Споделена история от Други |
Това, което ми тежи
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2332 пъти
Здравейте, читатели! Пише едно отчаяно момиче на 20. С риск да прочета негативни коментари, които предполагам, че ще има, все пак ще го направя.
Въпреки, че съм млада и както се казва животът е пред мен- аз се чувствам сякаш вече животът ми е като на някаква старица, едва ли не. Колкото и глупаво да звучи като го казвам.... Искам да кажа, че от малка, никога не съм имала късмет със приятелите. Все съм си била като единак и все на такива хора съм попадала, че са ме предавали и разочаровали и във времето тези неща са ме накарали много да се променя и все повече да подбирам хората и да внимавам с тях. Сега изглежда така сякаш аз сама съм си направила така, че да ги отблъсквам и да не позволявам да достигнат до мен, но не е така.
По принцип гледам да съм оптимистка в разговорите с другите , шегаджийка съм, не съм намръщена и да не показвам, когато например имам проблеми, само с най-близки приятели споделям за тях, . Но вече и такива не ми останаха. Сама съм... напълно сама и това от ден на ден ме поглъща. Все така са се стичали обстоятелствата, че когато сметна някое момиче за моя най-добра приятелка, ако щете сестра... то точно от нея съм срещала най-лошото, което дори и не съм си представяла, че може да се случи.
Имаше едно момиче, което беше от по-бедно семейство и беше дошло в нашият град да живее със семейството си. После станахме приятелки тя ми споделяше, че не са добре финансово и казваше, че се радва, че е попаднала на мен, защото аз съм (без да се самоизтъквам ни най-малко) мисля много разбран човек и и казвах, че това няма значение, защото тя се срамуваше от това че са бедни и хората им се смеели, че не можели да си плащат сметките, че едва свързвали двата края и такива. Споделяхме си всичко, после тя много се промени започна да липсва от дома си по сред нощите да ходи по момчета, аз не и исках обяснения и отчет, не съм такава в отношенията с хората, оставям ги сами ако искат да ми кажат нещо, но и не се осъзнавах все още и не предполагах какво прави, беше и по малка от мен. И все пак ме търсеше и се водехме уж приятелки.
След време се влюбих много в едно момче и стана така че тръгнахме и аз глупавата без да си задам въпроса защо всеки път когато излизахме двамата с него не бяхме сами ( приятелката ми винаги беше с нас и негови приятели) После най-нагло и двамата ме предадоха. Той ходеше и спеше с нея зад гърба ми, а тя най-нагло ми се изсмя в лицето и всичко се срина. Не очаквах наистина такъв двоен удар. Разбрах, че през всички тези години, тя ме е използвала, възползвала се е от мен, че и помагам с каквото мога, а аз глупачката и вярвах ли вярвах. От тогава много се затворих в себе си.
Преди бях весела, излизах но с времето някак си всички тези неща се промениха. Някак си ми се отвратиха всички неща (без да обиждам никoй ) като дискотеки, чалги и хора, които си падат по такъв тип разпускане. В компаниите които попадах, никога не се чувствах като част от тях. Останалите се кефеха на такива неща като горе изброените, караха ме да пуша, и да взимам наркотици, щото така било яко, наричаха ме задръстенячка, че не правя това което те. Тях ги вълнуваха неща от сорта кой с кого бил спал, кой на кой направил мръсно, кое момче, каква кола имало и такива безсмислени и повърхностни неща и се радвам, само за едно -че не съм се повлияла от тях и не можаха да ми се наложат, колкото и обиди да отнасях, че успях да остана вярна на себе си. Търсех хора с моите интереси и виждания, но в града в които живея всичко стои така както го обяснявам. Не ми прави кеф да вися цял ден по кафенета и вечер по дискотеки-това не е моята среда. Преди го правех само и само да не съм сама и да им угодя на мераците, но в един момент всичко преля и реших да остана сама, отколкото да продължавам да нося маска и да се преструвам, че това ми е приятно.
Стана така, че трябваше да избирам или да продължавам да се преструвам за да не съм сама или да остана сама, но на мен да ми е спокойно. Избрах второто. И така си пролича кои са ми били приятели-обаче не 2-ма не 1-дин никoй не излезе такъв. До преди 4 месеца работех, но напуснах и в момента съм безработна. През това време ми беше много добре, честно казано, бях заета не мислех за глупости и проблеми, които преди ``приятелите `` ми създаваха. Но когато останах без работа самотата си каза думата. Не издържам много ми е болно, че не съм срещала до сега нито един нормален човек, за бога аз ли ги привличам все такива към мен? ! Възползват се, от каквото могат и като няма какво да им дам вече, се правят, че не сме се знаели никога. По написаното може би си мислите, че имам прекалено висока оценка за себе си или нещо такова
, но не е такава, а напротив точно обратното, даже съм си леко затворена, но защо не срещах и не можах да завъртя с някои като мен трайно приятелство... В отношенията с момчетата, също не съм имала голям късмет и опит. Поне, ако си имах приятел, може би нямаше да усещам, чак толкова липса, но... Не се получават нещата. Понякога си мисля да сменя града, но не го взимам на сериозно за сега не мога да се махна, понеже нямам възможността, все още не знам дали ще се справя както финансово, така и психически, моля ви не казвайте, че е просто, всеки човек е различен и понякога можеби в моя случай нещата опират и до характер и страх от неизвестното и неуспеха.
Направило ми е впечатление едно нещо, че сякаш всеки си търси и подбира в компанията си себеподобни в смисъл не искам да слагам никoй в опредлена категория, но по мои впечатления да речем хората от по-богати семейства търсят такива приятели като тях, както и тези, които харесват различни стилове музика си търсят за компания хора с подобни виждания и не само така споменатите категории, просто за пример го дадох и не допускат до себе си по-различни. Мисълта ми е, че аз не мога да се впиша в никоя група. Казват понякога по-добре сам и до някъде е така, човек трябва да се справя сам в живота, но ще отречете ли, че ако вие сте без нито един единствен приятел до себе си няма да се чувствате зле и да изпитвате нужда да поговорите спокойно с някои, да споделите проблемите си, липсва ми такава приятелка, да се посмеем, да излизаме заедно и такива простички неща, но няма. Много ми става мъчно когато някои не ме търси половин година, прави се, че не ме познава и когато му скимне идва и започва да ми прави мили очички и да пита къде съм се губела, защо не съм се обаждала, а всъщност, когато съм го правела, все са измисляли оправдания за да ме разкарат. Стоя си цял ден в нас и не знам до кога ще е така, не виждам изход, наистина, сякаш се въртя в кръг, всичко се повтаря и нищо не се променя. Вече и съм в такава възраст, в която сякаш по трудно се създават приятелски отношения. Отчаяна съм вече нацяло. Сред хората, които съм срещала, е имало и такива, които са ми допадали и съм ги смятала за свестни и тъкмо се зарадвам, че може да си станем по-близки и все се оказва, че те вече си имат изградени компании или приятели през времето и не се нуждаят от други. Мисля си, че винаги ще си остана така. Отстрани е лесно да се каже, че човек никога не знае, но аз имам такова усещане. Много злоба и лоши неща съм видяла в повечето, питам, се понякога къде са добрите хора?
Извинете, че стана толкова дълго и, че толкова много се оплаквам, но имаш нужда да напиша това, което ми тежи.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 089de168d2 |
|
1. Точно преди 2 дена бях решила да пиша същата история. Или подобна... И исках аз тогава да питам същия въпрос - къде отидоха истинските и стойностните хора?
Но нека да отговоря поне отчасти на авторката.
Да ти кажа честно и аз съм в подобно положение. Имам една-две по-близки приятелки и то покрай университета и ми е пределно ясно, че ме търсят предимно, за да им помагам. Т. е. докато има хора като нас, които ще помагаме и ще се сържим добре- ще има и използвачи. Но както си казала ти аз съм сложила една маска и се правя на 6 без 10 пред тях...
Другото, за което съм напълно и абсолютно съгласна с теб е изграждането на компании- всеки си има такава и винаги е по интереси. Дали две момчета ще идат да се напиват заедно или за риба или три момичета ще обикалят чалготеките, няма значение, защото те са се събрали заедно, за да си правят кефа и няма да им е приятно да са в компанията на хора, които не са като тях. Попадала съм в подобни компании. Ходила съм по чалготеките, дори един път пуших трева и наистина за момента опиянението беше налице, виждаше ми се, че имам приятели. До следващата сутрин...
Съжалявам, че си преживяла толкова разочарования и наистина те разбирам защо си избрала да останеш сама. Точно след подобно преживяване с бившия ми и една моя близка приятелка - аз вече не вярвам в женското приятелство. Точно по същия гаден начин той спеше с нея след като ме изпращаше мен... Някои могат да кажат, че ние с теб сме задръстенячки и какви ли още не... Но мисля, че просто донякъде сме надраснали възрастта си.
Може би и отговора ми стана малко объркан, но съм пристрастна понеже съм в почти същото положение и наистина и аз си бия често главата над тези въпроси, които си задаваш и ти. И аз стигнах до извода, че с вълци не може да се живее, ако не си от техния вид. И аз предпочитам събота вечер да гледам Нова Тв, вместо да излезна, за да гледам как се напиват и си правят " купона". Донякъде съжалявам, но виждам, че човек насила не може да се промени. Само се надявам някой красив ден да срещна истинско приятелство. И нали надеждата умира последна :) Ще я чакаме, а дотогава ще си живееш живота такъв, какъвто е. Желая ти здраве и късмет във всичко останало и дано намериш любовта! :))
От пораснало момиче на 21...
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 1a227b7637 |
|
2. Желая ти здраве и късмет във всичко останало и дано намериш любовта! :)))))))))))))))))
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f54f7a58ff |
|
3. Запиши се на някакъв курс, който ти допада-например някакъв език или нещо друго подходящо за теб. Там ще срещнеш хора със сходни интереси! Надраснала си възрастта си и е възможно да се разбереш с по големи от теб. Аз съм подобен характер но на курсовете винаги се запознавам с интересни хора, хора интелигентни които иначе няма как да срещнеш!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 396e014500 |
|
4. 1. Никога не губи самочувствието и себеуважението си (да, това ИМА много общо с това, което си написала).
2. Няма как да намериш приятелство с хора, към които си негативно настроена. Това винаги се усеща, колкото и да го криеш (дори и от себе си). А когато започнеш и да им "угаждаш", става още по-лошо - ти си го казала - използват те.
Как да си намериш приятели? - Потърси хора с твоите интереси. Сега и с Интернет е още по-лесно.
И забрави "разочарованията". Може би това е по-големият проблем от различните интереси.
Нели, 21г.
|
|
