за начина по който се изразяваш, за речника и правописа. Безупречно написано, нещо което тук не се среща често. Ако не беше споменал, че си на 20 никакъв шанс да си помисля, че това го пише някой на такава възраст.
По темата не знам какво да ти кажа. Ти си опитал всичко.
Честно казано много силно впечатление ми направи началото на историята ти. Обикновено тук в 80 процента от историите авторите обвиняват другите за нещастията си - било то самота, изневяра, безпаричие.
Звучиш ми много осъзнат и знаеш ли мога само да ти кажа, че нямаш абсолютно никакво право да изпитваш тази апатия на 20 години. Ама абсолютно никакво право.
Слушах последните разсъждения на едно момче, преди да почине. Беше малко по-малък от теб. Казваше ми - знаеш ли как ми се ходи на дискотека и ми се танцува, искам да си имам приятелка и да я целувам, искам да отида на басейн и много да плувам. Беше много затворено момче, изпитваше безразличие към всичко. Едва успяваха родителите му да го изкарат от тях. Хм, хората сме глупави същества.
Глупаво е да ти мине валяка отгоре и чак тогава да разбереш източника на проблемите си, и да го промениш / отстраниш. А не винаги имаме тази възможност, и време, и средства, и сили. Така, че ти нямаш право на тази апатия, не и на 20 години. Похабяваш младостта, интелекта и възможностите си.
Лоша
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 2cdfe11dc2 |
|
2. Ще ме извиняваш за това, което ще ти пожелая, но няма да е лошо да ти се случи нещо ужасно гадно - като катстрофа или някакво счупване на крайник, за да оцениш здравето си и правото си на избор да излизаш с хора и да общуваш. страхът е най-големият враг на човека. ако успееш да се избавиш от страховете си, имаш възможността да станеш един стархотен събеседник. опитай чрез интернет да се запознаеш с хора ( с някое момиче примерно) и да започнеш да споделяш, да излизате. първо с един човек, после с повече. изглеждаш интелигентно момче, не си пропилявай младостта в комплекси и страхове. някой ден те ще отнимат и ще те е яд, че си загубил толкова време с глупости.
Напомняш ми за мен преди години. Бях горе-долу на твоята възраст и имах един комплекс, който сега оценявам като тотална глупост, но тогава го бях взела много на сериозно. Бях си втълпила, че съм дебела и не излязох 3 години от вкъщи. Не исках да общувам с хора изобщо и не исках никой да ме вижда. Един ден рязко се взех в ръце и направих първата крачка. От тогава минаха 6 години. Вече животът ми е коренно различен - завърших висше, намерих си приятели, забавлявах се ужасно много, намерих си сериозен приятел, от 3 години живеем на сем. начала и плануваме бебче, имам страхотна работа, не много добре платена, но иначе сбъднах мечтата си за професия. Понякога влизам тук и чета историите на хората, но рядко коментирам, защото не се чувствам компетентна да ги съдя или да им давам съвет. Твоята история обаче ми се видя доста близка и реших да ти помогна ако мога. Не знам дали ще е от полза за теб това, което ти споделих, но искрено се надявам час по-скоро да се опомниш и да пребориш страховете си, иначе животът може да те принуди насила да го направиш. Нищо няма да загубиш ако опиташ да проведеш разговор с някого.
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 2a83e65b07 |
|
3. По всичко което изписа си личи че мястото на което сега си ти влияе зле, най-добре ще е да заминеш на почивка за да се отпуснеш и да размислиш над проблемите си.
Надявам се да съм ти помогнал! П. С - Др. Николов
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 2a83e65b07 |
|
4. Писнало ти е от живота и търсиш начин да избягаш от проблемите си. Многократно си мислил за самоубийство но нямаш смелостта да го направиш.
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: f7c2eeaf09 |
|
5. Аз съм женският ти вариант, само че съм по-голяма от теб. И от 4 години съм в такова състояние. Мисля си, ако не бях такава задръстенячка всичко щеше да ми е наред, но на найсе. Симпатична съм, забавна съм, не съм особено умна, но се намират и по-глупови от мен, жалостива съм, обичам да помагам с каквото мога, но ей ме седя пред компа и хрупам солети и ти пиша коментар:))работата ми е такава, че общувам с хората и да ти кажа правя го с лекота, защото са непознати. Но, когато някой иска да ме опознае извън работната среда се стресирам и издигам една голяяма стена, просто се срамувам от себе си. Нямам луди преживявания за да им ги разкажа, отдавна не съм ходила по екскурзии, защото нямам време, а и желание нямам, за да се похваля, живота ми е сив и монотен и най-лошото е че аз нямам желание да го променя, няма да съм им интересна просто. Когато се изнесох от вкъщи си мислих, че най-накрая живота ми ще се промени, ще съм свободна да правя нещата които някога са ми забранявали, но се оказа че не е така. Излизала съм по барове с бивши съученички, но и аз като теб виждах и усещах че съм не на мястото си, най-добре ми е в черупката. Толкова години съм била там и съм свикнала, защо да се променям.. Любовта и тя е една... не съм егоист, въпреки че съм саможива, но всякаш колкото повече се раздаваш за някого, заради нея, толкова повече те отблъскват, ограбва душата ти и отново те връща в тъмницата, докато вече не ти се иска да излезеш от тъмницата. А знаем, че и ти и аз сме прекрасни, като всички други хора, но защо при нас нещата не се получават-не знам отговора.. И аз като теб колкото и да ми е тъжно и самотно не бих сложила край на живота си, макар смотанячка и задръстенячка аз съм опора на родителите ми и най-добрата приятелка на сестра ми. На няколко пъти живота е поднасял трудности и на мен и на семейството ми и продължава да ни залива с гадостта си и знам, че ако се предам, предават се и те. Но не ми пука вече, изглежда с времето се калявам и не се впечетлявам. Ти си на 20 години, още има хляб да ядеш и бъди сигурен, като срещнеш жена която да ти хареса няма да е толкова лошо колкото си мислиш и далеч няма да си мислиш и сравняваш с бившите и. Това също ти го казвам от опит. Опиянен от Радостта от взаимната ви обич няма и да ти мине мисъл за това. Не работиш ли?
|
...
| преди: 13 години, 2 дни hash: 0f35538821 |
|
6. Мога да ти кажа само, че наистина умееш да пишеш.
И предполагам защо си разказал тази история - писането действа много добре на психиката.
Донякъде те разбирам, но както сам си казал - всеки е различен. И все пак точно частта с неудовлетворението и да си сам, и да си сред хора ми е познато.
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: cba95d4a3f |
|
7. 4, много ми хареса коментарата ти. Искаш ли да си пишем?
Модератор - не публикуваме контактни данни
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: b1f630f6d6 |
|
8. Подкрепям Лоша изцяло...
И на мен ми направи впечатление начинът ти на извразяване, грамотността, както и фактът, че не обвиняваш никого другиго за апатията си.
Разбирам те освен това доста добре - връстничка съм ти и съм минала през подобен период. Ще ти споделя това, което открих за себе си, пък дано помогна по някакъв начин.
За да се чувстваш по този начин, трябва да има нещо в самия теб, което не приемаш, дразни те, не понасяш. Не е нужно да е истински недостатък или дори хората да му обръщат внимание - важното е, че ти си се съсредоточил върху него. Аз например от дете съм по-притеснителна и до гимназията основният ми проблем беше, че не съм достатъчно "отворена" и "готина". Детска работа.
Но въпреки това този проблем по някакъв начин си ми остана през годините. Като вид комплекс - че не мога да се разкрия достатъчно добре с общуване, да предразполагам хората и че трябва да чакам другите да ме открият (а това ограничава). Въпреки всичко, постепенно с годините се отърсих от чувството, че съм един вид недостатъчно ценен човек само защото не съм най-лесно отпускащата се в компания, създадох си приятелства с точните хора, намерих удоволствие в книги, филми, музика, писането като хоби и т. н. И предполагам, че щях да започна едни прекрасни студентски години (понеже от една възраст нататък човек най-сетне осъзнава, че хората са различни, няма значение интроверт ли си, екстраверт ли си, и точните хора се намират и оценяват). Обаче.. в горните класове на гимназията реших да поема друг вид контрол над себе си, отслабнах драстично и опасно, което после ми се върна тройно заради лекарствата. И това да видя тялото си толкова изменено към лошо тотално ми срина самочувствието. Едва ли не спрях да се чувствам достойна за каквото и да е (просто психически срив, при теб може въобще да няма нищо подобно разбира се, но със сигурност трябва да има нещо, което не си приел в самия себе си по принцип). Завърших успешно, приеха ме желаната специалност, общувам си нормално, но нещо постоянно ми липсва. За разлика от теб обичам разходките, но иначе също толкова много чета/стоя на компютъра. До преди месец живеех някак на инерция, на автостоп. Пълна апатия. И въпреки уж нормалното общуване, въпреки че в университета намерих няколко човека, с които да си допадна и т. н., продължава да има една бариера, която ми пречи да съм достатъчно смела, да се чувствам наистина жива.
Всъщност, къде открих себе си в твоята история:
"Не съм имал и приятелка, нещо, което невероятно много ме глождеше преди време. Но след анализирване на нещата стигнах до извода, че така е по-добре, защото по мои прогнози всичко ще излезе една безкрайна параноя, липса на теми за разговор, постоянното прикриване на комплекси, страх от интимност, фактът, че може да ме зареже всеки момент за някой по-добър, натрапчивите мисли, че бившите й партньори ме превъзхождат във всеки един аспект, че бързо ще й омръзна, липсата на разнообразие и скуката... "
До преди месец се чувствах по абсолютно същия начин. Чувствах се недостатъчно интересен и стойностен човек, за да имам приятел. Съзнавах, че уж нямам какво да му дам, как да съм пълноценна в една връзка. И честно казано, така е било - не защото наистина нещо ми липсва, а защото така съм го чувствала. Физическите ми недостатъци (килограмите) са ме притеснявали дотолкова, че всичко друго е губило значение. И дори някое момче да ми беше обърнало внимание, нямаше наистина да мога да поддържам стабилна връзка, понеже просто не бях в мир със самата себе си. (съжалявам, ако го обяснявам сложно, надявам се да ме разбираш).
От Нова година обаче се хванах в ръце. Грижа се сама за себе си, готвя, тренирам, отслабвам постепенно, продължавам да общувам с няколкото човека, с които ми е приятно, продължавам да си доставям удоволствие с книги и филми, някак си успях да се успокоя психически. При мен ключов проблем е било самочувствието. Сега, само заради факта, че съзнателно съм започнала да правя нещо за себе си, нещата започват да си идват на мястото. И започвам да гледам доколкото мога обективно на качествата и недостатъците си. Знам, че пролетта ще съм отново с готино тяло, но и вече започнах да се приемам в настоящия си вид, което е по-важното. Знам, че в някои аспекти съм интересен човек, не съм чак толкова задръстена, колкото винаги съм смятала, имам стабилни интереси, имам какво да предложа - и вече се чувствам добре в кожата си. Сдобрена със себе си. Готова за някаква бъдеща връзка - просто защото вече се чувствам като пълноценна личност, което значи, че няма да се усещам с нещо по-долу от евентуалния си приятел, няма да ме е срам да бъда себе си. И съм наясно, че трябва да съм се приела изцяло - с хубавото и с лошото, със забавното и със скучното, за да може да ме приеме друг. И за да мога аз съответно да приема другия в ежедневието си, да го обичам какъвто е и да сме равни в отношенията си.
При мен проблемът беше нещо повърхностно и смешно, факт, но въпреки това успя да ми поотрови последните една-две години. Съветът ми към теб е да откриеш кое е това, което не приемаш в себе си и да се опиташ да го промениш. Или да го приемеш. Да се научиш да откриваш ценност в това, което си - защото съм убедена, най-малкото по начина, по който си написал темата си, че си достатъчно стойностен човек.
Както е завършила Лоша - не похабявай младостта, интелекта и възможностите си...
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: dd6965ba7e |
|
10. От автора - благодаря на всички за коментарите. Ще се опитам да отговоря на някои сегменти от постовете.
№1 - относно починалото момче и разсъжденията му - така е, пред лицето на смъртта всеки човек омеква и прави равносметка на живота си, която обаче никога, абсолютно никога (е добре, има някои изключения тук-там, частни случаи винаги има) не е задоволителна. Винаги има неща, за които ще съжаляваш, които тук достигат космически висоти. Фактът, че нищо не можеш да направиш и времето ти изтича, безсилието и безнадеждността ти разяждат предсърдията. Предполагам подобно нещо става и при огромна част от самоубийците. Да кажем някой решава да се обеси, наглася примка, стол, т. н. Слага си главата в примката, бута стола, увисва. На секундата в главата му изплува мисълта “Какво по дяволите правя, не разбирам ли какво изпускам”, но вече нищо не може да направи. Но да кажем че туториълът по връзване на примка, който е видял в youtube е бил нескопосан, възелът се отхлабва и той пада на земята и усилено започва да опипва гърлото си, докато мислите в червената му като менструална чорба глава прелитат с неизмерима скорост. Някой хора биха се пробвали пак, този път успешно, това е когато проблемът е наболял от финансово или здравословно естество и надеждата, както и всичко останало, просто нищо няма да направят така или иначе. Но ако проблемът не е от гореспоменатите, да, смятам че има доста голяма вероятност самоубиецът да не се пробва пак, да придобие нов мироглед и състояние на духа и известно време да прави всичко с желание, все едно му е даден втори шанс (както е и станало де) Но личното ми предположение е че след време човекът пак ще се върне към стария си начин на живот, просто изключвайки самоубийствените намерения поради изживяния страх, може би без съмнение най-големият в живота му и трамвата от него. Но това са си мои предикти, нито мога да се аргументирам по какъвто и да било начин, нито имам наблюдения, нито нищо. В крайна сметка хора всякакви.
№2 – Чупил съм ръка един път и съм изкълчвал 2-3. Общо взето не стана нищо. Виж, това с катастрофата е интересно, и аз съм се замислял какво би станало след евентуалното понясяне на такава. Горе-долу сигурно би било нещо като гореспоменатия отговор към №1 (нов мироглед и състояние на духа и известно време да прави всичко с желание, все едно му е даден втори шанс; след време човекът пак ще се върне към стария си начин на живот) + страх (от света като цяло), стабилен такъв, до голяма степен подсъзнателен, но в крайна сметка не мога да кажа със сигурност какво би станало по очевидни причини, никой не може, напълно непридвидимо е.
Интернет познанства съм опитвал разбира се, даже имах и нещо като crush към едно момиче с което си писах, нищо че не съм я виждал на живо... ех, непрокопсана история, но какво да се прави. Като цяло този тип познанства са безобидни и ги подкрепям, но са невероятно тегави, да не кажа невъзможни за дълготрайна поддръжка, просто... защото така да го нарека са “фалшиви” и след време си проличава. Тогава идва и кофти моментът когато и двата субекта преустановяват писането малко по малко и така. Кръговрат е принципно. Полезно е ако имат обща тема на разговор – примерно обсъждане и коментиране на MMA мачове, абе нещо, което е ongoing. Ако този интерес умре от едната страна, нещата бавно и полека пропадат, поне аз така смятам.
№3 – Иновативна гледна точка, но не действа при мен. Досега съм ходил на почивки само с майка ми и баща ми и не съм прекарвал добре на нито една. Даже напротив, всеки път когато сме се прибирали съм спирал да се оплаквам по какъвто и да било начин за домашно-битовите проблеми в продължение на известно време, което по принцип е нещо извънземно. Та това ми е отношението към почивките.. начин да оцениш дома си. А ходене сам.. просто не виждам смисъл.
№4 – Добра формулировка, но така структурирано написаното се отнася за доста голяма част от популацията на земното топче. :)
№5 - http://store. picbg. net/pubpic/77/E2/266a8fa9d69677e2. gif
Работа – сега не, евентуално лятото, но сега не.
№6 – “писането действа много добре на психиката. ” Трустори, това исках да напиша и в края на поста (първият), но не ми дойде на ума както трябва.
№8 – Корав пост, хареса ми препоръката на простия, но същевременно с това доста стабилен метод “намиране на плевела и откъсването му”. Реално погледнато той е май и единственото нещо, което на практика може да се направи и осъществи, радвам се, че се е получило успешно при теб. Моите си комплекси – засягащи външността и не само, там са, някои ясно съм ги диференцирал, някои не чак толкова, сигурно има и такива, които не съм ги и забелязал. Някои са поправими, някои не... дали ще се осъществи евентуален контрол над тях някога в бъдещето, само времето ще покаже.
Та това е всичко май, надявам се да не съм пропуснал нещо.
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 6f9460a0eb |
|
11. А мислех, че само аз съм в това положение... Единственото, което мога да те посъветвам е да не спираш да вярваш, че скоро ще бъдеш щастлив и изпълнен с много нови преживявания и нови приятели!
Момиче на 19
|
...
| преди: 13 години, 2 дни hash: 9847c57f5f |
|
12. Гледай тая апатия да не те гони много, защото времето върви само в една посока... и с еднообразен живот, като твоя - без излизане, без разходки и без общуване с други хора, няма да усетиш как са минали 1, 2, 5 или 10 години. И ако това стане, апатията която ще ти се стовари ще е още по-унищожителна.
Личен опит.
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 96c06f5464 |
|
13. Все пак има надежда за теб, ти поне макар и да казваш че не ти се отдава искаш да си сред хора. А мен пък ме дразнят, с всичките си глупости, а аз на 20 съм. Загубих всичките си приятели, не спечелих нови. Не за друго просто не са ми интересни. Интересното е че обичам да помагам, ако някой ме помоли за заем, да пренесем хладилник, да боядиса и т. н. няма проблеми даже се радвам че се намира нещо за правене, но да излезем на кафе (ресторант, бар, дискотека) и да си говорим глупости е свръхнапрежение за мен.
BV
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 952d2da5d0 |
|
14. Късмет лятото с работата, далеч няма да ти остане време за негативни мисли... пък сега ако няма какво да правиш, гледай филми друго не ти остава и те са развлечение. И така:
http://storage2. album. bg/efc/bloo-cool_8b044_2998513. jpg
тая просто не се сдържах да не я покажа:)
http://images. starcraftmazter. net/4chan/for_forums/cool_story_bro3. jpg
номер5
и да не забравиш да изтриеш интервала след точки като копираш линкове да видиш картинките някога
|
| преди: 13 години, 2 дни hash: 0f35538821 |
|
15. Сериозно те съветвам да се захванеш с писане, след като прочетох и втория ти пост. Дали само за лично удоволствие или за "пред публика"... няма значение. Отдава ти се.
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: e7334c0f9f |
|
16. Вие си мислите, че ви мразя, но това не е така. Просто си мисля, че ако съм на ваше място бих го
сторил без да мисля за празнота и глупости. Ако си празен
трябва да го разбереш бързо и да се напълниш с нещо което
си заслужава, или да се напълниш с олово.
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: b3c86ea0a3 |
|
17. Може ли, апатията да накара човек да се разведе?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
