Споделена история от Други |
Не ми се излиза от вкъщи
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 4716 пъти
Здравейте,
по принцип много трудно споделям, но реших да разкажа за своя проблем просто защото наистина не знам какво става с мен.
Аз съм жена на 20 год. и от близо 2 месеца нямам никакво желание да излизам от нас, дори днес когато имах неотложен ангажимент се опитах по най-бързия начин да си свърша работата и да се прибера вкъщи.
Предполагам че това се дължи на факта че откакто се помня нямам приятели, опитвала съм се много пъти да се приобщавам към най-различни компании, но те винаги ме игнорират. В повечето случаи причината е в това, че предпочитам вместо днес да изляза на 5-6 кафета от бездействие предпочитам да остана в нас и да се занимавам с нещо полезно-като например да уча или да гледам документален филм.
Не ме мислете за някое зубърче-напротив аз също много обичам да ходя на кафе, механа, обожавам да танцувам в дискотеките, но просто си слагам мярка. Не го правя всяка вечер като моите връстници, а един път в месеца например, защото и аз имам нужда да изпусна парата някъде. Искам да отбележа, че съм студентка, но тъй като съм задочно обучение рядко имам възможност да общувам с колегите си и е почти невъзможно да си създадеш приятелства.
Имам си приятел, който много ме обича и постоянно иска да се контя заради него, но в същото време като се гримирам и си направя прическа, той изобщо не внимава и след първите 30 мин. няма и следа от контенето.
Всичко се размазва и косата ми се разрошва, абе ужас! Поради тази причина нямам никакво желание да се поддържам. Като се погледна в огледалото никак не се харесвам, а иначе съм хубаво момиче (не да се хваля, но много момчета са ми го казвали). Много обичам да се контя, имам цял куп гримаве и аксесоари, но не ги използвам. Когато отида н очни в университета сякаш се преобразявам-от глава до пети изглеждам перфектно, не излизам без грим, прическа и бижута. Това че другите мъже внимават и се наслаждават на моя външен вид ме кара да се старая да изглеждам все по-добре, но прибера ли се в родния си рад все едно ставам друга. Все едно от принцесата с карета се превръщам в пепеляшка с тиква:(
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 80cd6c5090 |
|
1. Е твоят проблем много лесно се решава - излизаш. Ако няма с кого - може и сама! Разходи се, нищо че е студено. Всеки ден поне по 2 часа трябва да си вънка, иначе се полудява.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 20cf6afec7 |
|
2. Не съм съгласна с номер 1. На хората, които им се струва лесно, значи никога не са оставали сами!
Момиче, на твоите години съм и съм в същото положение. Не знам какво да те посъветвам... не се отказвай като мен да общуваш, не спирай да търсиш хора и контакти....!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 1291a06b1d |
|
3. Номер 2 благодаря ти за подкрепата. Хубаво е да чуеш че не си единствения човек който се чувства та и в същото време е много тъжно тъй като сме едва на 20 години :(
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 6c0524a7a4 |
|
4. И аз съм в същото положение на 21. Успех ти пожелавам.
|
|
