Споделена история от Други |
Толкова ли е трудно?
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2042 пъти
Винаги се опитвам да търся положителната страна на всичко, старая се да помагам на когото мога.. и винаги се радвам дори и на най-малките неща. Въпросът е в това, че когато го показвам на хората, когато гледам към небето и се усмихвам, просто защото е красиво, всеки намира в това нещо странно.
Изумявам се колко често ме питат дали взимам наркотици или пия често и всякакви такива. /Само за информация, не правя нито едно от двете. / Та въпросът ми е точно тук: Защо според вас на повечето хора им е толкова трудно да приемат нещата каквито са, да спрат да мислят за проблемите си поне за малко и просто да изпитат Радост? Пиша я с главна буква, защото за мен тя има огромно значение, защото без нея всеки потъва в собствения си ад от задължения и проблеми. А за мен това е най-голямата вреда, която човек може да нанесе сам на себе си - да забрави за обикновените, макар и малки неща, и да се впусне в безмилостно преследване на материалното, без за секунда да се замисля, че каквото и да спечели, вече е загубил най-ценното си - свободата да живее, без да се опитва да се вмести в рамките, в които обществото го вмества.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f9e5d4919a |
|
1. Когато хората ти се смеят, че си различна.. ти им се смей, че са еднакви : ] И аз съм като теб.. радвам се на почти всичко, опитвам се да мисля положително.. това е хубаво, за мен не е странно :]
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: c938ab91f0 |
|
2. Номер 1 е прав. Важното е ти да си радостна. И аз съм като теб, но не ми пука кой как ме гледа и защо...
|
|
