Наближава празник. Отново ще съм без теб...
преди: 16 години, 1 месец, прочетена 4577 пъти
Наближава празник. Отново ще съм без теб. Ще трябва да свикна...
Как да продължа да живея - всичко, което дава смисъл на живота ми постепенно се отдалечава и ме обрича на самота. Имам толкова топлина в себе си, а няма никой който се нуждае от нея. Толкова ли е безчувствен този свят?! Или съм вече толкова износен и безперспективен, че дори тези, които ми вярват, ме отбягват.

Примирението, с което хората приемат своето безсилие ме вбесява. Аз вярвах, приех по логиката на собствената си същност, че всеки човек търси опора в споделената обич, в копнежа за ласка и топлина. Какво означават категории като семейство, просперитет, обществено признание, ако в душата си човек е опустял, празен, отритнат и изоставен от всички?

Да, наистина от всички. Семейството те смята за свое завоевание, в което имаш единствено задължения. Мечтаната любов те обвинява в изневяра... Като че ли е изневяра да потърсиш това, което ти е липсвало винаги в семейството там, където очакваш, че го има. Как да те убедя, че не мога да живея безчувствен. А в семейството си получавам безчувственост по-голяма и от тази, която ти ми демонстрираш. Някои хора се преструват, че не ги касае, не ги интересува и не искат да се съобразяват с поривите на сърцето си - страхуват се, че това би ги направило слаби, уязвими и затова ги крият и таят дълбоко в себе си. Не отговарят на усилията на другите да стигнат до тях, градят си всякакви защити, та чак до самовнушението, че са по силни от себе си. Жалко е, че краят на всяка истински родена от сърцето любов приключва с драмата на стрмежите към самоизява, себедоказване и обръщане към насадените от обществото порочни ценности.

Никой не е велик, но всеки осъзнава това едва когато самият той бъде съборен. Защо не можем да погледнем назад и да отстъпим навреме? Сами се набучваме на насочените срещу душите ни копия, а след това страдаме от раните... Къде е зареян погледа ти, та не виждаш до себе си страданието, което причиняаш не само на мен, но и на себе си. Подготвяш старателно удара, който ще те покоси окончателно, като че не си го препатила никога до сега. Егоизъм ли е това, което не ти позволява да се погледнеш с очите на жертвата(каквато си всъщност). Искаш да изглеждаш силна и се хвърляш смело в загубена битка. Играеш на всичко или нищо. Не схващаш ли, че тази битка е последна за теб. Тя ще унищожи самочувствието ти на пълноценна жена, така, както ти убиваш моето. Но аз все още имам къде да се оттегля, макар и с псевдодостойнство.

Да, отхвърлен съм от теб, ранен съм, унизен съм, убит съм, но светът, в който си мислиш че вярваш ме вижда по друг начин -силен съм, защото защитавам официалните ценности и се придържам към тях. Единствено ти на този свят знаеш, че това не е така, че съм заслепен от безнадеждната си любов към теб и че без твоята любов всичко друго на този свят е безсмислено. Нима до сега не можа да схванеш колко малко, колко нищожно малко е нужно да направиш, за да оживея отново! Нима не разбра, че това, което ти е нужно не е пред теб, а до теб и ти го подминаваш, на път си да го загубиш завинаги, защото не желаеш да го видиш...

Къде ще се оттеглиш ти след убийствения удар, който неминуемо ще те сполети, когато разбереш, че химерата на която залагаш има за прицел нещо, което ти не можеш да й поднесеш, защото го нямаш, когато усетиш, че млдостта си е отишла безвъзвратно, а това, което ти се е привидяло за реалност е огромна илюзия? Аз и тогава няма да съм те изоставил, ще те прегърна и приема, но гордостта ти и тогава ще те отблъсне от мен. И това е най-безнадеждното, което ме хвърля в отчаяние.

Гордостта ти е основната причина, която не ти позволява да бъдеш част от мен. Тя е лошият съветник, който те съпътства навсякъде и те лишава от всичко, което за другите е достъпно -вяра, обич, преданост, и най-важното -самооценка от реална основа. Не от камбанарията на целите си, а от нивото на възможностите, които ти предоставя реалността. Не зная дали някога ще можеш да прочетеш тези редове, но зная, че това е невъзможно сега. Ти просто не го искаш. Не искаш да ме чуеш, нито да ме виждаш.

Затова думите ми няма да стигнат до теб сега, когато са ти нужни. Когато ги четеш (ако това някога стане), може да ме има, но може и завинаги да ме няма. Във всички случаи ще е стршно късно за да бъде осмислено колко са истински и колко биха ти били полезни именно сега, в този момент когато ги пиша, а не когато са стигнали до теб и последният влак е потънал в далвчината на годините...
Наближава празник. Ще съм отново без теб. Ще трябва да свикна...
Честита Нова Година!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 1 месец hash: ba9c4bbc12

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не мога да повярвам, сякаш автора ме познава от някъде и е писал точно за мен.В подобна ситуация съм и Аз.

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: 2663ab4317

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Това е страхотно! Написано с такава обич, към любим човек. Несъмнено страдаш за нея и я обичаш истински жалко, че тя не то оценява. Само неразбирам причината поради, която не сте заедно може би по нейно желание е така, но ти не се предавай. Обичаш я много, страдаш за нея, копнееш за нея, ти живееш за нея, не я изпускай бори се за нея. Желая ти много щастие и усмивки за напред, дано жената, обсипана с такава обич от твоя старан да бъде винаги до теб. Успех! И не се предавай! Продължи животът си независимо от обстоятествата. SFA

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: d9d67280f3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Зная че тази история, ще стигне до много хора, които са в същото положение и ще послужи за насарчение и ще доведе до дълбоки и дълги размисли, макарче автора може и да е нямал това в предвид,а просто си е излял душата (за което много му благодаря за тези споделени редове с нас:) )...аз съм минал през същото и знам как се чустваш братле :( дръж се, не се поддавай на безсилието и на самосъжалението...те могат да станат начин на живот. И най важното pробвай се да превъзмогнеш тази любов, недей да страдаш повече, няма смисал... опитай се да намериш някоя друга жена, макарче сега не искаш и обичаш още бившата си. Постарай се да я забравиш и си намери друга жена, пробвай, виж какво ще стане. Аз мисля че е безсмислено да си ближеш старите рани отново и отново и отново... до кога така ? Тогава краят ще е смъртта, а ти не го заслужаваш!!! ОК ??!! Айде смело на пред и опитай се да го превъзмогнеш, честита 2009г. и дано тя е изпълнена с много любов, радост, късмет и щастие !!! ТИ ГО ЗАСЛУЖАВАШ :) GBY

 

...

горе^

преди: 16 години, 1 месец hash: 71370a9c11

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   До колкото разбирам, ти май си женен и преди празниците любовницата ти ти е била шута... или не е така?

 

...

преди: 16 години, 1 месец hash: 7caa5e51fd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Здравей ! Честита нова година, въпреки тъгата в поста ти. Човече, предполагам, че си женен, и по - късно си срещнал жена, в която си се влюбил. Поне така подразбрах от написаното. Не мога да пропусна да кажа, че от пръв прочит се вижда, че изпитваш силни и дълбоки чувства към Нея. И за да ти дам кураж, ще ти кажа, че и аз съм женен, и от няколко месеца се срещам с друга жена, която обичам. "Обичам" е слабо казано, по - скоро я боготворя. Във къщи нещата не вървят от самото начало на брака ми ( женен съм от 5 години). Със сигурност ще се развеждам, но има сума ти подробности, които за сега спъват щастието ми. Въпреки всичко, решил съм да се боря докрай, каквото и да ми струва. Причината е проста - щастлив съм с тая жена ))). Човече, съветът ми е: НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ, БОРИ СЕ ДО ПОСЛЕДНО. Може би това ще я върне при теб, и ще разбере колко е ценна за теб. Между другото, и ние минахме през този етап - по нейно желание се разделихме за един месец, но тя сама се върна при мен ))). Просто бях достатъчно настоятелен. Успех !!!

 

...